Решение № 290 от 11.06.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Габрово, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Т. Х. при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Х. Гражданско дело № 20234210101599 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води по иск на В. Х. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул."**********" № 6, ет. 5, ап. 1 срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец" № 23Б.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

А. От страна на ищеца:

Твърди, че ответникът „Топлофикация София" ЕАД сезирал Софийски районен съд със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която поискал осъждането му да заплати суми за потребена топлинна енергия. Въз основа на същото било образувано ч.гр.д. № 37587/2016г. по описа на СРС. Заявлението било уважено и била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която В. Х. Ц. бил осъден да заплати следните суми:

1013,94 лева - главница за доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва считано от 08.07.2016г. до окончателното й изплащане, 176,14 лева лихва върху главницата и 325,00 лева разноски по делото. В законоустановения срок не депозирал възражение срещу заповедта и същата влязла в законна сила. В следствие на това на 04.10.2016г. бил издаден изпълнителен лист за присъдените суми.

На 27.04.2023г. ответникът депозирал молба за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 37587/2016г. по описа на СРС. По повод на същата било образувано и.д. № 413/2023г. по описа на ЧСИ В. М..

Вземането на „Топлофикация София" ЕАД, предмет на и.д.№ 413/2023г. по описа на ЧСИ В. М., било с периодичен характер, поради което се погасявало с кратката тригодишна давност. Съгласно константната съдебна практика за периодичните вземания, присъдени със заповед за изпълнение на парични задължения, 1 за които не било проведено производство по установителен иск, не се прилагала разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В тези случаи погасителната давност оставала 3 години и същата течала от датата на влизане на заповедта за изпълнение в сила. В настоящия случай от влизането в сила на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 37587/2016г. по описа на СРС започнал да тече срокът на 3- годишната погасителна давност за вземанията на „Топлофикация София" ЕАД.

В становищата си по делото от 18.03.2023 г. и от 09.05.2024 г. ищецът признава, че последното изпълнително действие по образуваното въз основа на процесния изпълнителен лист изпълнително дело от ЧСИ С. Х. е извършено на 11.02.2020 г., когато с молба вх. № 06158/11.02.2020 г. взискателят е поискал в условията на евентуалност извършването на опис на движими вещи.

Следващото действие, извършено от дружеството, било от 27.04.2023г., на която дата била подадена молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ В. М..

От това било видно, че изпълнителното действие било предприето повече от три години след изтичане на срока на погасителната давност за вземанията на взискателя.

Поради това неговите вземания били погасени по давност и не можели да бъдат предмет на изпълнително производство.

Искането на ищеца е съдът да признае за установено, че не дължи на ответника сумата 2256,49 лева, от които 1013,94 лева главница, 741,41 лева законна лихва за забава за периода от 08.07.2016г. до 13.08.2023г. вкл., законна лихва за забава от 14.08.2023г. до окончателното изплащане на главницата, 176,14 лева мораторна лихва и 325,00 лева разноски по заповедното производство, които са присъдени с изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 37587/2016г. по описа на СРС и които са предявени за събиране в и.д.№ 413/2023г. по описа на ЧСИ В. М..

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Б. От страна на ответника:

Счита предявения иск за допустим, но неоснователен.

Преценката, която съдът извършвал в заповедното производство била значима и определяла правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение. Смисълът на заповедното производство бил да се провери дали едно твърдяно субективно изискуемо право е спорно. Ако същото се установяло като безспорно, можело да се пристъпи директно към изпълнение на това вземане чрез издаване на изпълнителен лист. Предвид липсата на депозирано възражение по чл. 414 ГПК, на заповедта на практика било придадено значението и ефектът на влязло в сила съдебно решение. За този извод определящ бил ефектът, който имала влязлата в сила заповед в отношенията между страните, а именно - невъзможност за пререшаване на въпроса относно съществуване на вземанията въз основа на обстоятелствата, реализирани до изтичане на срока за подаване на възражение по чл.414 ГПК.

Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК се приравнявало по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл.116, буква „а” от ЗЗД.

В тази връзка чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилагал, както когато вземането било определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато било определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Така както длъжникът не можел да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението 2 било постановено, така длъжникът не можел да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал.2 ГПК. В този смисъл била и формираната съдебна практика по въпроса.

Давността за вземанията, установени след проведено Заповедно производство по ГПК и издаден изпълнителен лист, била винаги 5 годишна, защото с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получавал крайният ефект на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение формирала сила на присъдено нещо и установявала с обвързваща сила страните, че вземането съществувало към момента на изтичането на срока за подаване на възражението. Актуалната съдебна практика приемала, че когато влиза в сила заповед за изпълнение започвала да тече 5 (пет) годишната давност на цялото вземане на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.

