Решение № 658 от 02.06.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 346/2025
- Вид
- Решение № 658
- Подписан
- 02.06.2025
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.348 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
- чл.353 · Граждански процесуален кодекс
- чл.201 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 658 гр. Пловдив, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300500346 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.348 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Д. С. П., ЕГН – **********, с.********, против Решение № 260028/23.04.2024г. по гр.д.№ 20471/2017г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр.с., с което е постановено да бъде изнесен на публична продан следния недвижим имот: Дворно място цялото с площ от 1875 кв.м., представляващо (състоящо се от) УПИ XV-651 в кв.68, по регулационния план на село *******, одобрен със Заповед № АБ-45/20.08.1992г. с площ от 1675 кв.м., при граници УПИ XVI - 655, УПИ VII - 652, УПИ УПИ VIII - 649, УПИ XIV – 650, ведно с дворно място, с площ от 200 кв.м., съставляващо поземлен имот 442, в кв.68, по регулационния план на село ******, одобрен със Заповед № АБ45/20.08.1992г. при граници: УПИ XVI - 655, УПИ X V - 651 и улица, който поради допусната грешка в кадастралната основа на действащия регулационен план на село ******, одобрен със Заповед № 45/20.08.1992г. е обособен като самостоятелен имот пл. 442 в кв.68, вместо като част от имот пл. № 651 от 1 кв.68 по плана на село *****, с пазарна стойност от 56250 лв., като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права в имота, както следва: за С. П. Т., ЕГН – **********, – 1200,60/1875 ид. ч., за С. С. С., ЕГН – **********, и С. Н. С., ЕГН – **********, – общо 474.40/1875 ид. ч., притежавани в режим на СИО, и за Д. С. П., ЕГН -**********, и Д. С. П. – общо 200/1875 ид. ч., притежавани в режим на СИО, както и в частта, с която е осъден да заплати на осн.чл.353 от ГПК по с/ка на Районен съд - Пловдив сумата в размер на 120 лв., представляваща 4% върху стойността на дела му.
Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се обезсили решението и да се върне делото за ново разглеждане, при условията на евентуалност, да бъде отменено решението на Районния съд и да се постанови решение съгласно изготвената нова съдебно-техническа експертиза за поделяемост.
Въззиваемата страна С. П. Т., ЕГН – **********, чрез адв.В. Д., депозира писмен отговор, че въззивната жалба е неоснователна. Поддържа, че Районният съд правилно е преценил, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето на публична продан, като получената от проданта сума да бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права.
Въззиваемите страни С. С. С. и С. Н. С. депозират писмен отговор, че въззивната жалба е неоснователна.
Въззиваемата страна Д. С. П. не депозира писмен отговор и не взима становище в открито съдебно заседание.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
С влязло в сила Решение № 1294/05.04.2019г. на Районен съд – Пловдив, VI гр.с., на осн.чл.341 и сл. от ГПК, е допусната да се извърши съдебна делба по отношение на процесиня недвижим имот между С. П. Т., С.
2
С. С. и С. Н. С., Д. С. П. и Д. С. П. при квоти- за С. П. Т. - 1200,60/1875 ид. ч., за С. С. С. и С. Н. С., общо 474,40/1875 ид. ч., притежавани в режим на СИО, за Д. С. П. и Д. С. П. – общо 200/1875 ид. ч., притежавани в режим на СИО.
С Определение № 260320/13.11.2023г. делото е насрочено за разглеждане във втора фаза – за извършване на делбата. В производството е допусната СТЕ със задача към вещото лице, което да даде заключение за поделяемостта и действителната пазарна стойност на допуснатия до делба недвижим имот. Районният съд е изискал и становище по реда та чл.201 от ЗУТ от общинската администрация, гр.Р., относно поделяемостта на този имот.
В първото съд. заседание на 02.04.2024г., втора фаза, е приета СТЕ, изготвена от в.л. ******. Прието е и Становище с вх.№ 260483/06.02.2024г. на ****** - Главен архитект на Община Р., по чл.201 от ЗУТ относно поделяемостта на допуснатия до делба имот. Приета е и възлагателна претенция от С. П. Т., на осн. чл.349, ал.2 от ГПК. Предвид на това, че от страните не са направени доказателствени искания е даден ход на устните състезания.
