Решение № 4720 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4720 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110136417 по описа за 2025 година

Предявен е от ЗЕАД „***“ срещу ЗАД „*** АД осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 511,29 евро (1000 лв.), частичен иск от вземане в общ размер на 19611,63 евро (38 357 лв.), представляващо регресно вземане по щета № ***, ведно със законната лихва от предявяване на иска 19.06.2025 г. до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на ***. на път ***, водачът на МПС марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № *** – К. Д., предприел маневра за ляв завой от дясната пътна лента, без да пропусне правилно движещия се в лява пътна лента в същата посока автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ***, в резултат на което настъпило ПТП и увреждания по л.а. „Фолксваген“. Сочи, че мястото на ПТП е било посетено от органите на МВР, както и че е съставен протокол за ПТП № ***. Твърди, че на виновния водач К. Д. е съставен акт за установяване на административно нарушение за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Излага, че към дата на ПТП л.а. „Фолксваген“ е бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка „каско стандарт“. Поддържа, че след подадено заявление, са изготвени опис и опис-заключение по претенцията, като било установено наличието на тотална щета. Твърди, че е определено застрахователно обезщетение в размер на 38 332 лв., което било изплатено на собственика на увредения автомобил на *** г. Излага, че МПС марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № *** към дата на ПТП е било застраховано при ответника по застраховка гражданска отговорност. Твърди, че е изпратил регресна покана до ответника, но плащане не постъпило. При тези твърдения моли съда да уважи предявения 1 иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че е застраховател по застраховка гражданска отговорност, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в полза на собственика на увредения автомобил. Оспорва механизма на ПТП и вината на водача К. Д.. Твърди, че ПТП е настъпило по вина на водача на застрахования при ищеца автомобил, който счита, че е нарушил ЗДВП, като не е съобразил скоростта си на движение, както и дистанцията между него и намиращото се пред него превозно средство, без да предприеме необходимото за да предотврати евентуални пътни инциденти. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване. Оспорва размера на претенцията. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.

По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил, както и да докаже възраженията си, в това число възражението си за съпричиняване по чл.

51, ал. 2 ЗЗД, като докаже в условията на пълно и главно доказване противоправно поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ***, което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че към дата на ПТП л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *** е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско стандарт“; че към дата на ПТП за МПС марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № *** е съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника; че ищецът е изплатил в полза на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 38 332 лв. на *** г.

От приетия протокол за ПТП № *** от ***., съставен от мл. автоконтрольор в сектор „***“ при ОДМВР-гр. ***, се установява, че на посочената дата около *** часа на път ***, ***-***, в района на км. ***, е настъпило ПТП с участие на МПС „Пежо 308“, с рег. № ***, управляван от К. И. Д. (участник 1) и МПС „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***, управляван от Р. Г. (участник 2). В протокола е отразено, че участник 1 извършва маневра завой на ляво от дясната пътна лента, като не пропуска правилно движещия се в лява пътна лента в същата посока, който го удря и реализира ПТП с материални щети по двата автомобила.

Протоколът е съставен от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и след посещение на местопроизшествието, поради което същият в частта, в която длъжностното лице, посетило местопроизшествието е удостоверило пряко възприетите от него факти при огледа – местоположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените 2 щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието, има характер на официален свидетелстващ документ и обвързва съда с материална доказателствена сила. (в този смисъл решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. по описа на ВКС, II т. о.; решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 20/22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г. по описа на ВКС, III г. о.; решение № 66/05.08.2022 г. по гр. д. № 1972/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.).

От приетото по делото писмо, рег. № ***, екз. № *** г., издадено началник сектор „***“ ОД на МВР-***, се установява, че на лицето К. И. Д. е съставен АУАН № *** за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като с НП № *** е наложено наказание по чл.

179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП.

За установяване механизма на ПТП в производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К. И. Д. и Р. З. Г..

Свидетелят К. Д. посочва, че е участвал в ПТП на ***. Разказва, че шест километра преди разклона за селото, го настигнал автомобил, с пуснати дълги светлини. Свидетелят започнал да му маха „по шофьорски“, за да разбере, че му пречи. Посочва, че преди отбивката за селото, подал ляв мигач, и от крайна дясна лента се изнесъл леко в ляво, с цел да завие наляво към кооперациите. В този момент свидетелят видял, че другото МПС отново е с включени дълги светлини, които му пречили на видимостта, и докато го забележи, другият автомобил го „тръкна“. Твърди, че не е карал с повече от 50 км/ч.

Свидетелят Р. Г. твърди, че е участвал в ПТП през *** г. по пътя гр. *** – с. ***.

Управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“, сив на цвят. Разказва, че пред него се движел автомобил, максимално вдясно. Свидетелят решил да го изпревари, но в този момент другият автомобил, без да даде мигач, завил на ляво, в резултат на което го ударил.

Уточнява, че пътят, на който станало ПТП е двупосочен, вертикалната маркировка била прекъсната линия. Твърди, че към момента на удара карал с не повече от 60 км/ч, а другият автомобил – с под 50 км/ч.

Съдът възприема като достоверни показанията на разпитаните свидетели, тъй като са основани на преки и непосредствени впечатления, същите са ясни, последователни, логични и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Същевременно съдът не кредитира показанията на св. Д. в частта, в която същият твърди, че преди да предприеме маневра за завой наляво, подал ляв светлинен мигач, тъй като в тази част показанията са вътрешно противоречиви, доколкото преди това свидетелят изнася пред съда, че махал „по шофьорски“ на другия водач, за да разбере, че му пречи.

От заключението съдебно-автотехническата експертиза, което съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че произшествието е настъпило на ***. на път ***, ***-***, в района на ***, при кръстовището на с. *** и крайпътните кооперации, към момента на удара по ширина на пътното платно – на около 3,80-5,00 м вляво спря,о десния край на пътното платно, спрямо посоката на движение на автомобилистите. Според вещото лице, водача на лек автомобил „Пежо 308“, с рег. № *** , е възприел изпреварващото го МПС „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***. Съгласно експертното мнение водачът на лек автомобил „Пежо 308“, с рег. № *** е имал възможност да предотврати настъпване н произшествието, ако след като е констатирал изпреварващия го автомобил, водачът на който му подава сигнали с примигващи светлини, е изчакал неговото преминаване и едва след това да извърши маневрата за завой наляво.

Съгласно експертното заключение всички увреждания по лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.

3

При дадените пред настоящата инстанция устни разяснения вещото лице инж. С. потвърждава, че водачът на лек автомобил „Пежо 308“, с рег. № *** е възприел другият автомобил, в т.ч. местоположението му спрямо неговото МПС – че се намира от дясната му страна в посока на движение. Експертът пояснява, че в този случай е без значение обстоятелството, дали водача на лек автомобил „Пежо 308“, с рег. № *** е подал светлинен сигнал, преди да предприеме маневра за завой наляво, тъй като вече се намирал в опасната зона на спиране и ударът за него е бил приплъзващ и непредотвратим.

От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на лек автомобил „Пежо 308“, с рег. № *** КТ, които е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 37, ал. 2 ЗДвП. Противоправността на поведението на застрахованото при ответника МПС се изразява, на първо място, в нарушаване на разпоредбата на 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. На следващо място, водачът на лек автомобил „Пежо 308“, с рег. № *** , не е изпълнил задължението си по чл. 37, ал. 2 ЗДвП, при завиване на ляво за навлизане в крайпътна територия, да пропусне движещия се по пътя, който той напуска лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***.

Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът намира за недоказано и като такова се явява неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/.