Решение № 339 от 01.12.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Ловеч, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20224310200183 по описа за 2022 година

Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. П. П. от гр.**** срещу Наказателно постановление /НП/ №**** год., издадено от К. Д. М., Кмет на Община ****, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.27, ал.1, 2, 3 и чл.3 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева за нарушение по чл.14, ал.1, т.7 от Наредба №2 за организацията и безопасността на движението, дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община ****.

Жалбоподателят твърди, че неправилно е написан адресът му, поради което писмото не е пристигнало на правилното място, както и че в НП е посочено, че няма възражения, а той е написал своите възражения на фиша.

Написал е, че : „По време на проверката, бях свидетел на многократни нарушения и прилагане на закона избираемо“.

По тези две причини моли съда да отмени наложената му с НП глоба в размер на 50,00 лева Видно от Протокол за избор на съдия-докладчик от 08.04.2025 год. е, че делото е преразпределено за разглеждане от съдия Наталия Райкова, тъй като досегашният съдия Г. М. е освободен от длъжност на 01.04.2025 год.

Пред настоящият съдебен състав жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като изразява становище по съществото на делото, че не е редно да заплати наложената му глоба в размер на 50,00 лева, тъй като не е отчетено и записано, че е направил кокретни възражения. Това в НП не е записано.

Ответникът Община ****, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Н., която моли съда да остави без уважение така подадената жалба.

Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува НП, поради което я намира за процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността й, след като се запозна и прецени събраните по делото доказателства, при извършена проверка на обжалваното НП, намира за установено следното :

1

На 15.12.2021 год., А. В. Т. на длъжност полицай при РУМВР-гр.****, в присъствието на свидетеля П. И.

Д. – служител в РУ-гр.****, съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №*** год. против Т. П. П. от гр.****, ****, за това, че 15.12.2021 год., около 10:45 часа в гр.****, *** срещу Областна администрация **** паркира собствения си лек автомобил „***,с рег.№*** на спирка на обществен транспорт, с което виновно е нарушил /осъществил състава/ на чл.14, ал.1, т.7 от Наредба №2 на Община ****. В АУАН е посочено, че от нарушението имуществени вреди не са претърпени и не са иззети доказателства.

АУАН е предявен на жалбоподателя, който след като се е запознал със съдържанието му е направил следното възражение : „По време на проверката бях свидетел на многократни нарушения и прилагане на закона избирателно!“ ата забележка :

Въз основа на цитирания по-горе АУАН е издадено НП №**** год., в което след като административно наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в АУАН, е записал, че възражения няма и че нарушението е извършено за първи път.

Изложената дотук фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, посочени по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели. Съдът кредитира с доверие показанията на актосъставителя А. В. Т., който заяви, че не работи вече като полицай, но си спомня случая, а именно, че лек автомобил е паркиран на спирка за обществен транспорт.

Поддържа всичко, което е написано в АУАН.

Свидетелят по АУАН П. И. Д. заявява, че е присъствал и при констатиране на нарушението. На 15.12.201 год. извършили обход на централна градска част в гр.****, като забелязали на спирката за гр.***, лекия автомобил на жалбоподателя, че е паркиран на спирка, която е предназначена за обществен транспорт.

Представили му се, взели му документите и му обяснили, че ще му сътавят акт по Наредбата на Общината. Той си вписал обясненията и казал, че ще обжалва акта. Възраженията му били относно факта, че имало и други нарушители, а те са взели отношение само за него. Подчерта, че те са потруд, състоящ се от двама човека и няма как да бъдат навсякъде и да санкционарат всички нарушители на мястото. В момента, в който бил паркиран автомобила на жалбоподателя видял, че след като започнали да пишат акта, имало спрени и дурги автомобили.

Автомобилът на жалбоподателят бил паркиран в рамките на спирката, където е обозначена, където пишело БУС и затова взели отношение и съставили АУАН. Щом са взели документите на Т. П. П., той е бил първия нарушител там. Това, че са му съставили АУАН не е било избирателно или пък че имат нещо към него.

При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК, съдът в настоящия си състав, достигна до следните правни изводи :

Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридическите лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. В този смисъл съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /аргумент чл.84 във връзка с чл.14, ал.2 от НПК и т.7 от Постановление №10 от 28.09.1973 год. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самия АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

Според съда в АУАН и в НП не е записан точният адрес и местоработата на нарушителя, което представлява нарушение на императивните текстове на чл.42, ал.1, т.6 и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН. Съгласно тези императивни текстове на закона задължение на административно наказващият орган е да изпише, както в АУАН, така и в НП, собственото, бащино и фамилно име на нарушителя и точният му адрес, ЕГН. Видно от извършената в хода на съдебното следствие констатация от личната карта на жалбоподателя /***./ е, че той е с постоянен адрес : гр.****, ***, а в АУАН и в НП е посочено, че лицето Т. П. П. живее на същия адрес, но апартамента му е №7, а не №5, като в този смисъл са изцяло основателни възраженията на Т. П., релевирани в подадената до съда жалба. Липсва описание и на местоработата му, като в АУАН е отразено, че нарушителят не посочва длъжността си.

Според съда по-същественото нарушение е на текстовете на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй 2 като липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението от страна на Т. П. П.. Описана е конкретната фактическа обстановка, включително и къде точно в гр.**** е извършено нарушението, но не и обстоятелствата, при които е било извършено нарушението. Съдът е длъжен да подчертае, че задължение на актосъставителя, съответно на административно наказващият орган е да направи такова описание, като същото трябва да се съдържа, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП. Точното описание на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението е свързано с установяването на кръга на доказателствено-релевантните факти, преценка на правилната квалификация на нарушението, преценка на конкретната степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител и не на последно място осигуряване на възможност за нарушитиля да разбере фактическите и правни рамки на обвинението. По аналогия от Тълкувателно решение №2/07.10.2002 год., постановено по т.н.д.№2/2002 год. на ВКС, ОСНК, може да се приеме, че изискванията на цитираните норми от ЗАНН ще се изпълни тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички обективни и субективни признаци на вмененото нарушение. Подобно не прецизиране и цялостно неописание на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението е недопустима, тъй като за нарушителя остава неясен въпроса за какво точно деяние е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност и по този начин се нарушава правото му на защита.

Съдебната инстанция преценява също, че в кокретният случай преди издаване на НП административно наказващият орган не е преценил отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието, в нарушение на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, още повече, че видно в АУАН, Т. П. П. е направил конкретни възражения относно прилагането на закона. В този смисъл е извършено и нарушение на друг текст от ЗАНН - чл.52, ал.4 от ЗАНН, задължаващ административно наказващият орган преди да се произнесе по преписката, да проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, да извърши и разследване на спорните обстоятелства.

По изложените дотук съображения за наличие на съществени нарушения в производството за устанвяване на административно нарушение и налагане на административно наказание, съдът намира, че оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено като изцяло незаконосъобразно.

Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси, разноските по производството и възнагражданието за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая такива не са поискани от жалбоподателя, поради което и не следва да му се присъждат.

Водим от горните съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №**** год., издадено от К. Д. М., Кмет на Община ****, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.27, ал.1, 2, 3 и чл.3 от ЗАНН, на Т. П. П., ЕГН-********** от гр.****, ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева за нарушение по чл.14, ал.1, т.7 от Наредба №2 за организацията и безопасността на движението, дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община ****, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.**** по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________

3