Решение № 262880 от 07.05.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№…………. гр. София, 07.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ТАНЯ ОРЕШАРОВА

2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА с участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 10106 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 142235 от 07.07.2020 г., постановено по гр. д. № 58576 по описа за 2019 г. на СРС, II ГО, 168-ми състав, първоинстанционният съд е осъдил ответника „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.” АД да заплати на „З. „А.Б.”” АД на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ сумата в размер на 3714,53 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета № 0300/18/727/508461 с включени ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 11.10.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, на основание чл. 86 от ЗЗД - сумата в размер на 191,92 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.04.2019 г. до 07.10.2019 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата в размер на 1136,32 лева, представляваща разноски по делото, като е отхвърлил иска по чл.

411, ал. 1 от КЗ за разликата до пълния претендиран размер от 3814,32 лева и по чл. 86 от ЗЗД – за разликата до пълния претендиран размер от 197,07 лева. С решението ищецът е бил осъден да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 12,56 лева, представляваща разноски по делото.

Срещу решението на СРС в осъдителната част е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство - „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.” АД, в която се прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковата претенция, а при условията на евентуалност – за намаляване на присъденото обезщетение поради съпричиняване или за връщане на делото на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. В жалбата се правят оплаквания, че размерът на присъденото обезщетение не кореспондира с приноса за настъпване на процесното ПТП на водача, застрахован при ищеца.

Твърди се, че вината за същото е именно на този водач, тъй като същият не се е опитал да спре и да предотврати инцидента. Възразява се, че СРС е допуснал нарушения на процесуалния закон, като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а едностранчиво и в полза на ищеца, игнорирайки част от установените обстоятелства, като част от доказателствените искания на въззивника не са били допуснати, въпреки относимостта им към спорния предмет.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство - „З. „А.Б.”” АД, в който се поддържа, че жалбата е неоснователна, като се излагат съображения по същество.

Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалбата е допустима - подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършената служебна проверка на първоинстанционното решение въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и е допустимо в обжалваната част, което обуславя настоящата инстанция да се произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК и постановките в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство са били кумулативно обективно съединениете искове с правна квалификация чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3814,32 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета № 0300/18/727/508461 с включени ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от предявяване на иска (11.10.2019 г.) до окончателно изплащане на вземането, и за сумата в размер на 197,07 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.04.2019 г. до 07.10.2019 г.

По делото са обявени за безспорни между страните следните обстоятелства: наличие на застраховка „Гражданска отговорност” към датата на процесното ПТП, сключена между ответното дружество и водача на МПС с марка „Опел“, модел „Астра” с рег. № ******, наличие на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско” между ищеца и собственика на МПС с марка „Рено“, модел „Клио” с рег. № ******, заплащането от ищеца на сумата в размер на 3799,32 лева по щета № 0300/18/727/508461.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 07.10.2018 г. около 19.10 часа на паркинга в гр. София, ж.к. „Дружба” пред бл. 517, вх. А е настъпило ПТП между водача на автомобил с марка „Опел“, модел „Астра” с рег. № ******и водача на автомобил с марка „Рено“, модел „Клио” с рег. № ******. При маневра „ляв завой“ за излизане от паркинга водачът на автомобил с марка „Опел“, модел „Астра” с рег. № ******не е пропуснал движещия се по улицата в междублоковото пространство автомобил с марка „Рено“, модел „Клио” с рег. № ****** и е реализирал ПТП със същия. Вследствие на инцидента е била образувана щета № 0300/18/727/508461 при ищеца-застраховател на водача на автомобил с марка „Рено“, модел „Клио” с рег. № ******. Ответното застрахователно дружество е било поканено с покана за доброволно изпълнение на регресни претенции, получена на 05.03.2019 г., да заплати процесната претенция, но до завеждане на иска не е било извършено плащане.

Първоинстанционният съд е назначил автотехническа експертиза, заключението от която въззивната инстанция също кредитира като компетентно изготвено от специалист в съответната област след обстоятелствено запознаване с наличните материали по делото. От изводите на вещото лице се установява, че уврежданията по автомобил с марка „Рено“, модел „Клио” с рег. № ****** са настъпили от процесното ПТП. От събраните гласни доказателства и представения двустранен констативен протокол се установява, че двамата водачи са имали ограничена видимост непосредствено преди удара поради паркиран трети автомобил, което се потвърждава и от вещото лице. В експертните изводи е посочено, че водачът на увредения автомобил е имал възможност да възприеме другия автомобил, но от момента на потегляне последният е изминал разстояние от 3,46 метра. Видимостта на водача на автомобил с марка „Рено“, модел „Клио” с рег. № ****** е била около 15 метра, но е зависела от разположението на третия автомобил, което остава неустановено по делото. Съприкосновението на автомобила с марка „Опел“, модел „Астра” с рег. № ******с увредения автомобил е станало в задната дясна част на увреденото МПС. Вещото лице е посочило, че необходимата стойност за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП-то, е 3699,53 лева, а изчислена съгласно Методиката по Наредба № 24 от 2006 г. – 2428,42 лева.

Предвид изложено, СРС правилно е приел, че са доказани предпоставките за уважаване на иска по чл. 411, ал. 1 от ГПК – да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съгласно чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Видно от представените по делото писмени доказателства, а и обявените за безспорни обстоятелства, по образуваната при застрахователя – ищец щета е извършено плащане на автосервиза за отремонтиране на увредения автомобил.

Спорни по делото са въпросите дали е налице съпричиняване от страна на водача на автомобил с марка „Рено“, модел „Клио” с рег. № ****** и досежно размера на обезщетението.

С оглед разпределената доказателствената тежест между страните и представените по делото доказателства, недоказано остава възражението за съпричиняване. В отговора на исковата молба въззивникът-ответник е изложил твърдения, че водачът на МПС с марка „Рено“, модел „Клио” с рег.

№ ****** е нарушил правилата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП при извършването на маневра по заобикаляне на паркираното превозно средство, пречещо на видимостта и на двамата водачи. Посочената разпоредба гласи „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.”. От събраните по делото материали се установява, че водачът на МПС с марка „Рено“, модел „Клио” с рег. № ****** не е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като превозното средство се е движило по улицата в междублоковото пространство, ползвайки се в настоящия случай с предимство. Дори и водачът да е трябвало да извърши маневра и да заобиколи спрелия автомобил, то по правилата на ЗДвП същият е имал задължението да се съобрази с движещите се пред, зад и около него автомобили по траекторията на движението му до момента, за да извърши маневрата „заобикаляне“. Посочената разпоредба съдържа обаче правило за управление, с което водачът на автомобил с марка „Опел“, модел „Астра” с рег. № ******не се е съобрази, а именно – преди да извърши маневра за излизане от реда на паркираните превозни средства и да завие наляво, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него, и да се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение. От свидетелските показания на виновния водач се установява, че същият в момента на потеглянето си е започнал плавно да навлиза на улицата, по която обаче вече се е движел водачът на МПС с марка „Рено“, модел „Клио”с рег. № ****** и в този смисъл е бил с предимство.

Нещо повече, мястото на съприкосновение между двата автомобила е била задната част на МПС с марка „Рено“, модел „Клио”с рег. № ******, от което следва, че сблъсъкът е настъпил след като част от увредения автомобил е бил вече преминал пред мястото на паркиране на автомобила с марка „Опел“, модел „Астра”. Следователно уличното пространство е било вече заето, а водачът на паркираното МПС е следвало да изчака движещият се автомобил да освободи пространството по улицата, преди да предприеме желаните маневри безопасно.

Неоснователно е възражението за допуснато процесуално нарушение предвид направения доказателствен анализ в решението на първоинстанционния съд. От една страна, видно от съдържанието на съдебния акт СРС обстойно е коментирал събраните по делото доказателства, като е посочил кои и защо кредитира, както и на кои не се доверява. От друга страна, районният съд не е обсъдил едностранно и в полза само на едната страна същите, а напротив – обсъдил е доказателствата поотделно и в съвкупност с оглед направените от страните твърдения, възражения и разпределената доказателствена тежест. Бланкетно се явява и възражението за допуснато процесуално нарушение поради неуважаването на относими доказателствени искания, направени от ответника.

Разпечатката съдържа 27 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/94c0e48f-6faa-4046-841e-9c6fa33bb05d