Решение № 84 от 23.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Варна, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Добрева при участието на секретаря М. М. П.а като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20253100900087 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е искова молба от М. Г. М., ЕГН ********** и М. Н. П., ЕГН **********, действаща чрез законен представител М. Г. М., ЕГН **********, и двете с адрес в гр. ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 448, ал. 7 от КЗ вр. ал. 1 вр. чл. 459, ал. 4 КЗ с чл. 441 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68, за осъждане на ответника да заплати сумата от 25 053.30 евро на всяка една от ищците, представляваща застрахователна сума по договор за групова застраховка №ВСС14770/06.11.2017г., сключен между Висшия съдебен съвет, ЕИК 121513231 за настъпил застрахователен риск „смърт при битова злополука“ по отношение застрахованото лице Н.П.Н., ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, починал на 18.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба (17.02.2025г.) до окончателното издължаване на сумата и обезщетение за забава върху главницата в размер на по 9240,07 евро на всяка от ищците, считано от 17.02.2022 г. до 17.02.2025 г.

В исковата молба се е твърдяло, че по групова застраховка „Злополука“ въз основа на Договор за обществена поръчка № ВСС-14770/ 06.11.2017 г. между Висшия съдебен съвет, в качеството на възложител, и „Дженерали застраховане“ АД, в качеството на застраховател, с период на покритие:

01.01.2018 г. до 31.12.2020 г., са застраховани животът, здравето и трудоспособността на наследодателя на ищците Н.П.. Ищците сочат, че наследодателят им е починал след проведено планово оперативно лечение за тиреодектомия в УМБАЛ „Дева Мария" ЕООД- гр. Бургас в резултат на 1 настъпила хеморагия (кръвоизлив). Поддържат, че причината за смъртта на наследодателя им не е заболяването, във връзка с което е предприето хирургичното лечение, а внезапно усложнение от проведената операция.

След проведената планова операция пациентът бил със стабилни хемодинамични показатели, а впоследствие внезапно е настъпила остра хеморагия на оперативната рана, последвал е хемодинамичен срив, и смърт на пациента. Считат, че заболяването „автоимунен тиреодит" или „нодозна струма" не би довело само по себе си до летален изход. С оглед на изложеното, обосновават наличието на непредвидено и внезапно събитие от външен произход, което застрахованото лице не е причинило умишлено и по съществото си представлява злополука по смисъла на чл. 459, ал. 2 от КЗ.

Считат, че всяка злополука, която не може да се определи като трудова, следва да се квалифицира като „битова“. Ето защо намират, че процесната злополука представлява покрит от застрахователя риск, за което на наследниците на починалото лице се следва определената по договора застрахователна сума.

Ответникът оспорва иска. Поддържа, че смъртта на наследодателя на ищците е настъпила в резултат на заболяване „гл. тироидна пермагна ретростерналис“, което е наложило неуспешното оперативно лечение.

Поддържа се, че развитието на заболяването е обусловило плановост на оперативната намеса, представляващо лечение със съгласието и по волята на застрахованото лице. Рискът „смърт от заболяване“ е покрит по процесната полица и за него застрахователят вече е заплатил обезщетение.

Обстоятелствата около смъртта на застрахования изключват леталният изход да е настъпил от злополука съгласно договорната дефиниция на това понятие.

Възразява за изтекла погасителна петгодишна погасителна давност, считано от датата на застрахователното събитие- 18.02.2020г.

Контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” гр.Варна не изразява становище.

В пледоарията си по същество на спора процесуалният представител на ищците аргументира, че причината за смъртта на наследодателя на ищците е усложнение след оперативна намеса, което събитие представлява покрит рискзлополука.

Представени са писмени бележки от ищците, в които се обоснова следното: въз основа на заключението на експертизата по делото е установено, че непосредствена причина за смъртта на застрахования е настъпилото усложнение след проведеното оперативно лечение и по-конкретно в резултат от механично увреждане на артериален съд при хирургична интервенция.

Същото покрива дефиницията за злополука, дадена в чл. 459, ал. 2 от КЗ, тъй като се касае за непредвидимо въздействие от външен произход, което застрахованото лице не си е причинило умишлено.

Ответникът също е доразвил доводите по отговора си в писмени бележки.

Допустимостта на претенциите и предварителните въпроси са 2 разгледани с определение № 1182/15.08.2025г. по делото и доколкото допълнителни въпроси по допустимостта на производството не са поставени от страните, съдът не излага допълнителни мотиви.

За да се произнесе, съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:

Предявени са исковете от трети ползващи се от застрахователната полица лица( правоприемници на застраховано лице) за изплащане на дължимата по групова застраховка “Злополука” застрахователна сума в резултат на настъпил покрит застрахователен риск.

Между страните не е спорно, че ищците са наследници по закон на застрахованото лице по договор за групова застраховка „Злополука“, сключен въз основа на обществена поръчка № ВСС-14770/ 06.11.2017 г. между Висшия съдебен съвет, в качеството на възложител, и „Дженерали застраховане“ АД, в качеството на застраховател, с период на покритие: 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. Срещу уговорена застрахователна премия ответният застраховател се е съгласил да обезпечи настъпването на застрахователни рискове по отношение на застрахованите лица- съдии, прокурори, следователи, кандидати за такива, съдебни и прокурорски помощници, членове на ВСС инспектори в инспектората на ВСС, служители на НИП и съдебни служители, включително риск “Смърт от злополука”, когато е настъпил е вследствие на битова или трудова злополука, или злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните задължения, или вследствие на умишлени действия на трети лица.

