Решение № 339 от 12.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. С.З., 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДА.ела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20255500500765 по описа за 2025 година

Производството е на основА.е чл. 435 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 10435/09.10.2025г. подадена от адвокат П. Б. Х. от АК - гр. С.З., с кантора в гр. С.З., ул. “ *******, тел. **********, в качеството си на пълномощник на А. К. М., ЕГН ********** против Постановление от ДСИ по. изп.д. № 20245530400004 г. по описа на PC гр.С.З., с която в предвидения от закона срок обжалва пред въззивния съд извършените действия от ДСИ А.Д., касаещи постановление от 07.10.2025г. относно налагането на глоба на жалбподателката от 400 лева по изпълнението.

Въззивницата А. К. М. твърди, че същото постановление относно наложената й глоба на ДСИ А.Д. се явява неправилно и незаконосъобразно и счита, че глобата по изпълнението е неоснователно наложена в размер на 400 лева. Твърди, че е обжалва в законоустановения срок Постановление от ДСИ по. изп.д. № 20245530400004 г. по описа на PC гр. С.З. /получено на 07.10.2025г./.

Считат , че издаденото постановление не отговаря на императивните изисквА.я, а именно:

1. ДСИ е издал постановлението без да се запознае с фактическата обстановка, още по-малко да й е взел писмени или устни обяснения.

2. В постановлението твърди, че й е нарушено правото на защита, тъй като е посочен срок за жалба „едноседмичен“, а съгласно чл.436, ал.1 срока е 1

„двуседмичен“.

3. От 11.09.2025г. е с настоящ адрес- село М.В., община С.З., като на същият адрес е регистрирано и детето В.В.С. В..

- За промяната е уведомила Отдел Закрила на детето с вх.№СЛ/ДСТ/2683- 034/19.09.25г.

-Чрез нотариус Д.Н. на В. С. В. му било връчено на 19.09.25 Уведомление за промяна на адреса на местоживеене, но същият е отказал да го получи, твърдейки, че не е това начина, което е отбелязано с печат на нотариуса /на гърба на уведомлението/.

-На 19.09.25г. в 13.33ч. изпратил на В. С. В. по приложението „Вайбър“, че адреса е променен, заедно със снимки на удостоверенията на кметство с.

М.В..

-Пратила му и на 12.,09.25г. съобщение по „ЕКОНТ“, което е отказал да получи.

-На 20.09.25. в 08.58ч. му се обадила с детето по телефона да дойде да го вземе от с.М.В. и че ще го чака, но същият не само отказал да дойде, но се е обадил на тел.112 и е повикал на място / на стария адрес/ да дойде полицейски патрул, което за нея си е чиста злоупотреба, а на по-късен етап е пуснал Жалба и до ДСИ.

Предвид изложеното, молят да се отмени постановеното Постановление от ДСИ по. изп.д. № 20245530400004 г. по описа на СИС при PC гр. С.З., като незаконосъобразно, ведно с всички законни последици от това.Подробни съображения относно всички оплаквА.я са изложени в частната жалба на жалбоподателката Г..

В законоустановения срок по ГПК по делото е постъпило писмено възражение от въззиваемия и взискател В. С. В. с ЕГН ********** адрес: гр.

С.З., бул. *******, тел.0876***** по Жалбата с вх.№ 10435/09.10.2025 г. на А.

К. М., чрез адв. П. Х., против Постановление за глоба от 26.09.2025 г. на ДСИ при PC-С.З., с което считат, че издаденото от ДСИ при PC С.З. Постановление по изп. д. № 20245530400004 е законосъобразно, а жалбата против него неоснователна.

На основА.е чл. 436, ал. 3 ГПК по делото са постъпили писмени мотиви по обжалвА.те действия от Държавен съдебен изпълнител А.Д., като моли жалбата на жалбоподателката да бъде оставена без уважение по съображенията подробно изложени в същите мотиви.

Въззивният съд след като обсъди събрА.те по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за установено следното:

Съдът намира, че в СИС при Старозагорския районен съд посоченото 2 изп. дело под № 4/2024 год. е образувано по молбата на взискателя и жалбоподател В. С. В.. Жалбата е депозирана в едноседмичния срок за обжалване съгласно чл.436, ал.1 от ГПК. Допустима е на основА.е чл.435, ал.2, т.2 от ГПК- длъжникът обжалва постановлението за наложената му от ДСИ глоба.

