Решение № 153 от 07.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. София, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. И.ов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20231001001037 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от "Лено"АД, чрез процесуалния представител адв. Ц. К. срещу Решение №1017/10.08.2023г. на Софийски градски съд, ТО, 9с-в по търг.дело № 1379/2021год., в частта му, с която са уважени предявените срещу него от ищеца ЕТ“Гранд Европроект-И.

Л.“ обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД за сумата в размер на 7 390,93 евро,представляваща такса предсрочно погасяване по чл.2.4, б.е от Договор за заем Бизнес кредит Клиентски № 6051/11.07.2018г.; за сумата 1 250 евро, представляваща неустойка по чл. 3, б."б" от Споразумението от 15.01.2019г. към договора за заем; за сумата в размер на 1 130,36 евро, представляваща неустойка по чл. 3, б."б" от Споразумението от 15.01.2019г. и за сумата 2,55 евро, представляваща неустойка за забава по чл.2.3, б."с" от Споразумението.

Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради съображения, които са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е решението на СГС да се отмени в обжалваната от жалбоподателя част и вместо него да се постанови друго, с което предявените обективно съединени искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от 1 насрещните страни И. Н. Л. и "Гранд Европроект- И. Л.", в който се излагат доводи и съображения за неоснователността на въззивната жалба. Искането към съда е да се потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, с която са предявени от ЕТ“Гранд Европроект-И. Л.“ срещу "Лено"АД обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

Претенцията е за сумата от 33 237.84 лв., представляваща разликата между реално предоставената в заем по договора сума от 46 138.36 лв. и върнатата от страна на ищеца сума в общ размер на 79 375,90 лв.

Твърди се в исковата молба, че договорът е нищожен поради накърняване принципите на морала и добрите нрави, поради което ищецът дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи;

При условията на евентуалност, ако не бъде признат сключеният договор за недействителен да се приеме, че са нищожни клаузите на т.2.1. (b) (i), т.2.1. (b) (iii), т.2.2. (b) (i), т.2.2. (b) (ii), т.2.2. (d), т.2.2. (е), т.2.3. (а), т.2.3.(b) (i), т.2.3. (b) (ii), т.2.3. (b) (iii), т.2.3. (b) (iv), т.2.3. (с), т.2.3. (d), т.2.3. (е), т.2.3. (f), т.2.3. (g), т.2.3. (h), т.2.3. (i), т.2.4. (е), т.2.4. (g), т.4.1. (Ь), т.4.1. (с), т.4.1. (е), т.4.1. (f), т.4.1. (g), т.4.1. (к), т.4.1. (I), т.4.1. (е), т.4.1. (р), т.4.1.

(q), т.4.1. (г), т.4.1. (s), т.4.1. (t), като дължимите по силата на цитираните клаузи лихви, такси и неустойка са нищожни, поради накърняване принципите на морала и добрите нрави.

При условията на евентуалност, ако не бъде прието, че договорът или отделни негови клаузи са нищожни да се приеме, че сключеният договор за заем е привиден, като сделката, чието основание при условията на евентуалност се твърди, че е привидна - е симулативна при условията на относителна симулация, съобразно стр. 3 от молбата от 28.02.2022 г. абзац втори- стр. 74 от делото.

При условията на евентуалност, ако не бъде прието, че договорът или отделни негови клаузи са нищожни и че сключеният договор за заем е привиден, да се приеме, че договорът заобикаля закона съгласно чл. 26, ал.1 от ЗЗД и са налице неравноправни клаузи по ЗЗП, сключен и с привидна търговска сделка, а реално е предоставен потребителски кредит на физически лица.

Твърди се също така, че клаузите , уреждащи възнаградителна лихва, неустойки и такси по договора за заем са нищожни поради противоречие с добрите нрави на основание 2 чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗДД.

Искането към съда е било да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 33 237.84 лв. (съгласно молба-уточнение от 25.03.2020 г., депозирана пред ОС - Пловдив), представляваща разликата между реално предоставената в заем по договора сума от 46 138.36 лв. и върнатата от страна на ищеца сума в общ размер на 79 375,90 лв., като сумата 33 237.84 лв. е платена от ищеца и получена от ответника без правно основание.

Съгласно уточнителна молба от 28.02.2022г. тази сума включва: Непредоставена главница в размер на 1 319.43 евро, равняващ се на 2580.57 лева; редовна лихва в размер на 542.27 евро, равняващи се на 1 060.59 лева;заличаване на ипотека 680 евро, равняващи се на 1 329.96 лева;други дължими такси в размер на 2 430.36 евро, равняващи се на 4753.37 лева.

Други дължими такси в размер на 7 390.93 евро, равняващи се на 14 445.40лева.

Други платени такси и/или неустойки в размер на 4 631.26 евро,равняващи се на 9 057.95 лева.

Ответникът „Лено“АД е оспорил изцяло предявените искове по основание и размер, като е изложил съображения, че същите са неоснователни и изцяло недоказани. Изложил е твърдения, че всички начислени суми за плащане по договора имат своето договорно основание, по отношение на което е постигнато споразумение между страните със сключването на процесния договор за заем. В тази връзка, в издаденото удостоверение за актуален размер ясно и точно е описано на какво договорно основание са начислени всяка една от дължимите суми по усвоения договор за заем. Подробни съображения за неоснователността на иска са изложени в писмения отговор.