При настъпване на така поетия застрахователен риск, застрахователят заплаща на легитимираните законни наследници уговорената в раздел IV от застрахователна сума. (чл. 2.1.1 от договора).

От приложения по делото протокол за аутопсия ( съдебномедицинска експертиза № 29/2020г. ) се установява, че причината за смъртта на Н.П. е остра кръвоизливна анемия, дължаща се на продължително кървене от клон от лявата долна щитовидна артерия, намиращ се в зоната на оперативното поле.

Длъжностните лица, изготвили аутопсията са удостоверили като причина за смъртта усложнение от оперативно лечение. Протоколът от аутопсията като официален удостоверителен документ, издаден от длъжностни лица в кръга на службата им (чл. 179, ал. 1 от ГПК), се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно установената причина за смъртта.

Удостоверената от аутопсионния протокол причина за смъртта не е опровергана посредством други доказателствени средства, събрани по делото.

От заключението на допуснатата по настоящото делото съдебномедицинска експертиза и обясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че Н.П. е страдал от силно уголемена възлеста щитовидна жлеза/Struma polynodosa per magma/, с промени в структурата й.

Причините за уголемяването на жлезата вещите лица свързват с дефицит на микроелементи и начина на живот на пострадалия. Оставена без лечение, силно уголемената жлеза носи риск от механично притискане на органите в 3 горната част на гръдния кош и особено дихателната тръба, както и улеснява развитието на злокачествени заболявание. Според експертите заболяването при Н.П. безспорно е било с прогресивно-хроничен ход. При конкретното ниво на уголемяване на жлезата, лечението при всички случаи е изисквало оперативна намеса. При неоперирана пермагнена полинодозна струма е налице съществен риск от поява на механично притискане на трахеята и затруднено дишане. Експертите намират хирургичното лечение в случая за безалтернативно. Самата операция описват принципно като технически сложна за изпълнение. Рисковият характер на хирургичната интервенция е допълнително подсилен от дългогодишната давност на вече прогресиращото заболяване, огромните размери на жлезата и придружаващите заболявания на пациента( артериална хипертония, сънна апнея, затлъстяване, смесена хипер/ дислипидемия). Оценяват рисковете като значително по-ниски при своевременно планирано и проведено на по-ранен стадий оперативно лечение.

Експертите дават заключение, че поради силно кръвоснабдената жлеза усложненията от следоперативното кървене са чести, а в случая големият размер на жлезата е предпоставил допълнителен риск. Считат, че непосредствената причина за смъртта на застрахования е остра хеморагия, следствие от ранно периоперативно усложнение- кървене от долния клон на лява щитовидна артерия. По време на операцията кръвоносният съд е лигиран от оператора ( в противен случай леталният резултат би настъпил още по време на интервенцията), но впоследствие лигатурата е прекъсната, което е причинило хеморагията. При всички случаи от заключението става ясно, че операцията е била неотложна, макар и крайно закъсняла. Обосноват, че причината за смъртта на застрахования не е ендокринното заболяване, а след оперативно усложнение. Не е дадено заключение за потенциална лекарска грешка, но естеството на спора не изисква такъв извод.

Горната фактическа обстановка е основа за следните правни изводи:

Със сключване на застрахователния договор срещу договорена премия застрахователят се задължава да поеме определен риск и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума(чл. 343, ал. 1 от КЗ). Застрахователният риск като съществен елемент от застрахователното правоотношение (чл. 345, ал. 1, т. 3 от КЗ) представлява възможна, вероятна опасност от увреждане на определени блага(материални и нематериални) на застрахованото лице. Тъй като от естеството и размера на застрахователния риск зависят както застрахователната премия, но също и застрахователната сума и времетраенето на договора, основанията за настъпване на риска не могат да се тълкуват разширително. Отговорността на застрахователя по договора винаги следва да се счита ограничена само до последиците на онова събитие, което покрива признаците на изрично поет риск.

В случая няма спор по делото, че “Дженрали Застраховане” АД като застраховател по застраховка Живот и Злополука е поел задължение да 4 заплати предвидена в договора застрахователна сума при настъпване на смърт на застрахованото лице в резултат от битова или трудова злополука.

Понятието за злополука е идентично дефинирано в материалния закон като внезапно, непредвидено събитие, непричинено умишлено от пострадалия, което е в причинна връзка с настъпила смърт или телесно увреждане(чл. 55 КСО, чл.459, ал. 2 от КЗ, чл. 200 от КТ). За разлика от трудовата злополука, която е дефинирана чрез функционалата връзка с дейност, извършвана в интерес на работодател, битовата злополука не е законодателно определена.

Признаците на битовата злополука следва да се изведат чрез тълкуване на понятията “бит” и “битов”. Според публично налични в мрежата тълковни речници “бит”-ът се определя като съвкупност от жизнени условия, навици, обичай и традиции. С прилагателното име “битов” пък се определят предмети, събития или явления, които се отнасят до бита. В съдебната практиката като “битова злополука”, се е приемал инцидент, настъпил в домашни условия така Определение №1133/23.11.2023 по гр. дело №291/2023г. на ВКС.

Следователно като “битов” следва да се квалифицира инцидентнепредвидено събитие, настъпило в рамките на обичайните условия на живот ( наводнение и пожар в домашни условия, удар с предмети от бита и др.) Няма опора в съдържанието на договора разбирането, че всяко непредвидено събитие, увреждащо живота и здравето на пострадалия, което не е трудова злополука, е битова такава.