Определение № 18122 от 18.07.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18122 гр. С., 18.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20221110102384 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на (ФИРМА) АД, с предишно наименование (ФИРМА) АД, ЕИК 175133827, представлявано от Д.С..С. и К.К. – изпълнителни директори против Д. Б. П., ЕГН **********, с адрес – град С., община С., ж.к.(АДРЕС).

След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

В указания на ответника срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който се заявяват оспорвания на претенциите по основание и размер.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или адруг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена в срока по чл.415, ал. 4 от ГПК и от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че ч.гр.д.№17243/2021 е образувано по депозирало от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за следните суми: за сумата от 957,54 лв., представляваща главница по фактура №237476610/28.02.2018г. за обект на потребление с клиентски №300023040563, находящ се в гр. С., ж.к. (АДРЕС), както и сумата от 281,67 лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода от 13.03.2018 г. до 17.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението – 26.03.2021 година до окончателното изплащане на вземането.

1

Твърди се,че заповедния съд по ч.гр. дело № 17243/2021 г. по описа на Софийски районен съд е уважил искането и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която е било депозирано възражение.

Твърди се, че ответникът дължи заплащане по фактура №237476610/28.02.2018г. за обект на потребление с клиентски №300023040563, находящ се на следния адрес: град С., ж.к.(АДРЕС).

Ищецът твърди, че е енергийно предприятие по смисъла на Закона за енергетиката и лицензиант на дейностите на обществено снабдяване, коятоизпълнява като краен снабдител, доставчик от последна инстанция и търговец.

Между страните действали Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на (ФИРМА) АД, одобрени от ДКЕВР и издадени на основание чл. 98а от ЗЕ, като последните обвързват страните и без изричното им писмено приемане. Ищецът твърди, че неговите общи условия за общоизвестни.

Твърди се, че на 27.02.2018г. ищецът е извършил проверка на мястото на измерване на електрическа енергия, доставяна в обект, находящ се в гр. С., ж.к.(АДРЕС), за което е регистрирана партида с клиентски №300023040563. След извършване на проверката се съставило протокол съгласно чл. 58, ал. 2 от Общите условия на (ФИРМА) АД и е бил съставен Констативен протокол №1019532/27.02.2018г., като последния е подписан от двама независими свидетели, просъствали на проверката, тъй като собственик на описания имот не е намерен на адреса. На проверката е просъствал и представител на полицията.

Проверяващите били установили, че е налице присъединение без средство за търговско измерване. Последното било изпълнено с проводник, който захранвал електрическата система на имота. Използваната електрическа енергия не се измервала и не се заплащала.

Подаден бил сигнал за премахване на изходящата линия към адреса. След проверката нерегламентираното средство за присъединение било премахнато.

Ищецът изпратил на ответника съобщение за извършената провка, ведно с екземпляр от констативния протокол, който съставил за проверката. С него потребителят бил уведомен. Ответникът отказал да приеме пощенската пратка.

Количеството употребена ел. енергия се доначислила по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б.

„б“, втора хипотеза от ПИКЕЕ. Било издадено предложение за порекция, а след това игореописаната фактура.

Ищецът бил уведомил ответника за издадената фактура чрез писмо с изх.

№**********/02.03.2018г. с обратна разписка, за която било представено доказателство.

Ищецът твърди и дава подробна аргументация за законността и правилността, както и коретното изпълнение на извършената проверка от него.

Твърди се, че ответникът не е заплатил вземането по издадената от ищеца фактура в срок за използваната неправометно електрическа енергия. С настъпилия падеж, ответникът изпада в забава и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

2

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между страните, че съществува вземане ищеца и ответника, като последня дължи на ищеца сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 19.04.2021 година по ч.гр.дело № 17243/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 957,54 лв., от представляваща главница за установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, установено в Констативен протокол за корекция и въз основа на издадена фактура №237476610/28.02.2018г. за клиентски № 300023040563 за имот, находящ се в гр. С., кв. (АДРЕС), и 281,67 лв. - законна лихва за забава от 13.03.2018 г. до 17.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението – 26.03.2021 година до окончателното изплащане на вземането.

Прави се искане за присъждане на разноски от заповедното и исковото производство.

С отговора на исковата молба ответникът основание и размер. оспорват исковите претенции по

Ответникът твърди, че Правилата за измерване на количеството на ел.енергив на ДКЕВР от 2013г. са изрично отменени с решения на ВАС, с които също се отменят и другите части на ПИКЕЕ. Твърди се, че отмяната засяга периода от 30.11.2017г. до 27.02.2018г., който период попада с процесния период, за който се претендира, че е ползвана електическа енергия.

Твърди се, че ДКЕВР няма нормотворческа функция и не може да издава подзаконови нормативни актове, които касаят неограничен кръг от субекти. Твърди се, че ПИКЕЕ е нищожен административен акт, издаден при липса на компетентност, който не поражда права и задължения за страните и поради тази причина бил отменен от ВАС. Твърди се, че е налице неправилност наизмерването, както и че не е доказана вина на ответника.

Оспорва се дължимостта на лихвата за забава. Твърди се, че общите условия са нищожни в частта, в която се определя едностранната възможност на доставчика да не изпращаиндивидуални писма, с които се целяло да се поставят клиентите в забава.

Ответникът твърди, че правилата за забава на текущите фактури са неприложими към корекционните такива. За да се дължи лихва за забава трябвало да влезе в сила съдебно решение, с което да се установи дължимостта на фактурата.

Ответникът твърди, че не е предоставена възможност на всяко лице да бъде уведомено и да вземе участие в евентуална проверка на електромерното стопанство и други действия след евентуална корекционна процедура.

Твърди се, че не са налице двете кумулативни предпоставки за възникване на право на корекция, а именно – ищецът не е предвидил нов ред за уведомяване за корекционни процедури в ОУ след приемане на отменените ПИКЕЕ, нито не е бил приел нови, с които да предвиди ред и процедура за реализация на корекционната процедура.

Навеждат възражение за изтекла погасителна давност при условията на евентуалност.

Твърди се, че приложимата давност е за периодични задължения, а именно – 3-годишната.

3

Иска се съдът да отхвърли исковите претенции като неоснователни и при съобразяване на възражението за давност.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване по реда на чл.422 от ГПК следните искови претенции:

- по иска за главница - сумата от 957,54 лв., представляваща главница по фактура №237476610/28.02.2018г. за обект на потребление с клиентски №300023040563, находящ се в гр. С., ж.к. (АДРЕС) - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово разпределение – правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т.

21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общите условия за продажба на топлинна енергия от (ФИРМА) ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С. относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

Заявеното възражение за погасителна давност е такова по смисъла на чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

По исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и лихва за забава 4

– на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответника е тежестта да докаже, че не дължи точно изпълнение на задължението за плащане.

Предвид възраженията на ответника – за ищеца е доказателствената да установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК, че ответникът е имал достъп и е потребил реално твърдяната от ищеца електрическа енергия по размер – количество и цена, като съответно на това и следва да установи количеството и цената – единична и обща на сумите за дялово разпределение и електрическа енергия, доставяна в процесния период. Ищецът следва да докаже, че ответникът е изпаднал в забава – съответно да докаже периода на забава.

За ищеца е тежестта да докаже, че давността е била прекъсвана или спирана.

За ответника

Ответникът носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение.

По доказателствените искания

Представените с исковата молба писмени доказателства са относими и допустими и следва да бъдат приети като такива по делото.

По искането за събиране на гласни доказателства като относими съдът следва да го уважи.