Решение № 10 от 05.02.2020, Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш

Е Н И Е

05.02.2020 год.

Номер . . . . . .

. . . . . Година 2020 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На

17 (седемнадесети) декември Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Мюжгян

Ахмедова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . ., като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова гражданско дело номер 261 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от С.Д.С., като майка и законна представителка на малолетните си деца Д. и К. срещу С.Д.С. иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК за промяна на определения режим на лични отношения между децата Д. и К. и бащата с влязло в сила решение решение на ВПРС по гр.д.№492/17 г. по описа на ВПРС, поради изменения, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение за развод, по който ищцата, моли на ответника да бъде определен нов режим на лични контакти, като предлага конкретни параметри.

С искът по чл.59, ал.9 от СК е обективно съединен и иск с правно основание чл.150 от СК, по който ищцата, като майка и законна представителка на малолетните деца, моли ответника да бъде осъден да заплаща увеличен размер на месечна издръжка /определен с решение по гр.д.№492/17 г. по описа на ВПРС/ на детето Д. от 115.00 лева на 180.00 лв. и на детето К. от 115.00 лв. на 150.00 лв., платима на 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, считано от датата на завеждане на иска 22.08.2019 г. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба ищцата, сочи че с влязло в сила решение по гр.д.№492/2017 г. по описа на ВПРС, бракът между страните бил прекратен по реда на чл.50 от СК - чрез развод по взаимно съгласие. С решението за прекратяване на брака на ищцата били предоставени родителските права върху родените от брака деца Д. С. С. с ЕГН ********** и

К. С. С. с ЕГН **********, като бил определен свободен режим на лични контакти между децата и бащата. Ответникът бил осъден със същото решение да заплаща месечна издръжка на детето си Д. в размер на 115.00 лв. и на детето си К. в размер на 115.00 лв. Излага, че предвид изминалият период от време от датата на постановяване на решението са се изменили обстоятелствата въз основа на които е определен размера на издръжката, нуждите на децата са нараснали, определен бил нов размер на МРЗ за страната, обусловен от икономическите условия, което обосновавало искането й да бъде увеличен размера на месечната издръжка заплащана от бащата от 115.00 лв. на 180.00 лв. за детето Д. и от 115.00 лв. на 150.00 лв. за детето К.. Освен това, поради несъобразяване от страна на ответника с дневният режим на всяко от децата и липсата на консенсус и комуникация между родителите се затруднявало осъществяването на пълноценни контакти между бащата и децата. Определеният свободен режим не бил в интерес, както на децата, така и на родителите и моли същият да бъде заменен с подходящ такъв, предложен от ищцата, поради промяна в обстоятелствата при първоначалното му определяне.

Ищцата поддържа исковете в съдебно заседание и счита същите за доказани от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което моли съдът да се произнесе положително по тях.

В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като счита за неоснователни претенциите за издръжка. Изразява становище, че не са налице основания за определяне на друг режим на лични контакти между него и децата.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и от приобщеното по делото решение по гр.д.№492/2017 г. по описа на ВПРС, се установи, че бракът между страните е прекратен по реда на чл.50 от СК - чрез развод по взаимно съгласие, считано от 26.07.2017 г. С решението за прекратяване на брака на ищцата е предоставено упражняването на родителските права върху родените от брака деца Д. С. С. с ЕГН ********** и

К. С. С. с ЕГН **********, като е определен свободен режим на лични контакти между децата и бащата. Бащата е осъден със същото решение да заплаща месечна издръжка на детето си Д. в размер на 115.00 лв. и на детето си К. в размер на 115.00 лв.

С представените от ищцата писмени доказателства се установяват реализираните от нея трудови доходи средно 741.00 лв. месечно. Не са представени доказателства за получаваните от бащата доходи, но видно от социалния доклад, същия реализира месечен доход в размер на 900.00 лв. От представения социален доклад, писмените доказателства – сигнали, молби, жалби до ДСП, Районно управление гр.В.Преслав и Районна прокуратура гр.В.Преслав, показанията на свидетелите на ищцата - Русева и Каркорова е видно, че децата са привързани и към двамата си родители, но негативните отношения между тях, объркват и плашат децата, като импулсивността на контактите с бащата поражда у тях несигурност и безпокойство и ги превръща в постоянен повод за конфликти между родителите.

Свидетелката Каркорова заявява, че бащата при осъществяване на личните контакти с децата не се съобразява нито с режима им, нито с възможностите и ангажиментите на майката. Желаел контактите да се осъществяват по негова преценка. Често бащата се свързвал направо с детето Д. и уговарял срещи, като понякога дори не уведомявал майката за това. Невъзможна била комуникация между родителите, поради агресивното поведение на бащата. Също без да уведоми майката, бащата е вземал от детска градина детето К..

От приложените сигнали, молби, жалби до ДСП, Районно управление гр.В.Преслав и Районна прокуратура гр.В.Преслав и свидетелските показания се установи, че от началото на месец декември родителите не могат да постигнат съгласие отново режима на лични контакти между бащата и децата. Изложеното се подкрепя и от изразеното от детето Д. при изслушването му в съдебно заседание.

От изготвения по делото Социален доклад от

ДСП-В.Преслав, който съдът кредитира като обективен и непосредствен безспорно се установява, че децата се отглеждат от майката, задоволени са материалните и емоционалните им потребности. В интерес на децата е родителите да си сътрудничат по всички въпроси свързани с тяхното развитие, възпитание и потребности. Спорове между родителите по тези въпроси били налице, като в тях са ангажирани Дирекция СП В.Преслав, Районна прокуратура гр.В.Преслав и Районно управление В.Преслав. По повод на сигнал от Отдел закрила на детето родителите са консултирани за предоставяне на психологична помощ и подкрепа на детето Д. за предотвратяване на риск за въвличането му в конфликт с родителите.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи: По предявената искова претенция с правно основание чл.

59, ал. 9 СК е заведена от лице, имащо правен интерес от търсене на изменение на постановените от съда мерки за личен контакт между ответника и децата с решението за развод по взаимно съгласие. Обективно съединена с първата е претенция за изменение на присъдената със същото решение издръжка по отношение на двете деца, поради което съдът дължи произнасяне по спора по същество.

Предявените искови претенции са обективно кумулативно съединени две - намиращи правното си основание в разпоредбата на чл.

59, ал. 9 от СК и на чл.150 от СК.

Разпоредбата на чл. 59 от СК урежда родителските права след развода, какъвто развод между страните е факт. С влязлото в сила решение е прекратен брака между страните по взаимно съгласие на основание чл. 50 от СК, като е одобрено постигнатото между молителите Споразумение по реда на чл.51 от СК.

Съгласно нормата на чл. 59, ал.9 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единият от родителите, може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.

При решаването на въпроса за личните отношения между децата и родителя, при когото те не са оставени за отглеждане и възпитание, съдът изхожда от интересите на децата и особеностите на конкретния случай. Споровете между родителите относно контактите на бащата с децата следва да бъдат решени и с неговото активно отношение, зачитайки родителския авторитет и на другия родител. По отношение на заявената претенция за изменение на режима на личен контакт между бащата и децата Д. и К. съдът намира същата за основателна. Събраните по делото доказателства: изготвеният социален доклад от ДСП гр.В.Преслав, приложените сигнали, жалби и молби до различни институции имащи отношение към случая, както и показанията на свидетелите са единодушни, че свободния режим на лични контакти не е в интерес на децата. За да бъде променен режима на личен контакт между бащата и децата с исканото от ищцовата страна регламентиране на срещите е необходимо по несъмнен и категоричен начин да се установят факти и обстоятелства,които да доведат до тази необходимост.

Съобразявайки периода от време, който е изминал от постановяване на първоинстанционния акт, установеното от гласните и писмените доказателства по делото, социалния доклад на ДСП-В.Преслав и наличие на здрава връзка между баща и децата, но липсата на комуникация между родителите по вина на бащата и несъобразяването от негова страна, както с децата, така и с майката при осъществяване на личните контакти с децата, съдът счита че е налице изменение в обстоятелствата при които е определен свободен режим на лични контакти между бащата и всяко от децата, поради което и молбата се явява основателна и доказана. Настоящият със тав счита, че предложеният от ищцата режим на лични контакти е подходящ и е изцяло в интерес на децата и съобразен с трудовата ангажираност на родителите и учебния процес, поради което следва да бъде споделен.

Съдебната практика е константна, че при иск за промяна на мерките за личен контакт най - същественото обстоятелство, което подлежи на изследване от съда е интереса на детето. Именно в интерес на всяко от децата Д. и К. е те да бъдат обгрижвани както от майка си, така и баща си без конфликти между тях по повод контакти с бащата, поради което се налага изменение на определената от ВПРС мярка.

Ответникът е баща на децата и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1, ал. 2 от СК им дължи издръжка независимо дали същата е трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. Поради което е и осъден да заплаща такава с бракоразводното решение.

Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. По правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Децата с оглед ниската си възраст са дефинитивно неработоспособни, като няма данни да разполагат със собствено имущество/което не се и твърди/, поради което и имат право на издръжка от родителите си.

Нуждите се установяват от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. При определяне размера на издръжката съдът следва да вземе предвид обстоятелството, че полагането на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на малолетните деца не могат да бъдат изразени стойностно в паричен еквивалент. Заедно с това следва да се има предвид и разпоредбата чл. 142, ал. 2 от СК вр. чл. 1 от ПМС№ 1/10.01.2009 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, като минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно ПМС№ 350/19.12.2019 г., считано от 01.01.2020 г. размерът на минималната работна заплата е 610.00 лв., т.е минималния размер на издръжката към днешна дата е 152.50 лв., а към датата на приключване на устните състезания – 17.12.2019 г. е бил 140.00 лв. Нуждите на детето от издръжка, в конкретния случай и с оглед възможностите на двамата родители следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности. Преди всичко, това е и морален дълг на всеки родител.

По отношение на претенцията за изменение на присъдената с първоинстанционното решение издръжка за детето Д. от 115.00 лева на 180.00 лева си за детето К. от 115.00 лева на 150.00 лева, съдът съобрази следните факти и обстоятелства: