Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2870 от 23.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2797/2024
Вид
Определение № 2870
Подписан
23.10.2024
В сила
23.10.2024
Състав
Стефка Тодорова Михова, Иванка Петрова Гоцева, Николай Колев Стоянов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2870 гр. Пловдив, 23.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502797 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 вр.чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, чрез пълномощника адв. Х.М.Г. – САК, срещу Определение № 9722/08.08.2024г., постановено по гр.д.№ 8658/2023г. на Районен съд Пловдив, VIII гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК с вх.№ 46625/29.04.2024г. за изменение на постановеното по делото Решение № 1494/03.04.2024г., в частта за разноските. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт по подробно изложени съображения. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да измени решението в частта за разноските, като остави без уважение искането на ЕАД „Д.М.“ за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство на противната страна, в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА за първоинстанционното производство, с оглед изхода на спора.

Позовава се на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 г., с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът ЕАД „Д.М.“, представлявано от управителя Д.М.М., е представил отговор /погрешно приложен в кориците на първоинстанционното гр.дело № 8658/2023г. на ПдРС, л.142/, в който поддържа становището за неоснователност на частната жалба, съответно за правилност на обжалваното определение.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правнорелевантни факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Д. И. Д., ЕГН **********, чрез адв. Б.М., против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, с 1 която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр.чл. 26, ал.1 ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД - за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата за заплащане на неустойка от сключения между страните договор за паричен заем № 440630/04.08.2020г. е нищожна, както и за осъждане на ответника да заплати /върне/ на ищеца сумата в размер на 50 лева, като частичен иск от 200 лева, представляваща платена без основание неустойка по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В открито съдебно заседание, проведено на 12.12.2023г., на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез увеличение на неговия размер от 50 лева на 101,11 лева. В хода на производството ищецът е упълномощил ЕАД „Д.М.“, представлявано от управителя Д.М., както и лично адв. Д.М. - САК да продължи процесуалното му представителство пред първата инстанция.

Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. с ДДС /за всеки от двата обективно съединени иска по 480 лв. с ДДС/ за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца, на основание чл.38, ал.2 вр.ал. 1, т.2 от ЗАдв. С постановеното по делото Решение № 1494/03.04.2024г. по чл. 237 ГПК са уважени изцяло предявените претенции, като Районен съд - Пловдив е присъдил на ЕАД „Д.М.“ възнаграждение в размер на минималния по чл. 7, ал.2, т.1 вр.чл. 2, ал.5 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ, а именно в общ размер на 960 лв. с ДДС.

Първостепенният съд е посочил в мотивите си, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение е съобразил фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че ищецът е предявил два обективно съединени иска, както и общата цена на исковете.

Недоволен от решението в частта му за разноските ответникът „Сити Кеш“ ООД, чрез пълномощника адв. Х.М.Г. - САК, е депозирал молба по чл.

248 от ГПК, с която иска да се измени решението в частта за разноските, като се остави без уважение искането на ЕАД „Д.М.“ за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на насрещната страна.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, като е приел, че определеното от съда адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на спора, обстоятелството, че ищецът е предявил два обективно съединени иска и общата цена на исковете, както е посочил и в мотивите на решението си.

Настоящият съдебен състав намира определението за неправилно. В случая пред първата инстанция е направено искане от адвокатското дружество за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. С оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА, относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение е Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която не е обвързваща за съда и третите лица, с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024г. по дело С438/22 на СЕС, а служи единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения. Поради това наредбата не може да се приложи, тъй като не съответства на правото на ЕС. Този решаващ правен извод на въззивния съд обхваща и приложението на наредбата в пълнота, в т. ч. и разпоредбата на чл.

7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1/2004г., предвиждаща заплащане на възнаграждение от 400 лв. при материален интерес на иска до 1000 лв., както и тази на параграф 2а от ДР на същата наредба, предвиждаща начисляване на ДДС върху възнагражденията, фиксирани в нея, по силата на препращането 2 в чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на възнаграждението по предявените искове, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия /в същия смисъл е определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение/. В случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведени са четири открити съдебни заседания, в хода на които представителят на ищеца адв. М. не се е явил. Не са разпитвани свидетели, приета е само една съдебно-счетоводна експертиза.

Съществува обилна и трайна съдебна практика, в която са изяснени спорните правни въпроси. При тези данни съдът счита, че адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за осъществените от процесуалния представител на ищеца действия в първоинстанционното производство е справедливо и съответно на посочените критерии.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 9722/08.08.2024г. по гр. дело № 8658/2023г. на Районен съд – Пловдив, VIII гр.с., с което е оставена без уважение молба вх.№ 46625/29.04.2024г. на ответника „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, за изменение на постановеното по делото Решение № 1494/03.04.2024г. в частта му за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 1494/03.04.2024г. по гр. дело № 8658/2023г. на Районен съд – Пловдив, VIII гр.с., в частта за присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ЕАД „Д.М.“, ЕИК: 177492004, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 152-2, ет.5, офис 5.3, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, като намалява същото от 960 /деветстотин и шестдесет/ лв. с ДДС на 200 /двеста/ лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3