С оглед гореизложеното, ответникът е поискал да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове. Претендирал е присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски и за заплатено адвокатско възнаграждение.

За установено от фактическа страна, настоящият състав намира следното:

Между страните не се спори, а и се установява от представения по делото и приет като доказателство Договор за Бизнес кредит с клиентски номер № 6051/11.07.2018г., сключен между „Лено“АД като заемодател и ЕТ“Гранд Европроект-И. Л.“, като заемополучател и И. Н. Л. като солидарен длъжник и ипотекарен длъжник, заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя лихвоносен обезпечен заем с максимален размер на главницата до 25 000 евро, в левовата му равностойност, който съгласно условията на договора е следвало да бъде усвоен на два етапа :

Първи етап : с цел финансово подпомагане на заемополучателя, преди учредяване на необходимите обезпечения, заемодателят отпуска част от целия заем в размер на 61,36 евро, представляващи 120 лева, които се превеждат по сметка на „Адванс Експертни оценки“ООД за извършване на експертна оценка на имуществото на кредитополучателя;

Заемополучателят се е съгласил също така от заема да се приспадне и такса за юридическо и административно обслужване в размер на 2 637,37 лева.

3

Втори етап : разликата се превежда по банкова сметка с титуляр И. Н. Л. в размер на остатъчната сума по кредита възлизаща на 46 138,36 лева.

Съгласно чл.2.4, б.“а“ от договора заемополучателят се е задължил да изплати изцяло отпуснатият заем, заедно с начислената лихва, такси и разноски, подлежащи на възстановяване, в срок до 180 месеца от датата на сключване на настоящия договор в съответствие с погасителния план приложен към договора като Приложение №1.

Съгласно чл.2.4, б.“ii“ заемополучателят има правото да погаси предсрочно заема като в този случай дължи такса за предсрочно погасяване в размер на 7,5% от всички вноски/главница и лихви/, които заемополучателят би дължал според погасителния план, ако заема не беше изцяло или частично погасен предсрочно.

Съгласно чл.2.3, б. „c“ в случай, че заемополучателят не изпълни което и да е имуществено или неимуществено задължение на съответната дата на падеж, както и при предсрочна изискуемост на кредита, същият дължи неустойка за забава в размер на 0,23 % върху сборът от цялата непогасена част от заема и натрупалата се до момента договорна лихва, за всеки ден забава, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на окончателното погасяване на всички просрочени дължими суми за главница, лихва и неустойки и други такси и разноски по договора. Изрично е разяснено, че неустойката се изчислява върху цялата непогасена сума на заема по чл.2.1 независимо дали заема е усвоен изцяло и се дължи независимо от издаването на счетоводни или други документи за начисляването й.

Съгласно чл.4.4, б.“е“ от договора в случай, че заемополучателят декларира, че ще погаси заема предсрочно в определен срок и не изпълни обещанието за предсрочно погасяване, същият дължи неустойка в размер на 5% от размера на заема по чл.2.1, от деня следващ последния ден на обявения от него срок за предсрочно погасяване.

Видно от представеното по делото и прието като доказателство Споразумение от 15.01.2019г. към договора за заем, страните са се съгласили, че към 15.01.2019г. заемополучателят и солидарният длъжник не са изпълнили свои задължения относно договора за заем и са изпаднали в забава по отношение на тях. Тези задължения произтичат от неспазване на поет ангажимент за предсрочно погасяване на заема до 10.12.2018г., за което е начислена съответната неустойка по чл.4.4, б.“е“ от договора за която те са изпаднали в забава, поради което за нея им е била начислена и неустойката за забава на плащане по чл.2.3, б. „c“ от договора за заем.

Посочено е че в духа на взаимните отстъпки и разбирателство заемодателят се е съгласил да намали дължимите неустойки, като е приел, че ще е дължима само неустойката за забава, начислена до 31.12.2018г. Посредством тази отстъпка дължимите неустойки ще са както следва : а/. Неустойка съгласно чл.4.4, б.“е“ от договора за заем в размер на 1 250 евро; б/.неустойка за забава съгласно чл.2.3, б. „c“ от договора за заем в размер на 1 180,33 евро.

4

Неустойка за забава в размер на 2,55 евро/съгласно чл.4.б.“а“, „iii“ от Споразумението/.

Съгласно заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по банковата сметка на И. Н. Л. е постъпила сума в общ размер на 25 000 евро в левовата равностойност на 48 895,73 лева.

Установява се от заключението на вещото лице, че кредита и договорените по него задължения в Споразумението от 15.01.2019г. са били окончателно погасени и закрити по партидата на ищеца с последното извършено от него плащане от 26.03.2019г. със сумата от 35 700,11 евро, като с тази сума са покрити следните задължения, както следва :

Главница – 24 909,61 евро;

Редовна лихва – 289,21 евро;

Такса за предоговаряне /съгласно 4.4, б.“е“ от договора за заем- 7 390,93 евро;

Заличаване на ипотека- 680 евро;

Неустойка за забава/съгласно т.3, б.“ b“;

Такса неизпълнение – 1 250 евро/съгласно т.3, б“a“ от Споразумение от 15.01.2019г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна :

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивните жалби на ищеца и на ответника доводи повтарят изцяло същите аргументи, които вече са били изтъкнати в производството пред първоинстанционния съд , на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :