Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1376 от 27.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1136/2024
Вид
Определение № 1376
Подписан
27.05.2024
В сила
27.05.2024
Състав
Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева

Цитирани разпоредби

  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1376 гр. Пловдив, 27.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501136 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, чрез юрк. Е.К., против Разпореждане № 9878/01.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 5653/2024г. на Районен съд - Пловдив, XXV гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, подадено от дружеството против длъжника П. П. К., ЕГН **********, гр.****, за следните суми: 1574,70 лв. – договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.11.2022г. до 05.12.2023г., 477,49 лв. - лихва за забава за периода от 21.10.2022г. до 05.12.2023г., 404,70 лв. - законна лихва за периода от 05.12.2023г. до 27.03.2024г., както и съответно в частта за разноските за разликата над присъдените размери за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение. Моли да бъде отменено за тези процесни суми и вместо това да се постанови връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по издаване на заповед за изпълнение, на осн.чл.410 от ГПК.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

1

Пред Районен съд – Пловдив от „Профи Кредит България” ЕООД против длъжника П. П. К. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като е приложен договорът, от който произтича вземането, ведно с погасителния план.

Районният съд, за да отхвърли заявлението в атакуваната част, излага основни съображения, че има наличие на неравноправни клаузи в Договора за потребителски кредит № 40011569773/22.08.2022г., както и такива в противоречие със закона, поради недействителност на процесния договор предвид на обстоятелството, че на основание чл.23 от ЗПК на връщане подлежи само чистата стойност на кредита.

С частната жалба на „Профи Кредит България” ЕООД са направени възражения срещу правните изводи на Районния съд. По-конкретно посочва, че процесният договор отговарял на всички законови императивни изисквания. В същия подробно са описаните всички параметри, като основание и размер на разбираем и достъпен език. Длъжникът не е обективирал желание да се откаже от сключения договор, каквато възможност му е дадена по закон и в ОУ към договора. Поддържа, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. В българското действащо право, в отношенията между правните субекти действал принципът на свободно договаряне, съгласно който всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с посочените годишен лихвен процент и ГПР.

Посочва също, че присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск. Размерът на законната лихва подлежи на установяване в изпълнителното производство.

По отношение на лихвите за забава, жалбоподателят изтъква, че кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита 2 извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане . Не е налице анатоцизъм, тъй като договорното възнаграждение представлява цената за ползване на отпуснатата парична сума, докато лихвата за забава представлява обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че възраженията на жалбоподателя следва да се оставят без уважение. С Разпореждане № 9878/01.04.2024 г. вече е прието, че в процесния договор е налице неравноправна клауза относно договорката за възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 1600 лв., като се претендира сумата от 1509,87 лв. и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 2800 лв. като се претендира сумата от 2644,44 лв., тъй като касаят усвояването на кредита, поради което уговарянето е в противоречие с нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Мотивирано е, че с уговорката за допълнителните възнаграждения се заобикалят и нормативните ограничения относно размера на ГПР, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва, съобразно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. На следващо място, е прието че претендираните от заявителя разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането са в противоречие с нормата на чл.33, ал.1 от ЗПК. Претендираната сума има характер и на компенсаторна неустойка, тъй като уговарянето предварително в договора цели да обезпечи изпълнението в срок на задължението за връщане на заемната сума и да обезщети разходите за извънсъдебно събиране на вземанията. Доколкото договорът за заем е бил сключен при действието на ЗПК, нормите му следва да бъдат съобразени служебно. Районният съд е наложил извод, че договорът е недействителен, на осн. чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради това, на осн. чл.23 от ЗПК на връщане подлежи само чистата стойност на кредита.

Предвид на установената по делото наличност на неравноправни клаузи и недействителност на процесния договор, обосновано Районният съд е направил и следващата преценка, че на връщане подлежи само чистата стойност на кредита.

За пълнота на изложението се посочва, че от дружеството не е обжалвано разпореждането в частта, с която е отхвърлено заявлението за 3 сумите 1509,87 лв. - възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, 2644,44 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 30 лв. - такси за извънсъдебно събиране на вземане, начислени на 05.12.2022г., 500 лв. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 19.02.2023г.

Разпореждането потвърждаване. се явява законосъобразно и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане № 9878/01.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 5653/2024г. на Районен съд - Пловдив, XXV гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, подадено от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, против длъжника П. П. К., ЕГН **********, гр.****, за следните суми 1574,70 лв. – договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.11.2022г. до 05.12.2023г., 477,49 лв. - лихва за забава за периода от 21.10.2022г. до 05.12.2023г., 404,70 лв. - законна лихва за периода от 05.12.2023г. до 27.03.2024г., както и съответно в частта за разноските за разликата над присъдените размери за държавна такса над 77,12 лв. до претендирания размер 219,95 лв. и за юрисконсултско възнаграждение за разликата над 17,53 лв. до определения размер от 50 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4