Решение № 68 от 04.05.2023, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Свиленград, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Ренета Н. И. като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20225620100603 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Т. Д. П. срещу Н. Г. Г., А. А. П. и С. И. К., с която са предявени субективно съединени искове с правна квалификация чл.71, ал.1, т.1, вр. чл.5 от ЗЗДискр. - за установяване на проявено дискриминационно отношение, представляващо тормоз, основан на признака „обществено положение“, а именно заинтересовано лице по смисъла на чл.196, ал.2 от ЗУТ.

Твърди се, че тормозът е извършен от ответниците спрямо ищеца, считано от 14.05.2021г., когато те били назначени за членове на комисия, съгласно Заповед № 753/14.05.2021г. на Кмета на Община Свиленград, със задача да се извърши повторен оглед на имот на *** в гр. Свиленград, за който ищецът се грижил, в качеството му на упълномощено лице.

Ищецът счита, че оказаният му тормоз се състои в „три бездействия“, а именно: в отказа на ответниците да го изслушат при извършване на огледа, в отказа им да извършат огледа по правилата и по-конкретно – без да влязат в сградата, както и в отказа им да съобщят на Кмета на Община Свиленград, че ищецът има конфликт с председателя на комисията.

Ищецът посочва в исковата си молба, че е пълномощник на собственика на жилищна сграда, находяща се в гр. Свиленград, ***, и в това си качество е заинтересовано лице по смисъла на чл.196, ал.2 от ЗУТ. Ответниците, в качеството си на членове на комисия, назначена със Заповед № 753/14.05.2021г. на Кмета на Община Свиленград, извършили оглед на посочената сграда по искане на ищеца, но без да го изслушат и без да извършат оглед в сградата, ключа за която бил у ищеца, въпреки уговорката на страните за това. Целта на ответниците били да обявят сградата за негодна за обитаване и така да навредят на ищеца, като използват властта си. Така и станало: въз основа на заключението на комисията, в която участвали ответниците, била издадена Заповед № 875/08.06.2021г. на Кмета на Община Свиленград, с която сградата била обявена за негодна за обитаване и подлежаща на премахване.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците Н. Г. Г., А. А. П. и С. И. К., в които излагат съображения за неоснователност на 1 исковите претенци.

Твърди се във всеки един от отговорите, че никой ответник не е извършвал действия в разрез със забраните по ЗЗДискр., а цялостното му поведение и действията му в процесния случай били изцяло съобразени със задълженията му по закон. Оспорват се фактическите твърдения на ищеца. Твърди се, че в конкретния случай била спазена законовата процедура, а ответниците изпълнявали служебните си задължения, като не били длъжни да канят ищеца при извършването на оглед на сградата в производството по чл.196 от ЗУТ. Оплакванията на ищеца, изброени в исковата молба като „три бездействия“, били неоснователни и не представлявали тормоз или дискриминация от страна на ответниците спрямо ищеца.

По тези съображения ответниците молят съда да отхвърли исковете и да им присъди направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложената към отговорите Заповед № 875/08.06.2021г. на Кмета на Община Свиленград е наредено собственикът на сграда с идентификатор ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на град Свиленград – Стелян Венциславов Панагонов или упълномощено от него лице, да събори предверието и външните стълби и да ги изгради отново; да обезопаси сградата веднага след получаване на заповедта; да приведе сградата във вид, годен за живеене, съгласно нормативните изисквания на ЗУТ. В мотивната част на заповедта е посочено, че на 14.05.2021г. е бил извършен оглед на сградата от комисията, назначена със Заповед № 753/14.05.2021г. на Кмета на Община Свиленград. Представена е с отговорите и последната заповед, видно от която членове на комисията са инж. Н. Г. – ст. експерт „КГ“ при Община Свиленград, инж. А. П. - мл. експерт „ГК“ при Община Свиленград и С. К. – гл. спец.

„КРИР“ при Община Свиленград (тримато ответници по делото). Видно от заповедта, комисията е назначена със задача да извършва обследване състоянието на строежите на територията на Община Свиленград и необходимите ремонтни и везстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл.195, ал.6 от ЗУТ. Представен е и протокола за извършения на 14.05.2021г. процесен оглед, видно от който комисията е констатирала, че сграда с идентификатор ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на град Свиленград, собственост на Стелян Венциславов Панагонов, съгласно НА № 1, том 16, рег. № 3807, н.д. № 3205/2007г., е опасна и негодна за обитаване и живеене, като подробно е описано в протокола състоянието на сградата.

Видно от материалите, съдържащи се в административната преписка по издаване на горепосочените заповеди, ищецът се явява пълномощник на собственика на процесната сграда. В преписката са приложени и множество други документи, които не са относими към настоящия спор, поради което настоящият съдебен състав не смята за нужно да обсъжда.