От посоченото следвало, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение насетне вземането на дружеството от ищеца станало ликвидно и безспорно установено по основание и размер. Съгласно чл.116 б „в” от ЗЗД давността се прекъсвала с предприемане на действия по принудително изпълнение. След издаване на изпълнителен лист давността за процесното вземане била прекъсната с образуване на изпълнително дело срещу ищеца.

С молба депозирана от дружеството - ответник било образувано изпълнително дело № 20168630403101 по описа на ЧСИ С. Х. и за първи път давността за вземането била прекъсната именно тогава, доколкото в постъпилата молба с вх. № 136743/02.11.2016г. било поискано предприемане на конкретни изпълнителни действия срещу длъжника и изрично било посочено, че на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ съдебният изпълнител е овластен да избира начина на изпълнение. По изпълнителното дело били извършвани множество изпълнителни действия, които прекъсвали давността на вземането:

На 13.12.2016г. била наложена възбрана на собствен на длъжника недвижим имот;

На 13.12.2016г. бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка Пиреос България” АД;

На 21.07.2017г. бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника в банка „ЦКБ” АД;

На 28.02.2019г. бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника в банка „ДСК” АД.

Давностният срок бил прекъсван и с всяко едно извършено от страна на ЧСИ изпълнително действие или с поисканите изпълнителни действия от взискателя, чрез депозираните молби за действия. Давността се прекъсвала и с извършването на изпълнителни действия срещу имуществото на длъжника с цел обезпечение на вземането.

Изпълнителното дело било прекратено през месец 03.2022г. и изпълнителният лист бил изтеглен, видно от кориците на изпълнително дело.

След прекратяване на делото било образувано ново изпълнително дело № 20238600400413 по описа на ЧСИ В. М., рег.№ 860 на КЧСИ. С молбата за образуване на изп. дело с вх. № 03388/04.02.2022г. било поискано предприемане на конкретни изпълнителни действия срещу длъжника и изрично било посочено, че на основание 3 чл.18, ал.1 от ЗЧСИ съдебният изпълнител е овластен да избира начина на изпълнение.

Също били наложени запори върху банковите сметки на длъжника.

Давностният срок бил прекъсван и с всяко едно извършено от страна на съдебния изпълнител изпълнително действие по делата или поисканите изпълнителни действия от взискателя. Поради многократното прекъсване на давността в изпълнителното производство, периодът на погасителна давност за вземането на взискателя не бил изтекъл и правото му да иска принудително изпълнение за вземането за претендирания в исковата молба размер не било погасено по давност.

Съгласно Закона за мерките и действията но време на извънредното положение, изменен с Държавен вестник бр. 34 от 09.04.2020г., за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение (20.05.2020г.) спирали да текат определени изрично посочени срокове. Един от тези законоустановени срокове бил срокът на погасителната давност. Това бил служебно известен факт за съда.

Искането на ответника е съдът да отхвърли исковата като неоснователна и недоказана и да му присъди направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:

1. Правна квалификация.

Пред съда е предявен установителен иск с правно основание чл. 439 ал. 1 от ГПК, имащ за предмет установяването, че правото, предмет на изпълнителния процес е отпаднало поради факти и обстоятелства настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в настоящият случай след издаване на заповедта за изпълнение.

Ищецът основа твърденията си за недължимост на сумите, предмет на изпълнителното производство на настъпила погасителна давност.

2. Тежест на доказване:

2.1. В тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от провеждането на иска, а именно, че е длъжник по соченото от него изпълнително дело, както и сочените от него обстоятелства, обуславящи, че по делото тече кратката тригодишна погасителна давност.

2.2. В тежест на ответника е да докаже, че са налице сочените от него обстоятелства за прекъсване на течащата погасителна давност, както и че са налице обстоятелствата, обуславящи приложението на 5-годишната погасителна давност за погасяване на вземането.

3. От фактическа страна:

От приетия в качеството на доказателство по делото Изпълнителен лист от 04.10.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 37587/2016г. на СРС е видно, че същият е издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 4

ГПК от 13.07.2016 г. по гр.дело № 37587/2016 г. на СРС. С него ответникът е осъден да заплати на ищеца следните суми: 1013,94 лева - главница за доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва считано от 08.07.2016г. до окончателното й изплащане, 176,14 лева лихва върху главницата за периода от 01.06.2013 г. до 30.04.2015 г. и 325,00 лева разноски по делото. От ищеца се признава, че от негова страна не е подавано възражение срещу заповедта и тя е влязла в сила.

Въз основа на молба вх. № 136743/02.11.2016г. по регистъра на ЧСИ С. Х., рег. № 860 на КЧСИ е образувано изпълнително дело № 20168630403101. В молбата на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ на ЧСИ е възложено да определи начина на изпълнение.

По изпълнителното дело са извършвани правни действия, като от значение за настоящото производство са следните:

- На 13.12.2016г. е наложена възбрана на собствен на длъжника недвижим имот;

- На 13.12.2016г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка Пиреос България” АД;