Разгледана по съществото си, жалбата се явява неоснователна.Глобата е наложена на длъжницата А. К. М. с ЕГН:********** , по заявлението на взискателя В. С. В. с ЕГН:********** с Вх.№ 9714/23.09.2025 г. /л.81/ за налагане на глоба на А. К. М. с ЕГН:**********, в качеството на майка на малолетното дете В.В.слав В. с ЕГН:**********, за това че отказва да изпълнява постановения режим на лични контакти на бащата В. С. В. с детето.

Изпълнителното дело е образувано въз основа на подадена молба от В. В. с вх.

№ 9146 29.12.2023 г., ведно с изпълнителен лист на Районен съд - С.З. по гр.д.

№ 5142/ 2022 г. на 03.01.2024 г. с определен режим на лични контакти между бащата и детето, а именно:

1 .Всяка първа и трета събота и неделя от месеца - от 9,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата.

2.Един месец през лятото по време на летния отпуск на бащата, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката А. К. М..

3.По Коледните и Великденските празници - през четните години.

4.По Новогодишните празници - през нечетните години.

5.На рождения ден на детето - всяка четна година.

6.На рождения ден на бащата - всяка нечетна година.

Мястото за доброволно предаване на детето е адреса на длъжника /майката и детето/ - гр.С.З., ул.“***********.

Първата събота и неделя от месец януари е 06 и 07.01.2024 г., а третата събота и неделя от месец януари е 20 и 21.01.2024г.!

Първата събота и неделя от месец февруари е 03 и 04.02.2024 г., а третата събота и неделя от месец февруари е 17 и 18.02.2024г.!

За Великденските и Коледните празници на 2024 г. - при бащата В. С. В..

В жалбата се твърди, че ДСИ не е изпълнил задълженията си по чл.528, ал.1 от ГПК.

Съдът намира, че е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх.№ 105/04.01.2024 г. с определения режим на детето В.В.слав В. с бащата В. С. В., като датите и празниците които предстоят през настоящата 2024 г. са подчертА. и съответно болдирА. /почернени/. ПДИ е получена лично от г-жа М. на датата 08.01.2024 г. /л.7/, която в законния срок от три дена не е посочила причина/и да не изпълни разпореждането, напротив заявява, че никога не е имало случай да не предава детето на бащата, а самата покана за доброволно изпълнение „е неотносима към ситуацията“ и е „изумена, че получава такъв документ“/л.9/, въпреки че жалбата й изцяло е базирана на 3 липса на ПДИ.

Едновременно с образуването на изпълнителното дело е изпратено и писмо за писмено становище на основА.е чл.528, ал.4 от ГПК до Дирекция „Социално подпомагане“ - С.З., Отдел ’’Закрила на детето” с искане за съдействие и за предприемане на подходящи мерки съгласно чл.23 от Закона за закрила на детето. В отговора/л.11/ е посочено, че родителите трудно комуникират и са в обтегнати отношения. Социалният работник не посочва да има пречка за срещи на родител - баща с детето.

Жалбоподателката - майка А. К. М. твърди, че ДСИ не е предприел мерките да провери подадения сигнал от В. С. В. на 23.09.2025 г. и е констатирал поведението на майката единствено от получения сигнал от бащата на детето. С изпращане на ПДИ е указано, че в тридневен срок от получаването на поканата длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител: готов ли е да предаде детето в определеното място и време; какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в кое място и време е готов да предаде детето - чл.528 от ГПК. В отговора си с вх.№ 192/09.01.2024 г. А. К. М. /л.9/, е „изумена“ че получава ПДИ. До момента на доброволното предаване на детето 23.09.2025 г. жалбоподателката не е информирала ДСИ за съществуващите пречки, който налагат неизпълнение на режима за доброволно предаване на детето В.В.слав В.. ДСИ е уведомен официално за промяната на настоящ адрес едва при подаване на жалбата, а именно на 09.10.2025 г. Видно от делото с Разпореждане от 27.10.2025 г.

/л.134/ на двамата родители е разпоредено, че предстоящите доброволни предавА.я на детето ще извършват пред сградата на кметството на с. М.В., тъй като няма по - конкретни данни за улица и номер, съобразявайки се с новия настоящ адрес на жалбоподателката - майка.

Относно изразеното в жалбата, че е нарушено правото на защита, поради това че ДСИ е посочил „едноседмичен“ срок за обжалване действията на ДСИ вместо „двуседмичен“, въззивната инстанция счита че е допусната на практика техническа грешка. Апропо, в постановлението за налагането на глобата са посочено ясно нормите в ГПК, уреждащи правото на защита срещу действия на съдебния изпълнител, а и жлбопоподателката - майка се е възползвала от това й право. Още повече, че както ДСИ при подаването на жалбата, така и настоящият Окръжен съд С.З. приемат категорично, че процесната жалба е депозирана в законоустановения срок за обжалване съгласно чл.436, ал.1 от ГПК. Същата се явява процесуално допустима е на основА.е чл.435, ал.2, т.2 от ГПК- длъжникът обжалва постановлението за наложената му от ДСИ глоба. Поради което това оплакване се явява неоснователно.

Предвид изложените мотиви, въззивният съд следва да потвърди Постановление за налагане на глоба от датата 26.09.2025 г. на длъжника А. К.

4

М. с ЕГН:********** с гр.С.З., ул.“***********, в качеството й на майка на детето В.В.слав В. с ЕГН:********** за това, че не изпълнява определения от Съда режим на лични отношения с бащата В. С. В. с ЕГН:********** с детето. Не е предоставила доброволно детето В.В.слав В. с ЕГН: ********** на бащата В. С. В. с ЕГН:********** на 20.09.2025 г./събота/ на мястото за доброволното предаване на детето - адреса на длъжника гр.С.З., ул.“***********, съгласно определения режим на 20.09 и 21.09.2025 г.

Мястото за доброволно предаване на детето е именно адреса на длъжника гр.С.З., ул.“***********. Не е присъствала на доброволното предаване на 20.09.2025 г.

Съдът счита, че постановлението за наложената глоба е законосъобразно. Наложена е глоба е в този размер, поради системното нарушаване на режима за доброволно предаване на детето. Наложена е с цел длъжника да бъде принуден да се съобразява и да спазва присъдения режим на лични контакти с другия родител. При изпълнението на притезА.ята за незаместими действия, законният интерес на кредитора ще бъде удовлетворен, само ако длъжникът бъде принуден да извърши лично дължимото действие. Поради това и съгласно чл.527, ал.1 от ГПК съдебният изпълнител/ДСИ/ има право да принуждава длъжника - жалбоподател да извърши действието, като му налага съответните глоби до предвидения в посочената разпоредба размер - до 400,00 лв.

Видно от изложената по-горе фактическа обстановка настоящият случай касае последната посочена хипотезата, а именно налагане на глоба от съдебния изпълнител на длъжника поради неизпълнение на задължението му, визирано в разпоредбата на чл.528, ал.2 от ГПК. В противен случай другия родител ще бъден лишен от правото и възможността да вижда детето си, да има пълноценен контакт с детето и да бъде равнопоставен с родителя, който упражнява родителските права.

Въззивният съд намира жалбата на жалбоподателката М. за неоснователна и поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 528, ал.1 от ГПК когато пристъпва към изпълнение на задължението за предаване на дете, съдебният изпълнител кА. длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време. Нормата е императивна, предвид което спазването и не зависи от постъпило искане от взискателя и не е налице нарушение на диспозитивното начало на процеса.

Задължението за предаването на детето при режима на личните контакти има периодичен характер, поради което и изпращането на покана за доброволно предаване на дете с посочване на конкретните дати и място има такъв характер. От друга страна жалбоподателката е следвало да уведоми своевременно и надлежно и ДСИ за новия си адрес и този на детето и при тези обстоятелства, когато и длъжникът не е бил надлежно уведомен за това, 5 предаването да се извърши на първоначално определеното за това място и адрес. В тази насока на практика не е налице изпълнение на задължението по чл. 528, ал. 2 от ГПК от страна на длъжницата М., поради което съдът приема, че наложената на основА.е чл. 528 ал. 3 от ГПК глоба е законосъобразна, а жалбата- неоснователна.