Разпореждане № 4474 от 10.06.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Частно гражданско дело 2157/2026
- Вид
- Разпореждане № 4474
- Подписан
- 10.06.2026
- Състав
- Тихомир Руменов Рачев
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 4474 гр. Кюстендил, 10.06.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520102157 по описа за 2026 година и като съобрази следното:
Производството е образувано по заявление от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 81В, ап. 3, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. В. И., с ЕГН **********, с адрес: с. *** обл. Варна, за заплащане на следните суми: 231,71 евро – главница по Договор за потребителски кредит № ***16.04.2021 г., сключен с „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с договор за цесия от 31.03.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 22.05.2026 г. до окончателното изплащане; 111,07 евро – законна лихва за забава за периода от 24.07.2021 г. до 12.05.2026 г.; 10,45 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 16.04.2021 г. до 23.07.2021 г.; 169,80 евро – такса по договора.
Съдът счита, че процесният договор за кредит е недействителен. Така е, защото в него и общите условия липсва посочване от какви компоненти се състои ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи 1 и които са отчетени при формиране на ГПР. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“. При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д. № 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, и др.
Въз основа на изложеното заявителят има право само на чистата стойност на кредита, в случая 306,78 евро (600 лв.). От нея по данни на заявителя са погасени 75,07 евро. Тази сума, като недължимо платена, следва да се приспадне от чистата стойност на кредита. Вж. в съдебната практика за приспадането на платените суми Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., Определение № 918 от 13.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 723/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч, Определение № 721 от 29.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 460/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и др. Целта на разпоредбата на чл. 23 ЗПК е да се избегне неоснователно обогатяване между страните – дължи се чистата стойност на кредита, но реципрочно следва да бъдат приспаднати и недължимите плащания от потребителя по други компоненти на кредита. Следователно в случая на потребителя следва да се присъдят само 231,71 евро, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане.
Всички останали претендирани суми следва да се отхвърлят.
На заявителя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Предвид посоченото по-горе, на заявителя се полагат съразмерно деловодните разноски в размер на 44,30 евро за юрисконсултско възнаграждение и 4,81 евро за държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 7630/22.05.2026 г. по входящия регистър на Районен съд – Кюстендил, подадено от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 81В, ап. 3, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. В. И., с ЕГН **********, с адрес: с. *** обл. Варна, за заплащане на следните суми: 111,07 евро – законна лихва за забава за периода от 24.07.2021 г. до 12.05.2026 г.; 10,45 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 16.04.2021 г. до 23.07.2021 г.; 169,80 евро – такса по договора.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „АПС 2
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, срещу М. В. И., с ЕГН **********, с адрес: с. *** обл. Варна, за заплащане на следните суми: 231,71 евро – главница по Договор за потребителски кредит № ***/16.04.2021 г., сключен с „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с договор за цесия от 31.03.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 22.05.2026 г. до окончателното изплащане; 44,30 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение; 4,81 евро – деловодни разноски за държавна такса.
В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.
След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.
Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3