Решение № 1841 от 17.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1841 гр. Пловдив, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330100727 по описа за 2025 година

Предявени са обективносъединени искове е по чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 187, ал.3, ал. 5, т. 2, ал. 7 от ЗМВР и член 86 ЗЗД о т Н. А. Я. ЕГН ********** с адрес гр. *******, ж.к. „*******" бл. № ***, вх. ***, ет. **. ап. *** чрез адв. Т. срещу ОД МВР гр. Пловдив ЕИК 129009870. с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди"№7 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3186,11 лева (три хиляди сто осемдесет и шес лева и 11 ст.) възнаграждение за положен нощен труд, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба-15.01.2025 г. до окончателно изплащане, както и сумата от 1184,32 лева лихва за периода 14.01.2022 г. до 14.01.2025 г.

Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищеца работи като ****** на сектор „******" към ****** от 22.06.2021 г. по служебно правоотношение при ненормиран работен ден. В периода 14.01.2022 г. до 14.01.2025 г. работи на смени по график-дневна-от 07.00 ч до 19.00 ч и нощна- от 19.00 ч до 07.00 ч на следващия ден, всяка с продължителност от 12 часа. При всяка нощна смяна е налице е положен 8 часа нощен труд- от 22.00 часа, до 06.00 часа на следващия ден Въведено е сумирано отчитане на работното време. Полага се 1 извънреден труд, който се отчита на тримесечен период. В процесния период, включващ 12 тримесечия, не е отчетен правилно положения нощен труд и не е заплатен изцяло. Твърди се полагане на 1 933 часа нощен труд за периода.

Същия при приравняване на дневен с коефициент 1, 143 възлиза на 2 209, 4 ч.

Това сочи заплащане на допълнително възнаграждение в размер от 3 578 лева.

Същото не е изплатено на ищеца.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, в който се оспорват исковете. Потвърждава се работата на смени и полагането на 8 часа нощен труд при нощните такива. Заявява неправилност на превръщането на нощния труд в дневен и определяне на част от него като извънреден труд. Посочва, че нощния труд се възмездява чрез изплащане на допълнително възнаграждение.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи –справка от разплащателна ведомост за положен и изплатен извънреден и нощен труд в часове на Н. Я. за периода м. 01.2022 г.-м. 01.2025 г. ; заповеди от 05.02.2020 г.; 15.09.2020 г.;

25.11.2021 г.; 16.06.2022 г. 31.01.2023 г.; 05.09.2023 г.; 15.12.2023 г.; 29.03.2024 г. на Мнистъра на вътрешните работи е видно, че от 2020 г. до 2025 г. са настъпили изменения на размерите на допълнителните възнаграждения за отработен нощен труд на час, за времето на разположение, труд на официални празници на държавните служители в МВР. В периода 2022-2024 г. включително ищеца е полагал извънреден и нощен труд и е получавал заплащане за това.

От изготвеното заключение по извършената ССЕ е видно, че отработените часове нощен труд за периода 14.01.2022 г. до 14.01.2025 г. са 1739 ч. Възнаграждението за тях възлиза на 2159,63 лв. След приравняването им към дневен труд същите се равняват на 1987,9 ч. На Получава се разлика от 248,9 ч., която се явява извънреден труд и възнаграждението за него е 3186,11 лв. На Я. не е изплащан извънреден труд поради приравняване на нощния труд в дневен. Следващата се лихва за това възнаграждение за периода 01.102022 г.

. до 14.01.2025 г. е 486,14 лв.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

2

Не се спори между страните, че ищеца е работил в процесния период на заявената от него длъжност, както и, че е полагал труд на смени -дневни и нощни 12 часови дежурства с отчитане на работното време при сумирано изчисляване на работното време- тримесечно. Не е налице противоречие и по отношение броя на отработените от него часове нощен труд.

Спорът се състои в приложимия начин на изчисление и заплащане на положения нощен труд. Нормативно предвидени са два варианта единият, от които застъпен в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, а другият в КТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, чията уредба е по-благоприятна.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд (чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР).

Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143 от КТ). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица (чл. 187 ал. 1 от ЗМВР), като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени- сумарно за тримесечен период (чл. 187 ал. 3 от ЗМВР).

Сумарното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по- продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. Съгласно чл. 187 ал. 7 от ЗМВР, предишни ал.

5 и 6, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187 ал. 10 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговотоотчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. В периода от 01.04.2015 г. до 16.11.2022 г. са 3 действали последователно няколко наредби: Наредба № 8121з592/ 25.05.2015 г., (отменена изцяло с решение на ВАС от 11.07.2016 г.), Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. (отменена изцяло с решение от 10.12.2019 г. по адм. дело № 8601/ 2019 г. на ВАС), Наредба № 8121з-36/ 07.01.2020 г. отменена с Наредба № 8121з-1174/ 21.10.2020 г., отменена с Наредба № 81213- 922/ 22.07.2022 г., като всички посочени наредби са издадени от министъра на вътрешните работи.

Всяка от тях е уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл. 3 ал. 3 в първите две Наредби са идентични с текстовете на чл. 3 ал. 2 от следващите три Наредби, като според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Преди процесния период е действала Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, закомпенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, обнародвана в ДВ, бр. № 69 от 19.08.2014 г., според която Наредба в чл. 31 ал. 2 изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава с коефициент от 0.143. В следващите три Наредби няма предвидена изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, като едва в Наредба № 8121з-1174/ 21.10.2020 г.- чл. 22 ал. 3 и в Наредба № 8121з-922/ 22.07.2022 г. в чл. 21 ал. 3 изрично е посочено, че „при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно чл. 187 ал. 4 от ЗМВР“. Нормата на чл. 187 ал. 4 от ЗМВР, гласяща, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1, е нова и е в сила от 11.07.2020 г., след изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ, бр. № 60 от 2020 г. Отделно от това член 187 ал. 1 от ЗМВР, допълнен- ДВ, бр. № 60 от 2020 г., предвижда изрично, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период. Още преди изменението на ЗМВР е 4 образувано Тълкувателно дело № 1/ 2020 г. на ОСГК на ВКС, за приемане на Тълкувателно решение по въпроса: „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове ?“. С ТР № 1/ 2020 г. от 15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на ТР № 1/ 2020 г. от 15.03.2023 г. на ВКС, ОСГК, е изложено, че неблагоприятните последици от полагането на нощния труд от служители на МВР биват компенсирани с допълнително възнаграждение за прослужено време, по- голям основен платен годишен отпуск, обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски, по- благоприятни условия за придобиване право на пенсия и пенсиониране при условията на първа категория труд.

Според същото ТР законодателното разрешение на положения от служителите на МВР нощен труд е в унисон и с правото на ЕС, доколкото за упражняващите труд през нощта служители на МВР са предвидени други мерки за защита, компенсиращи особената тежест на този вид труд с отчитане естеството на служебните правоотношения, основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2 ал. 1 от ЗМВР и статута наслужителите, работещи в системата на МВР. В ТР е посочено, че същото е съобразено образуваното дело от СЕС № С-262/ 20, направено по запитване от българския съд, и решението му, в което е налице произнасяне по въпроса за допускане на разлика в третирането касателно нормалната продължителност на нощния труд за работниците и служителите в частния сектор и тези в публичния сектор, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и съразмерно на тази цел /т.80/. С решението от 24.02.2022 г. на СЕС по дело № С- 262/ 2020 г., съдът приема в т. 73- 79, че: „Що се отнася 5 до обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се припомни, разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври 2020 г., Veselības ministrija, C-243/19, EU:C:2020:872, т. 37 и цитираната съдебна практика). В това отношение от преюдициалното запитване следва, че спорната в главното производство липса на механизъм в Наредби № 8121з-592 и № 8121з-776 за преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически порядък. Сочи се, че освен ако не покажат друго проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция, подобен аргумент видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането; от друга страна, запазването на подобен механизъм за преобразуване би изисквало значителни допълнителни финансови средства. Прието е, че подобен аргумент не може да се приеме; всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес. В решението на СЕС се сочи, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите отпоследното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.