Районният съд, с постановеното Решение № 260028/23.04.2024г. по гр.д.№ 20471/2017г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр.с., е отхвърлил претенцията С. П. Т. за възлагане на имота на осн.чл.349, ал.2 от ГПК, като е мотивирал, че съсобствеността не е възникнала в резултат на наследяване, а само по силата на различни придобивни основания – транслативни сделки.
Прието е, че е налице смесена съсобственост. Отделно от това, нямало доказателства С. П. Т. да е живял в имота към момента на смъртта на общ наследодател в имота.
След този правен извод, Районният съд е пристъпил към обсъждане на останалите възможни способи за извършване на делбата. Аргументирал е, че съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 от ГПК е невъзможно, тъй като допуснатият до делба поземлен имот е един.
Относно поделяемостта, Районният съд е посочил, че е налице пасивното поведение на страните, нито една от които не е изразила желание да проведе процедура по неговото разделяне при съобразяване със становището на Главния архитект на Община Р. по чл. 201 ЗУТ. Предвид на това, не могат да се формират съответен брой на дяловете, съответстващ на 3 броя на съделителите.
Позовава се на задължителните указание в т. 5 и т. 8 от ППВС № 4/1964 г. по чл. 288, ал. 1 от ГПК (отм.) и чл. 292 от ГПК (отм.), които разпоредби са идентични по предметно съдържание с чл. 348 от ГПК, респ.
353 от ГПК, затова че - делбата може да се извърши по реда на чл. 353 от ГПК, само ако за всеки съделител, респ. групи съделители, може да се отдели реален дял от делбения имот, като е недопустимо съдът да извърши делбата чрез разпределение на делбените имоти, като уравни дела на някой наследник само с пари, а не с реален дял от наследствен имот – арг. т. 8 от ППВС № 4/64 г. на ВС.
Районният съд, в тази връзка, е направил извод, че извършването на делбата чрез разпределение също е невъзможно, понеже имотът е един и че не е възможно всеки съделител да получи в реален дял отделен имот.
След като, делбата на процесния имот не може да бъде извършена чрез поставяне в дял, нито чрез разпределение по реда на чл. 353 от ГПК, нито чрез теглене на жребий, следва да бъде извършена чрез изнасянето на имота на публична продан, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права.
С въззивната жалба на Д. С. П. са направени възражения, че по делото има приложено на лист 251 Становище по реда на чл.201 от ЗУТ на главния архитект на община Р. от което е видно, че процесния имот е поделяем. Това становище противоречи на заключението на приетата СТЕ и на съдебното решение, с което се приема, че имота е неподеляем. Съгласно разпоредбите на ЗУТ е допустимо да се обособи УПИ с по-малки размери когато той е за обществено предназначение какъвто в случая е притежаваният от него и съпругата му ПИ с № 442. Поддържа, че от процесния имот реално могат да се обособят три УПИ и всеки от съделителите да получи самостоятелно УПИ.
Притежаваният от него ПИ 442 може да бъде с намалени отстояния и размери, когато е предназначен за обществени нужди. От останалата част на процесния имот могат да се обособят два УПИ без да имат намалени отстояния и размери. По този начин всички съделители ще получат реални УПИ и ще се прекрати съсобствеността. Направени са възражения срещу кредитирането на СТЕ и компетентността на вещото лице И. Г.
Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, 4 се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Видно е от приложеното по делото Становище с вх.№ 260483/06.02.2024г. на ******** , по чл.201 от ЗУТ относно поделяемостта на допуснатия до делба имот, че Поземлен имот с № 442 с площ от 200 кв.м., включен в границите на УПИ XV – 651 е неподеляем. Относно поземлен имот с № 651, за който е образуван УПИ XV – 651, в кв.68, по КРП на с.Б., одобрен със Заповед № АБ45/20.08.1992г. от Кмета на Община - Р. е поделяем при условие, че реално обособените части не са с размери по-малки от територията на ЗУТ, съобразени с положението на заварените масивни сгради, когато това не влошава условията за целесъобразно застрояване въз основа на заключение на общинския експертен съвет към Община - Р. По делото от страна на жалбоподателя не са предприети инициативи за отпочване на процедура за обособяване на самостоятелни имоти, нито такива са започнати евентуално пред общинска администрация. Другите въззиваеми страни не са изявили искания за извършване на разделянето на допуснатия до делба имот на помалки дялове. В правомощието на съда е да изиска становище за поделяемост на имота, което е и сторил, но не и да извършва служебно действия по обособяване на реални дялове, които да отговарят на съответни изисквания, описани от Главния архитект на Община - Р.
С приетото заключение на в.л.И. Г. /която фигурира в Списъка на вещите лица към съдебния район на Окръжен съд – Пловдив и притежава съответен обявен лиценз за квалификация/ са направени констатации, че имотът е неподеляем спрямо притежаваните квоти на съделителите, като се отчита и обстоятелството, че в този имот има съществуваща жилищна сграда, която не е предмет на делбата. Общата стойност на имота към момента на извършване на делбата е в размер на 56250 лв. В тази насока, следва да се посочи, че след приключване на делото с влязло в сила решение във втора фаза, съделителите могат да извършат продажба на имота сами или ако нямат съгласие, тогава след снабдяване с изпълнителен лист и образуване на 5 изпълнително дело пред съдебен изпълнител. При всяко положение обаче, тази оценка от 56250 лв. не съставлява задължителна цена на имота занапред при продажба, каквито опасения има жалбоподателят. Съделителите винаги могат по тяхно желание да обявят значително по-висока цена за имота при бъдеща продажба.
По отношение на способа на извършване на делба, Районният съд е направил следващи правилни изводи, че тъй като имотът е единствен по делото, с оглед броя на страните, теглене на жребий по реда на чл. 352 от ГПК е невъзможно. Ето защо, остава възможен само способа за извършване на делба чрез публична продан.
Решението в обжалваната част се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване. В останалата част, с която е отхвърлена претенцията на С. П.
Т., на осн. чл. 349, ал. 2 от ГПК, за възлагане в негов дял на процесния недвижим имот, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Разноски.
Въззиваемите страни не претендират разноски по делото, а и няма данни да са направили такива.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260028/23.04.2024г. по гр.д.№ 20471/2017г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр.с., с което е постановено да бъде изнесен на публична продан следния недвижим имот: Дворно място цялото с площ от 1875 кв.м., представляващо (състоящо се от) УПИ XV-651 в кв.68, по регулационния план на село *******, одобрен със Заповед № АБ45/20.08.1992г. с площ от 1675 кв.м., при граници УПИ XVI - 655, УПИ VII 652, УПИ УПИ VIII - 649, УПИ XIV – 650, ведно с дворно място, с площ от 200 кв.м., съставляващо поземлен имот 442, в кв.68, по регулационния план на село *******, одобрен със Заповед № АБ-45/20.08.1992г. при граници: УПИ XVI - 655, УПИ X V - 651 и улица, който поради допусната грешка в кадастралната основа на действащия регулационен план на село Б., одобрен със Заповед № 45/20.08.1992г. е обособен като самостоятелен имот пл. 442 в кв.68, вместо като част от имот пл. № 651 от кв.68 по плана на село Б., с 6 пазарна стойност от 56250 лв., като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права в имота, както следва: за С. П. Т., ЕГН – **********, – 1200,60/1875 ид. ч., за С. С. С., ЕГН – **********, и С. Н. С., ЕГН – **********, – общо 474.40/1875 ид. ч., притежавани в режим на СИО, и за Д. С. П., ЕГН -**********, и Д. С. П. – общо 200/1875 ид. ч., притежавани в режим на СИО, както и в частта, с която е осъден Д. С. П. да заплати на осн.чл.353 от ГПК по с/ка на Районен съд - Пловдив сумата в размер на 120 лв., представляваща 4% върху стойността на дела му.