По делото е разпитан като свидетел М. Д. – юрисконсулт в Общинска администрация – Свиленград, от показанията на който не се установява ответниците да са извършили твърдените три деяния (бездействия) и те да се довели до накърняване на достойнството на ищеца, до създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда, че представляват недопустимо поведение, и това във всички случаи е основано на признака „обществено положение“.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 5 от ЗЗДискр., към проявите на дискриминация се приравнява и тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с 2 увреждания до публични места, като това се явяват допълнителни хипотези, при които засегнатите лица биха могли да търсят защита на своите права с предявяване на исковете по чл. 71 от ЗЗДискр.

Съгласно чл.9 от Закона за защита от дискриминация, в производството за защита от дискриминация, ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминационно отношение, изразяващо се в тормоз, а когато той е направил това, законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че не е нарушил забраните по ЗЗДискр.

С оглед посочените разпоредби и с оглед конкретните твърдения в исковата молба за оказан тормоз, осъществяван по признак „обществено положение“, следваше в настоящото производство ищецът да докаже, че твърдените три деяния (бездействия) от страна на ответниците, в съвкупност съставляват тормоз по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДискр.

В тази връзка следва да се изясни, че в чл.4 и чл.5 от ЗЗДискр. са визирани отделни хипотези на противоправни действия, респ. бездействия, като в първия случай е налице типичната по определение дискриминация, която се дели на пряка и непряка, а във втория случай е регламентирано извършването на тормоз от едно лице спрямо друго. Съгласно параграф 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., тормоз е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. След тази легална дефиниция на общото понятие за тормоз, текстът на чл.5, ал.1 конкретизира, че тормозът на основа признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. Последното уточнение, възприето от законодателя, приравнява тормозът, който притежава съответните признаци, на дискриминация. Този законодателен подход на пръв поглед създава впечатление за приравняване на дискриминацията и тормоза под обща легална дефиниция. Методът на законодателното препращане обаче, в случая е използван, за да се редуцира обхвата на понятието „тормоз“ до определени негови проявни форми, извън които остават всички останали видове тормоз. Смисълът на разпоредбите се разкрива чрез анализ на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр, от които е видно, че при типичната дискриминация е налице различно третиране по съответен признак на едно лице спрямо друго, респ. други лица, докато при тормоза не е необходимо такова различно третиране между две или повече лица. Затова се налага извода, че тормозът по чл.5 от закона представлява самостоятелна форма на противоправно действие (бездействие), като за доказване наличието на тормоз не е необходим случай на сравнение. Чрез тормоза се постига накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.

В настоящото производство ищецът извежда твърденията си за проявено спрямо него дискриминационно отношение, представляващо тормоз, основан на нормативно въведения признак „обществено положение“. В закона липсва легална дефиниция на този признак. За разлика от останалите изброени в закона признаци - пол, раса, народност, религия, етническа принадлежност и т. н., този признак няма и не може да има изначално определено съдържание, но във всеки конкретен случай би следвало да се разглежда от гледна точка на онези същностни белези, които на практика я обуславят като такава и които предполагат еднаквото приложение на закона. Твърдението на ищеца за наличието на такъв същностен за общественото му положение белег, като „заинтересовано лице по смисъла на чл.196, ал.2 от ЗУТ“, обусловил дискриминационно отношение към него, от страна на общински служител, в случая е възможно да се интерпретира от гледна точка на защитения от чл.4 от ЗЗдиск признак „обществено положение“.

В обобщение, за да се обоснове извод за наличие на дискриминационно отношение, представляващо тормоз, от страна на ответниците спрямо ищеца, по посочения признак, следваше да се докаже по делото, че са извършени от ответниците твърдените деяния и че те 3 са довели до накърняване на достойнството на ищеца, до създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда, че представляват недопустимо поведение, и това във всички случаи е основано на признака „обществено положение“. Не се установи по делото такива деяния да се били извършени от ответниците, както и санкционирания от ЗЗДискр. вредоносен резултат, който те да са причинила на ищеца.

Ето защо, съдът приема, че в разглеждания случай ответниците са действали в изпълнение на законовите разпоредби, регламентиращи процесните отношения, като не са проявили спрямо ищеца тормоз по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДискр.

Предвид изложеното, исковете с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответниците следва да се присъдят направените разноски по делото, които се претендират и за които се представят доказателства и списък по чл.80 от ГПК. Видно от същите, всеки от ответниците е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв., които съответно следва да им се присъдят.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Д. П., с ЕГН: **********, адрес: гр. *****, ж. к.

„*****“ *, бл. *, вх. *, ап. **, срещу Н. Г. Г., с ЕГН: **********, А. А. П., с ЕГН:

**********, и С. И. К. с ЕГН: **********, тримата с адрес за призоваване: гр. *********, бул. „********“ № **, искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1, вр.чл.5 от ЗЗДискр. - за установяване на проявено дискриминационно отношение, представляващо тормоз, основан на признака „обществено положение“, извършен от ответниците спрямо ищеца, считано от 14.05.2021г., в качеството им на членове на комисия, назначена със Заповед № 753/14.05.2021г. на Кмета на Община Свиленград.

Разпечатката съдържа 33 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/94beab25-28cc-459f-b665-faa2be1990cb