Решение № 95 от 30.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Пловдив, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600494 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

С присъда № 4/18.01.2024 г., постановена по НОХД № 2301/2023г. на ОС–Пловдив, подс. А. Д. Ю., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 12.12.2022 г. на Главен път 1-86, км.234+300/пътя гр. П. -гр. С./, обл. П., п р и управляване на МПС– л. а. „Б.*****“ с рег. № ********, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.16, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на С. В. Р., ЕГН ********** и С. Т. Т., ЕГН **********, като от деянието е настъпила смърт на повече от едно лице, поради което и на основание чл.343, ал.3, б. „б“ , пр.1 вр. ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1 НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал.1 НК вр. чл.54 НК му е наложено наказание от осем години лишаване от свобода. Подс. Ю. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение съставомерният резултат да се дължи и на нарушаване на чл.21, ал.1 ЗДвП.

При условията на чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС е постановено наложеното наказание от осем години лишаване от свобода да се изтърпи при 1 първоначален общ режим.

На осн. чл.343г вр. чл.343, ал.3, пр.5, б.„б“, пр.1 вр. ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1 НК вр. чл.37, ал.1, т.7 НК подс. А. Ю. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от единадесет години, като на осн. чл.59, ал.4 НК от срока на наказанието е приспаднато времето, през което същият е бил лишен от възможността да упражнява това право по административен ред.

Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства и направените по делото разноски, които е възложил в тежест на подсъдимия.

В отредения за това срок срещу осъдителната част на присъдата е депозирана жалба от защитника на подсъдимия- адв. К. Н.. В жалбата се релевират оплаквания за явна несправедливост на наказанието. Отправя се искане за изменение на съдебния акт и намаляване на наказанието лишаване от свобода до размер, позволяващ приложението на чл. 66 от НК. Не е отправено искане за намаляване и на задължителното кумулативно наказание лишаване от правоуправление, макар при удовлетворяване на заявеното искане би следвало и това наказание да се измени, с оглед установеното в чл.

49, ал. 2 от НК ограничение.

В срока за обжалване, чрез поверениците адв. Д. Д. и адв. И. Б. , е депозирана обща жалба и от частните обвинители Д. С. Х., В. Т. Р., Х. Л. Р., М.

С. Т., Е. С. Т., Е. С. Т., Д. Т. Х., Т. Ю. Х., Х. М. И., С. В. Р., З. Н. Е., Х. С. Е.. В нея са заявени неконкретизирани оплаквания за неправилност, материална и процесуална незаконосъобразност на присъдата, както и несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на присъдата в оправдателната й част и изменението й в осъдителната част, при което на подс. Ю. да бъде наложено максималното предвидено за престъплението наказание.

В допълнение към жалбата се излагат аргументи в подкрепа на заявените от частните обвинители оплаквания и изведените от тях искания. Изразява се несъгласие срещу оправдаването на подс. Ю. по възведеното му обвинение и за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което противоречи на заключението на изготвената по делото АТЕ. Твърди се още обременено съдебно минало на подс. Ю. и се отправя упрек, че първостепенният съд е приел противното.

Акцентира се на многобройните предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, които сочат той да е системен и упорит нарушител.

2

Отстоява се и позиция, че не са налице нито добри характеристични данни, нито изразено критично отношение към процесното събитие. Наложеното от окръжния съд наказание намират за несъответно и на възрастта на двамата пострадали мъже- на 31 и на 32 години и последвалите смъртта им тежки преживявания за близките им. Изразява се становище, че е налице висока обществена опасност на дението и дееца, които наред с индивидуализиращите отговорността на последния обстоятелства повеляват присъдата да бъде изменена, като бъде наложено максимално по размер наказание.

Представителят на Пловдивската апелативна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни, а присъдата, като обоснована и законосъбразна, следва да бъде потвърдена. За противоречащо на закона и на съдебната практика намира искането на частните обвинители подсъдимият да бъде осъден и за нарушение на чл.21 от ЗДвП, за което е оправдан от първоинстанционния съд. Отправя упрек, че ОС-Пловдив не е отчел като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, при което той е управлявал със скорост, близка до двойно над разрешената. Въпреки това намира за справедливо и съответно на индивидуализиращите отговорността на подсъдимия обстоятелства наказанието от 12 години лишаване от свобода, редуцирано на 8 години.

За неаргументирано счита и оплакването на подсъдимия срещу отредения размер на наказанието, с искане за редуциране до размер, позволяващ приложение на чл.66 от НК. Пледира, че при наличието на превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, завишената степен на обществена опасност, наказанието е справедливо, а приложението на чл.66 от НК- недопустимо.

Поверениците поддържат изцяло въззивните жалби и допълнението към тях. Адв. Б. изразява становище, че присъдата следва да бъде отменена в оправдателната част за нарушение по чл.21 от ЗДвП, което също е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия от поведението на водача съставомерен резултат. За некоректно намира отчетеното подсъдимия да е с чисто съдебно минало, трудово ангажиран, семеен. Отстоява виждане, че сочените обстоятелства не могат да обосноват налагане на по-леко наказание от максималното. Акцентира върху поведението на подсъдимия като водач, който е санкциониран за 53 нарушения на ЗДвП, вкл. по чл.16 и чл.20 от ЗДвП, 3 като упоритото, непрекъснато, последователно неспазване на нормативните правила е довело до съставомерния резултат. Счита, че наказание в размер помалък от максимално предвидения не може да повлияе върху поведението на подсъдимия и само максимална присъда ще изпрати на останалите членове на обществото ясен сигнал, че правилата и законите следва да бъдат спазвани.

Аргументира становището си и със статистиката за ПТП в страната.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Към изразеното от адв. Б. се присъединява и повереникът адв. Д..

Акцентира на оплакването, че неправилно са намерени от първоинстанционният съд положителни характеристични данни в липсата на криминални прояви, тъй като от доказателствата е видно да подсъдимият да е криминално проявен и освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78 а от НК. Семейният му статус е елемент от гражданското състояние на едно лице, а социалният му статус също е спорен, тъй като липсват каквито и да е доказателства, че такъв съществува и той е добър. Счита, че от началото на производството подсъдимият демонстрира недопустимо за целите на наказанието и за прилагането на закона състояние на добър финансов статус, тъй като пред експертите, изготвили назначената от апелативния съд експертизата се цитира да е заявил завидно финансово благосъстояние, познанство с държавния глава, който счита за свой съдружник в неназован консорциум и възможен, но непожелан покровител. Оспорва приетото от окръжния съд положително мнение на свид. Я., която е бизнес-партньор на подсъдимия и го охрактеризира с положителни характеристични данни.

Отстоява искането за признаване на подс. Ю. за виновен и по обвинението по чл. 21 от ЗДвП, както и за определяне на наказание в максималния предвиден за престъплението размер. Също претендира присъждане на разноски по делото.

С изразеното от поверениците се съгласяват лично явяващите се частни обвинители М. Т. и В. Р..

Въззивната жалба също се поддържа изцяло от подсъдимия и защитниците му.

Защитниикът адв. Н. оспорва наведените от частното обвинение възражения срещу възприетите от контролирания съд положителни характеристики за подсъдимия. Твърди, че по делото е установено подс. Ю. да 4 страда от синдрома на Хънтингтон, а наличието на тази болест е обстоятелство, имащо значение за отговорността на извършителя. Изразеното становище от вещите лица, изготвили назначената от настоящия съд СМЕ- че при подсъдимия не се установява твърдяното болестно състояние, оценява отсътвие на всестранно изследване на обстоятелствата по делото.

Акцентирайки на твърдяната констатация за вродени генетични мутации, както и с оглед останалите заявени в жалбата аргументи отстоява позиция, че присъдата следва да се измени, като наказанието бъде намалено, вкл. и с допустимо приложение на чл. 66 от НК. Не отправя искане за кумулативното наказание.

Към становището му се присъединява и другият защитник-адв. А..

Навежда и допълнителен аргумент, че твърдяното заболяване на подсъдимия е възможно да е предпоставило ПТП.

Подс. Ю. се солидаризира с изразеното от защитниците. В последната си дума изразява съжаление за случилото се.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбите, тезите, изложени от страните в съдебно заседание и в съответствие с чл.

314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Жалбите са допустими. Депозирани са от страни в процеса, легитимирани да атакуват постановеновената присъда, в предвидения за това срок.

Разгледани по същество са неоснователни.

I. Не се твърди от обжалващите страни реализирани в хода на досъдебното производство и в производството пред окръжния съд съществени нарушения на процесуалните правила.

Наведеното в пледоариите от защитниците оплакване, че не са събрани относими към предмета на делото обстоятелства, се аргументира с твърдяно заболяване на подсъдимия- болест на Хънтингтон. Внимателниат прочит на материалите по делото- както тези от ДП, така и в развилите се пред окръжния съд производства сочи, че такова заболяване не е било и индицирано от подсъдимия. Нещо повече- в проведеното от настоящия съд съдебно 5 следствие се установи, че то е заявено за пръв път през м. април 2024г., т.е. след приключване на съдебното производство пред първата инстанция.

При извършената служебна проверка за процесуална законосъобразност на дейността на окръжния съд, настоящият състав на съда не констатира отклонения от разписаните в НПК правила.

Съдебното следствие пред първостепенния съд е протекло по реда на 27ма от НПК, при диференцираната процедура на чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, ал.

1, т. 2 от НПК-направено от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Преди да бъдат заявени от подсъдимия самопризнанието и съгласието му, той е бил уведомен от съда за правата му, като са му разяснени всички последици от провеждането на съкратено следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и признаването на фактите, описани в обвинителния акт (л. 149 първоинст. дело), вкл. и че направеното самопризнание ще се ползва при постановяване на присъдата. След това разясняване подсъдимият изрично е заявил, че признава фактите, изложени в обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тях.

При налични предпоставки за прилагане на особената процедурадействително направено в разпоредително заседание волеизявление по чл.

371, т. 2 от НПК от подс. Ю., доказателствена подкрепа на самопризнанието, събирането на доказателствата в хода на ДП при съблюдаването на предвидения в НПК регламент за тази дейност, изводът на контролирания окръжен съд за допустимо протичане на съдебното следствие по реда, пожелан от подсъдимия, е законосъобразен. Той е изразен аргументирано по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК.

Отправените възражения за непълнота на разследването всъщност се основават на несъгласие със становището на вещите лица, изготвили назначената от настоящия съд експертиза и са неосноветелни. Съображения в тази насока ще бъдат изложени при обсъждане на експертното становище.