Определение № 816 от 03.10.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 816 гр. Перник, 03.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500644 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и сл., вр.чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Г. Б. С., ЕГН **********, чрез адвокат Б. Б. от САК срещу Определение №

2441 / 28.07.2023 година, постановено но гр.д. № 1165 / 2023 г., по описа на Районен съд Перник В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането за изменение на решение № 613 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 1165/2023 г., по описа на Районен съд – Перник в частта за разноските.

В жалбата се излага, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че независимо от направеното признание на иска от насрещната страна не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК . Излагат се съображения, че според трайната съдебна практика преценката за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК се извършва според предмета на конкретното дело и въз основа на извънсъдебното и процесуално поведение на ответника. Навежда доводи, че доколкото в процесния случай ответникът разполага с изпълнителен титул, предявяването на иска по чл. 439 ГПК е единствената възможност за защита на длъжника, а предпоставката по чл. 78, ал. 2 ГПК липсва, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца.

1

По изложените съображения моли обжалваното определение да бъде отменено и в полза на ищеца да бъдат присъдени претендираните разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК въззиваемата страна "ВиК" ООД е изразила становище за неоснователност на частната жалба.

Пернишкият окръжен съд, преценявайки доводите в жалбата и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството по гр. д. № 1165/2023 г., по описа на Районен съд Перник е било образувано по искова молба, подадена от Г. Б. С., ЕГН ********** за признаване за установено по отношение на

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ’’ ООД, че в полза на ответника не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу нея за сумите в размер на 320,20 лева - главница за периода от 15.06.2004 г. до 28.04.2006 г, ведно със законна лихва от 06.10.2006 г., сума в размер на 42,37 лева; законна лихва за забава в периода от 20.08.2004 г. до 21.06.2006 г. и сума в размер на 10,25 лева – разноски, за които е издаден изпълнителен лист на 11.10.2006 г. в рамките на ч.гр.д. № 6314/2006 г. по описа на Районен съд Перник, поради изтичане на законоустановения давностен срок.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба съгласно чл.131 ГПК, с който е признал изцяло исковете по основание и размер и е отправил молба не бъде осъждан да заплаща разноски в настоящето производство, тъй като не е дал повод за образуване на делото.

С решение № решение № 613 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 1165/2023 г. , по описа на Районен съд – Перник е било признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество гореописаните процесни суми, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.

Приел е относно претендираните разноски от ищеца, че доколкото ответната страна не е дала повод за образуване на настоящето производство и е признала иска, на основание чл.78 ал.2 ГПК, не следва да ги дължи.

ПРС е отказал присъждане на разноски за юрисконсулт и в полза на ответника.

Недоволни от решението в частта за разноските са останали ищеца и ответника, които с молба по реда на чл.248 ГПК са поискали съда да измени решението си в тази част, като им ги присъди, съгл.чл.80 ГПК.

Ответната страна е изразила становище по молбата в срока по чл.248, ал. 2 ГПК, с която я е оспорила.

С Определение № 2441 / 28.07.2023 година, постановено но гр.д. № 1165 / 2023 г., по описа на Районен съд Перник, е било оставено без уважение 2 искането за изменение на решение № 613 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 1165/2023 г., по описа на Районен съд – Перник в частта за разноските спрямо ищеца и ответника.

Само ищецът е депозирал частна жалба срещу определението на ПРС, поради което в частта, с която е отказано на ответника присъждане на разноски, първоинстанционният акт, като не обжалван е влязъл в сила и не се явява предмет на настоящото частно въззивно производство.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав възприема следните правни изводи:

Частната жалба се явява процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК , от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана съображения: по същество е неоснователна, поради следните

Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски.

По силата на чл. 78, ал. 2 ГПК , ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат в тежест на ищеца.

В случая, с отговора на исковата молба ответникът е направил признание на иска, заявил е, че по образуваното въз основа на изпълнителния лист изпълнително дело на ЧСИ не са били предприемани действия по принудително изпълнение. Същият не е изложил твърдения, че давностният срок е по-дълъг, че е спиран или прекъсван, нито е направил доказателствени искания за опровергаване на твърденията на ищеца. Съгласно Определение № 549 от 29.11.2018 г. по ч. гр. д. № 4317 по описа за 2018 г., на ВКС, отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност.

Този извод не се променя от обстоятелството, че ответникът разполага с изпълнителен лист за вземанията. Съгласно Определение № 365/23.09.2022 по ч. гр. д. № 3019/2022 г. на III ГО ВКС, Определение № 66 3 от 12.02.2018 г. по ч. гр. д. № 4770/2017 г. на III ГО на ВКС, Определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на IV ГО на ВКС и Определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. на I ГО на ВКС, правилото на чл.

78, ал. 2 ГПК относно отговорността за разноските се отнася и до случаите на предявен отрицателен установителен иск на длъжника, че не дължи вземането, поради което е било образувано изпълнителното дело, тъй като е изтекла погасителната давност. Тогава решението, с което искът е уважен, формира сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, но задължителната сила на решението не рефлектира върху предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК .

Съгласно тази разпоредба ответникът не дължи разноски, тъй като е признал, че не се дължи принудително изпълнение на вземането, което е погасено по давност и след изтичане на давността не е предприел никакви действия по принудително изпълнение.

Ето защо искането на ищеца, чрез процесуалния му представител за изменение на решението чрез присъждане на разноски в негова полза се явява неоснователно, поради което правилно е било оставено от първоинстанционния съд без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, частната жалбата се явява неоснователна, а обжалваното определение в обжалваната част следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2441 / 28.07.2023 година, постановено но гр.д. № 1165 / 2023 г., по описа на Районен съд Перник В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на решение № 613 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 1165/2023 г., по описа на Районен съд – Перник в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5