Решение № 539 от 20.11.2024, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 1211/2024
- Вид
- Решение № 539
- Подписан
- 20.11.2024
- Състав
- ИСКРЕН БОРИСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 539 гр. Монтана, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20241630101211 по описа за 2024 година
Образувано е по предявени от В. Р. Г. срещу К ЕООД установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за кредит № OL00089051 от 21.12.2023 г. на основание чл. 26 ЗЗД, ал.1 предл, първо от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 вр. чл. 19 ЗПК поради противоречие със закона.
Ищецът твърди, че е получил заемна сума от ответника в размер на 273,24 лева срещу насрещното му задължение да ги върне. Твърди, че е неравноправно е уговорена такса за разглеждане на кредита, като води до оскъпяване на кредита и така посочения ГПР в договора е различен от посочения. Излага доводи за нищожност на таксата за експресно обслужване, тъй като Крът нямал право да начислява такси, които са във връзка с усвояването и управлението на кредита.
В срока за отговор на исковата молба, е подаден такъв от ответника. В него ответникът признава, че е сключен Договор за кредит № ********** от 18.08.2021 г. между него и ищцата. На следващо място посочва, че е спазил законовите изисквания при сключването на договора, като не били нарушени императивни норми.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното от фактическа страна:
1
На 12.12.2023 г. между „К“ ЕООД и В. Р. Г. е сключен Договор за потребителски кредит № OL00089501, по силата на който Крът „К“ ЕООД е отпуснало на ответника потребителски кредит за сумата от 800 лева. Съгласно договора заемодателят е предал на ответника заем в размер на 800 лв., който последният се е съгласил да върне при следните параметри и условия: фиксиран годишен лихвен процент – 20,05%, , годишен процент на разходите – 22 %, брой месечни вноски - 8, всяка от които на стойност 193,05 лева, неустойка в размер на 409,55 лева, която се дължи при неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение, в три календарни дни след подписване на договора, изразяващо се в две физически лица, които да представят служебна бележка за осигурителен доход над 2000 лева, безсрочен трудов договор, не е заемател или поръчител, да няма задължения към други банкови и финансови институции или да е редовен платец, да са съгласни да подпишат договор за встъпване в дълг.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, според което с уговорената неустойка ГПР е в размер на 591,24%.
РС - Монтана, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите п о кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
С уговорената неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума – т. нар.
"скрита възнаградителна лихва". Този извод следва от спецификата и краткия срок /тридневен/ за изпълнение на задължението, по отношение на което е уговорена неустойката – осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на заема или предоставяне на безусловна банкова гаранция. По този начин Крът не е очаквал или желал изпълнение на задължението.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо Кра и на практика няма информация колко точно е 2 оскъпяването му по кредита. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Преддоговорното задължение на Кра да направи оценка на Кспособността на Кполучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл е параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело C-565/12 на четвърти състав на СЕС.
Клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване обезпечение поръчители, което задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит.
Така с тези изисквания се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърлят определения фиксиран процент от 3
50,00 %, т. е. са над максимално допустимия петкратен размер, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото отпусната сума е в размер на 800 лева, а сумата горепосоченото задължение е в размер на 409,85 лева , което се равнява на над 50,00 % от главницата, без да е включена фиксирания лихвен процент, който е 20 %, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включен и той. Както посочи вещото лице ГПР е в размер на 591,24%.
Така се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не съставляват плащане за услуга, а прикрити разходи по кредита, с които се надхвърлят допустимите разходи по чл. 19, ал. 4 ЗПКС оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК.
Неспазването на всички посочени по- горе изисквания води до нищожност на процесния договор за заем- чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11. т. 10 ЗПК В този смисъл Определение № 521 от 26.10.2023 по в.ч.гр.д. 368/2023 г. на ОС – Монтана, Решение № 216 от 10.10.2023 г. по ч.гр.д. 298/2023 на ОС – Монтана, Определение № 445 от 19.09.2023 по в.ч.гр.д. 301/2023 г. на ОС – Монтана, Определение № 474 от 03.10.2023 г. по ч.гр.д. 331/2023 г. на ОС – Монтана, Определение № 527 от 30.10.2023 г. по ч.гр.д. 369/2023 г. на ОС – Монтана, Определение № 542 от 06.11.2023 г. по ч.гр.д. 349/2023 г. на ОС – Монтана и Определение № 597 от 29.11.2023 г. по ч.гр.д. 357/2023 г. на ОС – Монтана.
По разноските
При този изход на спора, разноските се разпределят по правилата на чл.78, ал.1 ГПК, като на процесуалният представител на ищцата следва да бъде присъдена сума в размер на 480 лева с ДДС.
Направени са разходи от бюджета на съда в размер на 515.00 лева – възнаграждения на вещи лица. От тях ответникът следва да заплати на РС Монтана 515 лева, съобразно уважената част от исковата претенция.
Ответникът следва да заплати и сумата от 61,77 лева – държавна такса по уважения иск.
4
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Р. Г., ЕГН ********** срещу „К“ ЕООД, ЕИК *********, иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, нищожността на Договор за потребителски кредит № OL00089501 от 12.12.2023 г., на основание вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4, вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 и т. 11 ЗПК.
ОСЪЖДА „К“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на ЕАД Е. И., ЕИК **************, адвокатско възнаграждение в размер 480 лева в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „К“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на РС - Монтана сумата 61,77 лева държавна такса по делото, както и сумата 515 лева – разноски по делото за вещи лица.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5