Определение № 504 от 21.12.2023, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 504 гр. ХАСКОВО, 21.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Частно наказателно дело № 20235600200762 по описа за 2023 година

Производството е по чл.244 ал.5 от НПК.

Образувано е по жалба на адвокат Т. Т., повереник на М. Н. Р. и Е. М. Н., против Постановление от 27.11.2023 г. на Прокурора от ОП-Хасково, с което на основание чл.244 ал.1 т.1 вр. чл.25 ал.1 т.5 от НПК е спряно наказателното производство, водено като ДП № 100/2018 г. по описа на ОСлО-Хасково за престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакуваното постановление.

Посочва се, че за да спре производството по делото, прокурорът приел, че за същото деяние, предмет на разследването, срещу извършителя било образувано и вече приключило административнонаказателно производство, като с цел избягване на забраната за „двойно наказване“ се налагало възобновяването на последното и отмяната на влезлия в сила санкционен акт. Този извод на прокурора повереникът счита за незаконосъобразен, защото:

Първо, по наказателното дело обвинение срещу конкретно лице не било повдигнато, а само наличието на такова обуславяло основателност на искането за възобновяване и второ – отмяната на първия по време санкционен акт изисквала идентичност между деянието, предмет на двете производства, а такава в случая категорично отсъствала, тъй като обект на разследването била настъпилата смърт в резултат на незнание или немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, докато с издаденото наказателно постановление ****т С. бил наказан за нарушаване на стандартите в медицината в частта им относно предоставянето на достатъчна и своевременна медицинска помощ, без да бъде обсъждан въпроса за причинения от това поведение резултат, в частност настъпилата смърт на пациента. Отделно от това, смята още повереникът, не били налице и останалите предпоставки за възобновяването на административния процес, тъй като искането за това прокурорът направил след изтичането на законовия срок и затова изначално това искане било обречено на неуспех, какъвто грозял и самото наказателно производство, с оглед приближаващото изтичане на абсолютния давностен срок за 1 реализиране на отговорността. С тези съображения повереникът прави две искания – за отмяна на атакуваното постановление и за присъждане на пострадалите на разноските, направени в настоящото производство.

Съдът като се запозна с доказателствата, събрани по ДП № 100/2018 г. по описа на ОСлО при ОП-Хасково и изложените в атакуваното постановление съображения, както и във връзка с доводите в жалбата, намира за установено следното:

Атакуваният акт на прокурора от Окръжна прокуратура-Хасково е постановен на 27.11.2023 г. Той е съобщен на жалбоподателите на 01.12.2023 г., а жалбата против него е постъпила в указания и визиран в закона 7-дневен срок. Тя изхожда от легитимирано лице – повереникът на двама от пострадалите, поради което е допустима, а разглеждането й по същество установява следното:

Наказателното производство по делото е образувано на 12.09.2018 г. с постановление на прокурора при ОП-Хасково за престъпление по чл.123 ал.1 от НК – за това, че в периода 02.04.2018 г.-10.04.2018 г. поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е причинена смъртта на С.Б.И.. След множество неблагополучия в хода на разследването, довели до провеждането му в рамките на повече от шест години, на 24.11.2023 г. делото е било изпратено на прокурора със заключително мнение, в което е изразено становище за изпълнението на всички дадени от наблюдаващия орган указания и изчерпване на относимата към предмета доказателствена дейност, като окончателният извод, който разследващият е представил на вниманието на прокурора, е за необходимост от спиране на наказателното производство до отмяната на издаденото срещу *** А. С. НП № 27263/26.03.2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „****“-София. При осъществяване на своите правомощия по глава 18 от НПК прокурорът е споделил формулираното от разследващия мнение и със сега разглежданото постановление е взел решение за спиране на производството на основание чл.25 ал.1 т.5 от НПК. В съобразителната част към своя акт прокурорът е изложил част от установените по делото факти, след което е коментирал съставения акт за установяване на административно нарушение № А-27-263/05.10.2018 г. и издаденото въз основа на него НП № 27263/26.03.2019 г. от изпълнителния директор на ИА „****“-София, по силата на което на **** А. С. била наложена глоба в размер на 300 лева, като анализът на така приключилото административно-наказателното производство е последван от констатацията, че по делото са събрани достатъчно доказателства за привличането на С. към наказателна отговорност за престъпление по чл.123 от НК, възможността /допустимостта/ за което обаче е отхвърлена, заради установената от прокурора необходимост да бъде преодоляна двойната наказуемост, което пък налагало възобновяване на административно-наказателния процес и отмяната на влязлото в сила наказателно постановление, с което С. бил санкциониран за нарушения по Закона за здравето, покриващи признаците на престъпния състав по чл.123 от НК. Така изложените от прокурора правни съображения не могат да бъдат споделени. На първо място, напълно вярно е посоченото в жалбата, че забраната ne bis in idem предполага идентичност 2 не само между деянието, предмет на завършилото и висящото наказателни по характер производство, но и тъждественост на лицето, спрямо което повторното санкциониране е предприето и това е така, защото нормата в чл.6 § 1 от ЕКПЧ, респ. тази в чл.24 ал.1 т.6 от НПК, цели избягване на двойното наказване на едно и също лице за идентично или сходно деяние, което едновременно изпълнява белезите на административно нарушение и на престъпление. А това означава, че принципът ne bis in idem може да бъде проявен в субективен план, само когато спрямо дадено лице има приключило наказателно съобразно критериите „Engel“ наказателно производство и в същото време същото това лице по друго производство, отговарящо отново на тези критерии, е било привлечено към отговорност (вж. т.1 б.“д“ от ТР № 3/2015 г. относно изискването за идентичност на субекта). А в случая материалите по делото установяват, а и това е изрично отбелязано в прокурорския акт, че срещу А. С. обвинение не е повдигнато, поради което преценката за идентичност е невъзможна, именно защото тя предполага сравнителен анализ както относно субекта, така и относно всички останали обективни белези на деянието, предмет на двете производства – завършило и висящо.

