Решение № 152 от 28.02.2025, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Шумен, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20243630102086 по описа за 2024 година

Предявени са три положителни установителни иска с правна квалификация чл.

422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124 от ГПК – по отношение на иска за заплащане на дължими абонаментни такси, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл.

124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 92 от ЗЗД – по отношение на претендираната неустойка и с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл.86 от ЗЗД – по отношение на претендираната мораторна лихва.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: София, ул. ”*** 1, представлявано от членовете на Съвета на директорите Александър Димитров и Младен Маркоски, чрез пълномощник юрисконсулт Петър Петков срещу И. Д. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 6, вх. 4, ет. 8, ап. 81.

Ищцовото дружество твърди, че между страните бил сключен договор за електронни съобщителни услуги идентифициран с неговия уникален номер договор за електронни съобщителни услуги идентифициран с неговия уникален номер 501222934 от 09.05.2017 г. със системен партиден номер М4668849. Към горепосочения договор били сключени съответните Приложения № 1, с които били уговорени следните услуги с тарифен план, както следва: 1. Приложение № 1 от 20.04.2021 г. за мобилна услуга с номер ***, с тарифен план А1 One 14.99, за срок от 24 месеца и стандартна месечна абонаментна такса в размер на 20.99 лв., преференциална месечна такса за периода на договора 14.99 лв. и 2.

Приложение № 1 от 29.04.2021 г. за домашен интернет с номер 101000719441, с тарифен план А1 Net 100, за срок от 24 месеца и стандартна месечна абонаментна такса в размер на 16.99 лв.

Заявява, че за периода от 28.10.2021 г. до 06.05.2022 г. било извършено изпълнение от страна на ищцовото дружество. Излага, че междувременно на 14.02.2022 г. ответникът бил депозирал заявление за пренос на национално значим номер *** в мрежата на друг оператор, като на 16.02.2022 г. преносът бил осъществен, поради което договорът по отношение на посочения номер бил прекратен предсрочно по вина на ответника и му била начислена неустойка в размер на 124.31 лв.

1

Също твърди, че ответникът не бил заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД и бил натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги в размер на 143.13 лв. В връзка с натрупаните просрочени задължения за този и предходни периоди, на 06.05.2022 г., договор № 501222934 от 09.05.2017 г. със системен партиден номер М4668849 бил прекратен поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и по отношение на другата останала услуга - домашен интернет и била начислена неустойка в размер на 144.48 лв.

Предвид гореизложеното ответникът дължал на ищцовото дружество суми по договор № 501222934 от 09.05.2017 г. със системен партиден номер М4668849 за периода 02.12.2021 г. до 20.06.2022 г. в размер от 490.27 лв., от които 143.13 лв. - неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги, 268.79 лв. - общ размер неустойки, както и 78.35 лв. - мораторна лихва върху посочената обща сума от 411.92 лв.

/главница и неустойки/.

Тъй като ответникът не изплатил дължимите суми ищцовото дружество на основание чл. 410 от ГПК подало в Районен съд – гр.Шумен заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, в резултат на което било образувано ЧГД № 450/2024 г. по описа на ШРС. Срещу издадената заповед за изпълнение е депозирано възражение и за ищцовото дружество е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявяват обективно съединени положителни установителни искове, като молят съда да признае за установено, че ответникът дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД общо сумата от 490.27 лева, представляваща сбор от следните суми:

143.13 лв. – главница за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги по договор № 501222934 от 09.05.2017 г. със системен партиден номер М4668849 за периода 02.12.2021 г. до 20.06.2022 г., 268.79 лв. - общ размер неустойки, както и 78.35 лв. мораторна лихва върху посочената обща сума от 411.92 лв. (главница и неустойки) в за периода, представляваща първия ден на забавата за плащане по всеки отделен документ до датата на депозиране на заявлението по ЧГД 450/2024 г. по описа на ШРС, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите. Молят също съдът с решението си да осъди ответника да им заплати разноските по заповедното и настоящото производство.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 22.01.2025 г., в която излагат становище по съществото на спора, както и молят предявените искове да бъдат уважени изцяло с произнасяне на съда с неприсъствено решение.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.

Съдът, счита, че възраженията на ответника И. Д. И., наведените с молба с вх. № 1069/20.01.2025 г. и Писмен отговор с вх. № 2903/14.02.2025 г., с който са направени и доказателствени искания с оглед разпоредбата на чл. 133 от ГПК не следва да се вземат предвид.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител.

Съдът като съобрази материалите по делото, установи, че в срока по чл. 131 от ГПК ответника не е представил отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с Определение на съда № 2251 от 27.08.2024 г. на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са налице пречките по чл. 324 от ГПК, чл. 334 от ГПК и чл. 339 от ГПК, при които съществува 2 забрана за постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното искане от процесуалният представител на ищците за произнасяне на съда с неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства: копие на Договор № 501222934; копие на Приложение № 1 към Договор № 501222934 – цени и условия за ползване на услугата Фиксиран интернет; копие на Приложение № 3 към Договор № 501222934 – ценоразпис; копие на Фактура № ********** за периода от 28.10.2021 г. до 27.11.2021 г.; копие на Фактура № 0442082479, за периода от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г.; копие на Фактура № **********, за периода от 28.12.2021 г. до 27.01.2022 г.; копие на Фактура № 0445102493, за периода от 28.01.2022 г. до 27.02.2022 г.; копие на Фактура № 0446867284, за периода от 28.02.2022 г. до 27.03.2022 г.; копие на Фактура № **********, за периода от 28.03.2022 г. до 27.04.2022 г.; копие на Сметка № 0557364032/26.12.2021 г.; копие на Сметка № 0557796262/16.02.2022 г.; копие на Сметка № 0558406420/06.05.2022 г.; копие на заявление за преносимост от 14.02.2022 г.; копие на Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите; копие на Информация цени на допълнителни услуги, предлагани от „А1 България“ ЕАД и Пълномощно, материалите, приложени по ЧГД № 450/2024 г. по описа на ШРС, счита така предявените искове за вероятно частично основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което намира, че иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл.

124 от ГПК – по отношение на иска за заплащане на дължими абонаментни такси следва да бъде уважен изцяло, в условията на постановеното неприсъствено решение, а иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 от ЗЗД – по отношение на претендираната мораторна лихва следва в условията на постановеното неприсъствено решение да бъде уважен частично само касателно мораторната лихва върху главницата,. След самостоятелни изчисления от съда и на основание чл. 162 от ГПК, съдът намира, че дължимата лихва за забава върху главницата в размер на 143.13 лв., за периода, представляващ първия ден за забава на плащане по всеки отделен документ до датата на депозиране на заявлението – 21.04.2024 г. е в размер на 33.40 лв., за която сума искът се явява основателен.

Същевременно иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124, ал.

1 от ГПК, във вр. чл. 92 от ЗЗД – по отношение на претендираната неустойка се явява неоснователен и недоказан относно сумата в общ размер на 268.79 лв.

Съобразно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Така функциите, които изпълнява са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. В представените по делото договори за мобилни услуги е уговорена неустойка в случай на прекратяване на същите по вина или по инициатива на потребителя, в размер на всички найвисоки според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца.

Предвид формулировката на договорните клаузи, първата и основна предпоставка за възникване на вземането за неустойка е договорът да е прекратен.

Съдът счита, че исканите с процесното заявление неустойки посочени по-горе не се дължат, защото съдържанието на клаузата за неустойка налага извода, че същата е договорена извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая в противоречие на добрите нрави с клаузата за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната, 3 съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения и това от своя страна противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. В случая е без правно значение постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойката, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение.

Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. ал. 4 от ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесния договор.

Освен това, доколкото ответникът е физическо лице, на което по силата на сключените договори са били предоставени различни мобилни и лизингови услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, то същият се явява потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП.