Определение № 1419 от 14.05.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1419 гр. Бургас, 14.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20262100500645 по описа за 2026 година Производството е образувано по повод частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.

Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М. С. и Д. К. К., чрез адв. Людмил Георгиев от САК, с адрес: гр. София, ул. Бачо Киро № 5, вх.

А, ет. 4, офис 14 против Разпореждане № 578/27.03.2026 г. постановено по ч.гр.д. № 336/2026 г. по описа на РС-Айтос, с което съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против длъжника С. И. К., ЕГН **********, от с. ********, ул. *********, общ. ********, обл. ******.

Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният жалбоподател, който го намира за неправилно. Излага съображения, че съдът незаконосъобразно е оставил без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 660,85 евро, с левова равностойност 1292,52 лв. на осн. чл.411, ал.3, т.1 ГПК, поради неотстраняване на дадените указания в срок.

Настоява, че районният съд неправилно е приложил материалния закон, тъй като след оставяне на заявлението без движение, частният жалбоподател е подал коригирано заявление в изпълнение на дадените указания, което отговаря на изискванията на чл.410 във връзка с чл.127 и чл.128 ГПК. Счита, че дружеството е отстранило всички нередовности, като е посочил стойността на дължимата главница по всеки договор, както и от кой момент се претендира законна лихва за забава. Посочен е размерът на неустойките по всеки договор, като е уточнено как настъпва прекратяването на договорите, основанието за настъпването им и неизпълнението, довело до него. Уточнил е, че не 1 претендира лихва върху вноските по застрахователната полица. Посочва, че в претенцията заявителят точно е конкретизирал основанието и размера, като посочва подробно вземанията в частната жалба. Указва, че заповедното производство предоставя на кредитора облекчен ред за защита, като развитието му е обусловено от процесуалното поведение на длъжника. Счита, че районният съд е приложил погрешно материалния закон, като е счел, че не са спазени изискванията на закона. Към заявлението са представени писмени доказателства, установяващи дължимостта на претерндираните суми, както и документи, установяващи претенцията за съдебно-деловодни разноски.

Посочва, че потребителят изрично е заявил, че желае да използва допълнителна услуга „онлайн защита/родителски контрол“ и съответно последната му е предоставена при условията и сроковете договорени между страните. Излага съображения. Моли за отмяна на постановеното разпореждане.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Производството по делото е започнало по подадено от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу С. К. за сумата от 252,47 евро – главница от 15.09.2023 г. до 03.03.2024 г., неустойка – 408,39 евро дължима за предсрочно прекратяване на услугата по посочените договори, ведно с дължимите съдебно-деловодни разноски.

С разпореждане № 514/20.03.2026 г. АРС е оставил без движение заявлението на частния жалбоподател, като е указал следното: да се посочи стойността на дължимата главница по всеки договор, както и стойността на дължимата лихва и неустойка по всеки договор и допълнително споразумение; да се уточни дали прекратяването на договора настъпва автоматично, на основание коя клауза от договора и за какво неизпълнение се начисляват претендираните неустойки; да уточни дали е сключена застраховка на лизинговия продукт и дали в размера на претендираната главница е включена стойността на сключена застраховка на продуктите и начислена ли е лихва върху стойността на застраховката.

В отговор е постъпила молба вх.№ 2247/26.03.2026 г. във връзка с разпореждането на съда. Приложено е ново заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. АРС е счел, че с подадената молба частният жалбоподател не е изправил констатираните нередовности на заявлението, тъй като е дал указания, които не са спазени. Направената констатация от 2 районният съд, за това, че вземанията са описани по фактури, като в една фактура има задължения по повече от един договор, а не по договори, каквито са указанията на съда, се установява и от настоящата съдебна инстанция. След като са дадени указания за посочване на претенциите, частният жалбоподател следва да се съобрази с изискванията на съда. Следва да се отбележи, че съгласно чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна кауза в договор, сключен с потребител е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика или потребителя.

Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, без значение дали в конкретния случай неравноправното вземане се претендира по заявлението. В случая се установява, че услугата „онлайн защита“ не представлява реална услуга и в този смисъл се касае за неравноправна клауза по смисъла на закона. Същата обаче не може да бъде приспадната, тъй като частният жалбоподател не е спазил изискванията да представи конкретно по всеки отделен договор претендираните вземания, както е указал АРС в разпореждането си за оставяне на заявлението без движение.

При постановяване на отхвърлителното си разпореждане от 27.03.2026 г.

АРС се е съобразил с постоянната практика на СЕС за проверка на нарушаване на разпоредбите на правото на съюза относно защитата, правата на потребителите, като изрично е посочил решение от 21.11.2002 г. по дело С743/00 и решение от 04.10.2007 г. по С-429/05.

С оглед на така изяснената фактическа обстановка съдът намира частната жалба за неоснователна. Това налага обжалваното разпореждане да бъде потвърдено. Законодателят е дал възможност на съдилищата да оставят без движение подадените заявления и ако нередовностите не бъдат изправени в срок, съдът отхвърля заявлението – чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК. Заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК, като съдът може нееднократно да оставя заявлението без движение. Заявителят е следвало да изправи нередовностите, констатирани от АРС, в указания от съда срок.

Причина за отхвърляне на заявлението е неспазването на дадените указания, които са задължителни за страната, и в случая са относими по делото. При неотстраняване на констатираните нередовности по заявлението съдът правилно е отказал издаване на заповед за изпълнение, тъй като заявлението не е било редовно. Това налага атакуваният съдебен акт да бъде потвърден.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 578/27.03.2026 г. постановено по ч. гр. дело № 336/2026 г. по описа на РС-Айтос.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4