Отделно от това, за да пристъпи към спиране на наказателното дело на основание чл.25 ал.1 т.5 от НПК прокурорът е следвало не само декларативно да маркира наличието на две самостоятелни производства, но и да обсъди характера на всяко едно от тях (най-вече на приключилото) и след това да отговори на въпроса дали първото по време действително е пречка за продължаването на висящото, защото съгласно дадените в ТР № 3/2015 г. разяснения действието на правилото ne bis in idem се проявява само в наказателни по рода си производства и затова за приложимостта на това правило от решаващо значение е квалифицирането на дублиращите се процедури именно като такива. Тоест следвало е да бъде даден отговор на въпроса дали приключилата административна процедура е притежавала белезите на наказателна, за да бъде тя действително пречка за последващо предприемане и решаване на наказателно дело срещу същия деец и за същото деяние. Или, както изрично се посочва в Решение № 60159/08.11.2021 г. по н.д. № 575/21 г. на ВКС, ако съгласно критериите на теста „Енгел“, приключилото административно производство не се определя като наказателно по смисъла на ЕКПЧОС, провеждането му не съставлява основание, изключващо възможността за наказателно преследване. А прилагането на този тест, съгласно същото решение и задължителния тълкувателен акт предполага изследването на една от следните специфики на завършилия вече процес: 1. Квалификацията по националното право на санкционираното нарушение като престъпление; 2. Характера на санкционираното нарушение и 3. Характера и тежестта на възможното наказание – не действително понесеното, а предвиденото в закона. В настоящия случай няма съмнение, че А. С. е бил наказан на основание разпоредбите в чл.86 ал.1 т.3 вр. чл.81 ал.2 т.1 от Закона за здравето за поведение, квалифицирано като противоречащо на изискванията за предоставяне на качествена, своевременна и достъпна медицинска помощ. В този смисъл несъмнено първият от критериите Енгел не е налице, тъй като систематичното място на това нарушение в националното ни право не е сред деянията, които са определят като престъпни.

Относно втория от последователно (а не кумулативно) прилагани критерии е необходимо да 3 се посочи следното: Безспорно е, че деянието, за което С. е санкциониран с издаденото наказателно постановление, представлява нарушение на правно-регламентирани правила, което обаче съвсем не е достатъчно, за да бъдат определени характерът и естеството на проведената административна процедура, доколкото за тяхното идентифициране са важни, както видът на защитените обществени отношение и кръгът от адресати на административната норма, така и целта на административното наказване. А в случая е ясно, че нормата в чл.81 ал.2 т.1 от Закона за здравето охранява съблюдаването на утвърдените „медицински стандарти“, а адресат на тази норма не е всеки наказателноотговорен субект, а само онзи, който отговаря на особени изисквания и притежава специално качество - ****, изпълняващ определени функции в болничните заведения. В този смисъл административнонаказващото производство по Закона за здравето категорично не носи един от задължителните белези, присъщи на наказателното такова – нелимитиран кръг от лица, чиято отговорност би могла да бъде ангажирана. Отделно от това, последователно поддържано е в съдебната практика, отново основана на постановените от ЕСПЧ решения, че за окачествяването на обвинението като „наказателно“ е решаваща и целта на наложената санкция, както и това дали тя има преобладаващо дисциплиниращ или пък притежава неизменния за наказателното санкциониране възпиращ и превъзпитателен ефект /решенията по делата К. срещу България; К. и И. срещу България/. Преценени в контекста на специалния субект и на защитените порядки, рамкирани до строго професионалното естество на медицинските стандарти, в случая целите на приключилата административна процедура следва да бъдат оценени като предимно дисциплиниращи, а не като наказващи нарушителя-медицинския специалист, макар легитимното им постигането да е свързано с възможната и за престъпленията принудителна намеса в имуществената сфера, която обаче сама по себе си не би могло да дефинира правонарушението като попадащо в областта на наказателната материя. Индикаторите за разграничаване на дисциплиниращия от възпиращия ефект на санкцията при обсъждането на втория и третия от критериите „Енгел“ са били подлагани на коментар, както в редица решение на ЕСПЧ, така и в националната ни практика, включително по повод на казуси, напълно идентични на настоящия, като последователно е застъпвано становището, че приключилото административно-наказателно производство, в което медицинският специалист е бил санкциониран с глоба за нарушение на утвърдения медицински стандарт, не съставлява пречка за ангажиране на отговорността му за престъпление по чл.123 или чл.134 от НК, именно поради различието в естеството на дублиращите се производства и отсъствието на който и да е от гореспоменатите критерии за обозначаване като „наказателна“ на фокусираната към професионалните и служебни качества на дееца административната регулация и точно върху тези аргументи е базирано и заключението, че последната не е в състояние да препятства провеждането или продължаването на наказателното преследване /вж. Решение № 297/01.07.2017 г. по ВНОХД № 207/2017 г. на АС-София/. Ето защо, изводът на прокурора, че в разглеждания случай издаденото от ИА „****“ наказателно постановление е пречка за ангажирането на наказателната отговорност на А. С. е неправилен, а предвид липсата на повдигнато обвинение за конкретно, очертано в обективен и субективен план деяние, този извод се 4 явява и преждевременно направен.