Решение № 100 от 07.04.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Шумен, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Г. Моллов

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Йордан В. Димов при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20223600500339 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на М. Р. С. и Е. Е. Х., действащи чрез пълномощника адв. Сн. И. от ШАК, срещу решение № 260034/12.05.2022 г. по гр.д. № 507/2021 г. по описа на ШРС.

Жалбоподателите намират решението за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, с оглед на което молят въззивният съд да го отмени изцяло и постанови друго, с което да уважи предявените от тях претенции за сумата от 24 500 лева, представляващи увеличената стойност на имота вследствие направените подобрения, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да постанови задържане на имота до заплащане на подобренията, като им присъди и направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Г. З. М., действащ чрез пълномощника адв. Ив. Т. от ШАК е депозирал отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. № 507/2021 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателите срещу въззиваемия, 1 имаща за предмет претенция за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 24 500 лева, представляваща увеличена стойност на имот в с. Ч., представляващ УПИ ІІІ-131, кв. 41 по плана на селото, с площ от 742 кв.м., при граници: улица, УПИ ІV-132 и УПИ ІІ131, заедно с построената в него къща с площ от 80 кв.м. и стопански постройки: хамбар с площ от 16 кв.м. и плевня с площ от 40 кв.м., следствие направени от ищците подобрения, а именно полагане на бетонна настилка, шпакловка, почистване от вар и поставяне на плочки по стените на първи етаж за сумата от 5 000 лева, шпакловка, полагане на замазка, изчистване от вар на всички стаи на втори етаж за сумата от 14 700 лева, поставяне на нови дограми за сумата от 2 800 лева, изграждане на съборен сайвант и тоалетна за сумата от 2 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане, като съдът постанови задържане на имота до заплащане на подобренията и им присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е оспорил иска като предявен с нередовна искова молба, изцяло неоснователен и погасен по давност. В условията на евентуалност, при уважаване на иска е предявил възражение за прихващане със сумата от 27 300 лева, представляваща обезщетение за невъзможността да ползва от имота, включително жилищната сграда, постройките, дворното място и насажденията за периода от момента на завеждане на гр.д. № 2734/2015 г. – м. 10.2015 г. до датата на изготвяне на съдебно техническата експертиза по настоящото производство, прихващане със сумата от 1 170.02 лева, от която 604.02 лева – по изпълнителен лист по гр.д. № 2734/2015 г. на ШРС и 566 лева – по изп.д. № 2018760403642 на ЧСИ Д. З., рег. № 876 и прихващане със сумата от 1 922.33 лева, от която 1 552.13 лева по изпълнителен лист по гр.д. № 239/2018 г. на ШРС и 370.20 лева – по изп.д. № 20217740400048 на ЧСИ Я. Д., рег. № 774.

Относно възражението на ответника за прихващане с насрещни негови вземания ищците са възразили, че вземането за сумата от 27 300 лева е погасено по давност, а вземанията за сумите от 1 170.02 лева и 1 922.33 лева са погасени поради плащане.

Ответникът е оспорил по реда на чл.193 от ГПК съдържанието на договор за покупкопродажба от 28.10.2005 г., като с протоколно определение от 11.10.2021 г. искането му за откриване на производство по оспорване на документа по посочения по-горе ред е било оставено без уважение.

С протоколно определение от 09.05.2022 г. от доказателствения материал по делото е бил изключен, като нечетлив, договор за покупко-продажба от 30.12.2004 г..

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС, ведно с искане за право на задържане и евентуално възражение за прихващане с правно основание чл.104, ал.1 от ЗЗД, като с решението си е отхвърлил предявените от М. Р.

С., ЕГН ********** и Е. Е. Х., ЕГН ********** срещу Г. З. М., ЕГН ********** искове с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС, за заплащане на сумата от 24 500 лева, с която се е увеличила стойността на ответния имот вследствие на извършени от ищците подобрения, за сумата от 19 548 лева – като неоснователен и за сумата от 4 952 лева – поради погасяване на вземането с изтичане на предвидената в закона давност, както и искането да задържат 2 ответния имот – дворно място, представляващо УПИ ІІІ-131 от кв.41 по плана на с. Ч., с площ от 742 кв.м., заедно с построените в него сгради: къща с площ от 80 кв.м. и стопански постройки – хамбар с площ от 16 кв.м. и плевня с площ от 40 кв.м., при граници: улица, УПИ ІV-132 и УПИ ІІ-131 до заплащане на подобренията и е осъдил М. Р. С. и Е. Е. Х. да заплатят на Г. З. М. деловодни разноски в размер на 1 617.42 лева.

Решението се обжалва изцяло от ищците.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че обжалваното решение валидно и допустимо.

По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори, че на 30.12.2004 г. между ответника и неговата съпруга А.П. М.а, в качеството на продавачи и двамата ищци, в качеството на купувачи е бил сключен писмен предварителен договор за покупко-продажба, касателно наследствения на ответника недвижим имот - УПИ ІІІ-131 от кв.41 по плана на с. Ч., с площ от 742 кв.м., заедно с построените в него сгради: къща с площ от 80 кв.м. и стопански постройки – хамбар с площ от 16 кв.м. и плевня с площ от 40 кв.м., при граници: улица, УПИ ІV-132 и УПИ ІІ-131.

На 28.10.2005 г. между ответника и първата ищца е бил сключен втори писмен договор, без нотариална заверка на подписите, с който страните са потвърдили намерението си за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на същия имот.

С нотариален акт № .... г. на нотариус рег. № 222 при НК, вписан в СВ под № 28, т.13, д. № 2576/06.10.2010 г. първата ищца е била призната за собственик на процесния имот по обстоятелствена проверка.

С решение № 252/29.05.2016 г. по гр.д. № 2734/2015 г. по описа на ШРС, потвърдено с решение № 197/20.10.2016 г. по в.гр.д. № 319/2016 г. по описа на ШОС, което не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 381/15.08.2017 г. по гр.д. № 211/2017 г. на ВКС е било признато за установено между Г. З. М., като ищец и М. Р. С. и Е. Е. Х., като ответници, че ищецът е собственик на описания по-горе недвижим имот и ответниците са били осъдени да му предадат владението върху него, като, на основание чл.537, ал.2, изр.3, пр.1 от ГПК е бил отменен нотариален акт № .... г. на нотариус рег. № 222 при НК, вписан в СВ под № 28, т.13, д. № 2576/06.10.2010 г..

Въз основа на посочените решения на ШРС и ШОС и определение на ВКС, срещу ищците в настоящото производство М. Р. С. и Е. Е. Х. е бил издаден изпълнителен лист № 2251/04.09.2017 г., за осъждането им да предадат на ответника Г. З. М. владението върху спорния недвижим имот и му заплатят солидарно сумата от 604.02 лева – деловодни разноски, като между страните не се спори, че по този изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 2018760403642 на ЧСИ Д. З., с район на действие ШОС, по което взискателят е заплатил разноски в размер на 566 лева, видно и от приложените сметки.

С решение № 1015/28.10.2019 г. по гр.д. № 239/2018 г. по описа на ШРС е било 3 признато за недоказано оспорването по реда на чл.193 от ГПК на авторството на подписа, положен от името на Г. З. М. в оригинал на договор за покупко-продажба от 28.10.2005 г., и признато за установено по отношение на Г. З. М., като ответник, че ищците М. Р. С. и Е. Е.

Х. са собственици по силата на изтекла придобивна давност за периода от м. декември 2004 г. до 22.01.2018 г. на въпросния недвижим имот. С решение № 85/13.04.2020 г. по гр.д. № 14/2020 г. по описа на ШОС, което не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 468/04.12.2020 г. по гр.д. № 2919/2020 г. на ВКС, решение № 1015/28.10.2019 г. по гр.д. № 239/2018 г. по описа на ШРС е било отменено в частта, в която е признато за установено по отношение на Г. З. М., че М. Р. С. и Е. Е. Х. са собственици по силата на изтекла придобивна давност за периода от м. декември 2004 г. до 22.01.2018 г. на недвижимия имот.

Въз основа на решенията на ШРС по гр.д. № 239/2018 г. и на ШОС по в.гр.д. № 14/2020 г., срещу М. Р. С. и Е. Е. Х. е бил издаден изпълнителен лист № 260741/14.12.2020 г., за осъждането им да заплатят на Г. З. М. сумата от 1 552.13 лева – разноски, от които 776 лева извършени в производството пред ШРС и 776.13 лева – в производството пред въззивна инстанция, като между страните не се спори, че вземанията по изпълнителния лист са предмет на принудително изпълнение по изп.д. № 20217740400048 на ЧСИ Я. Д., с район на действие ШОС, по което взискателят е заплатил разноски в размер на 370.20 лева, видно от приложените адвокатско пълномощно и сметка.

По делото са разпитани четирима свидетели, от показанията на които се установява следното:

Свид. С.Х. твърди, че ищците се нанесли в процесния имот през 2004 г. и веднага започнали извършването на ремонтни дейности на първи и втори жилищен етаж от жилищната сграда. По-късно във времето, но без да е в състояние да уточни година, ищците поставили дограма на втори жилищен етаж, ремонтирали сайванта и изградили нова тоалетна.

Свид. Юлмие Хюлми твърди, че ищците закупили имота през 2004 г. и през м. ноември същата година започнали ремонт на къщата, която била в лошо състояние, с под от трамбована глина. В следващите няколко години, същите положили бетонова настилка на пода на първи и втори жилищен етаж, шпакловали и боядисали стените и таваните, налепили плочки в банята, поставили дограми на втория етаж. Около 2008 – 2009 г., след като приключили ремонта на къщата, съборили стария двуетажен сайвант и го направили едноетажен и ремонтирали външната тоалетна. Около 2020 г. изградили и нова тоалетна.

Свид. М.М. / зет на ответника / твърди, че спрял да ходи в имота около 2007 – 2008 г. и го посетил отново за първи път през 2017 г. или 2018 г., във връзка с насрочен въвод по предаване владението на сестра му и зет му, който впоследствие бил отменен. Посетил имота и през 2021 г.. При първото си влизане в имота установил, че е извършен ремонт на първи и втори жилищен етаж от жилищната сграда, а при второто – че е изградена нова външна тоалетна и е премахнат втория етаж на сайванта, като е направен на един етаж и покрит с покривна конструкция, за която са били използвани старите керемиди.

4

Свид. А. М.а / съпруга на ответника / твърди, че към 2017 г., при първия въвод, ищците били налепили плочи на пода на първи жилищен етаж на площ от 2-3 кв.м., били поставили линолеум върху старата замазка и били пребоядисали стените. На втория етаж били поставили дограма на терасата и били пребоядисали стените. При посещението й в имота през 2021 г., установила, че след 2017 г. ищците са направили втора тоалетна на двора и са преобразували сайванта от двуетажен в едноетажен, поставяйки на долната конструкция старите керемиди. Свидетелката заявява също, че след 2004 г. тя и съпругът й не са ползвали имота, но са го посещавали много често, за да си искат парите, включая през 2010 г. и 2014 г., както и, че са били канени от ищцата и са влизали в него.

От заключението на вещото лице Л. Я. - Г. по първоначалната СТЕ се установява, че в имота са застроени пет сгради, както следва: 1/ двуетажна еднофамилна жилищна сграда, на първия етаж от която, с вход от двора, са разположени салон, три стаи, кухня и баня. От едната стая има изход към навеса, а от другата – към кухнята. На втория етаж от сградата, с вход по външни стълби са разположени салон, три стаи и кухня. Сградата е построена след одобряване на проекти в периода след м. август 1961 г.; 2/ едноетажна стопанска сграда с достъп от двора, нанесена в плана на селото от 1931 г.; 3/ едноетажен навес, пристроен между жилищната и стопанската сграда, изграден от каменни основи, тухлени стени от кирпич, стари покривни дървени форми / надупчени от чревояди / и стари керемиди, който е бил изграден най-вероятно по време на строителството на жилищната сграда ; 4/ стара външна тоалетна, построена заедно с жилищната сграда и 5/ нова външна тоалетна, построена след 2004 г.. Според вещото лице, извършените от ищците подобрения в имота са, както следва: 1/ на първи етаж от жилищната сграда – полагане на бетонна настилка на 19.61 кв.м., настилка от теракотни плочки на 20 кв.м., почистване на варова боя на 192 кв.м., шпакловане и боядисване на 192 кв.м. и монтаж на фаянсови плочки 5.42 кв.м., на обща стойност 1 926.68 лева, от която следва да се приспадне сумата от 359.61 лева за овехтяване;