Определение № 342 от 09.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 342 гр. Пловдив, 09.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Ат. Брусева

Членове:

Мария П. Петрова

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20235001000117 по описа за 2023 година

Производство по чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от адв. М. като пълномощник на А. А.

А. за допълване и изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, както следва: съразмерно на отхвърлената част от иска да се изменят определените от първоинстанционния съд разноски, дължими на ответника; да се осъди ответника да заплати на адв. М. адвокатско възнаграждение за първа въззивна инстанция в размер на 5 011.08 лв. с вкл. ДДС и за касационна инстанция в размер на 5 189.40 лв. с вкл. ДДС да се измени решението относно адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на адв. М., за настоящата въззивна инстанция, като същото е определи на 11 595 лв. с вкл. ДДС.

От „ЗАД ДБ**“ АД е постъпил отговор, в който молбата се оспорва като неоснователна и се излагат съображения, че не е налице основание за изменение и допълване на постановеното решение в частта му за разноските, тъй като същите са правилно изчислени.

1

След преценка на заявените искания и наведените от страните доводи ПАС намира следното:

По отношение разноските за първа инстанция:

С постановеното въззивно решение е отменено частично обжалваното първоинстанционно решение за разликата над уважения размер от 80 000 лв. до 140 000 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 18.08.2019 г. до окончателното изплащане, като вместо това застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата 60 000 лв. /над присъдения размер от 80 000 лв./ - представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 29.06.2019 г. в гр. Х., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2019 г. до окончателното й изплащане.

Основателни са доводите, че при това положение следва да бъдат изменени присъдените в полза на ответната страна разноски пред първата инстанция, което не е сторено с постановеното решение. Ето защо е налице основание да се допълни въззивното решение в тази насока.

С обжалваното решение в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 608.67 лв. – за юрисконсулт и вещи лица съобразно отхвърлената част на иска /над 80 000 лв. до 300 000 лв./, като не е разграничена сумата относно разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Констатира се, че ответното застрахователно дружество е направило разноски по делото в общ размер на 715 лв., като е направило и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Присъденото обезщетение е увеличено до размер на 140 000 лв., за разликата до 150 000 лв. е потвърдено, а за разликата над 150 000 лв. до 300 000 лв. е обезсилено с решение № 260203/15.7.21 г. по възз.т.д. № 159/21 г. на ПАС, което в тази част е влязло в сила, като в последната част производството е прекратено.

При това положение ответната страна има право на разноски съразмерно на отхвърлената и прекратена част от производството в размер на 333.67 лв. , както и на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25 от НЗПП в размер на 150 лв. Ето защо 2 първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за присъдените в полза на ответника разноски за разликата над 483.66 лв., в какъвто смисъл да се допълни въззивното решение по настоящето дело.

По отношение присъденото адвокатско възнаграждение на адв. М. за настоящето въззивно производство :

В молбата се излагат съображения, че същото е изчислено в занижен размер. Иска се същото да бъде определено, като се изчисли дължимо възнаграждение в размер на 6 975 лв. с ДДС съобразно уважената част на въззивната жалба на А. А. /2650 лв. + 8 % за горницата над 25 000 лв.

– 6250 х 93 % - 5 812.50 лв. + 20 % ДДС/, както и в размер на 4620 лв. съобразно отхвърлянето на въззивната жалба на застрахователното дружество /2650 лв. + 8 % за горницата над 25 000 лв. – 3850 + 20 % ДДС/, при което се претендира адвокатско възнаграждение в общ размер от 11 595 лв. с ДДС.

Чл. 7, ал.2, от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен материален интерес определя адвокатските възнаграждения съобразно защитавания материален интерес. В случая е отхвърлена изцяло въззивната жалба на застрахователя за интерес от 40 000 лв., а въззивната жалба на А. А. е уважена частично за 60 000 лв., като следва да се посочи, че става въпрос за защита по един и същи иск. Или интересът, по който следва да се определи дължимото възнаграждение е в общ размер на 100 000 лв., при което е приложимо правилото на чл. 7, ал.2,т.5 от НМРАВ 8650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв . Не се споделят доводите в молбата, че следва да се определя отделно възнаграждение по всяка една от разглежданите жалби. Меродавен е общият интерес, защитаван по делото, доколкото и по двете жалби се касае за защита по един и същи иск.

Прилагайки цитираното правило, дължимото възнаграждение в случая възлиза на 8650 лв. , като същото се дължи с 20 % ДДС /каквото е претендирано от адв. М. с приложени доказателства за регистрация по ДДС/ - – 1730 лв., или общо 10 380 лв.

Предвид така направените изчисления се налага извод, че молбата за увеличаване на присъденото възнаграждение се явява основателна до размер на 10 380 лв. с ДДС.

3

По отношение адвокатското възнаграждение за първа въззивна инстанция и касационната инстанция:

Основателни са доводите, че съдът е следвало да се произнесе по отношение дължимото адвокатско възнаграждение за осъществено представителство пред първата въззивна инстанция и пред касационната инстанция. Налице е основание решението да бъде допълнено в тази насока.

Съображенията, изложени по-горе във връзка с начина на изчисляване на дължимото възнаграждение, са релевантни и по отношение възнаграждението за първа въззивна инстанция, поради което не следва да бъдат повтаряни, но като се направи уточнението за приложимост на НМРАВ в актуалната й редакция към момента на постановяване на първото въззивно решение. Съгласно чл. 7, ал.2,т.5 от Наредбата /редакция изм. и доп. - ДВ, бр.

68 от 2020 г.) при интерес от 100 000 лв. минималният размер на възнаграждението е 3530 лв. или 4236 лв. с ДДС.

По отношение адвокатското възнаграждение пред касационната инстанция е приложима НМРАВ в сегашната й редакция.

Същото следва да бъде изчислено съобразно обжалваемия интерес по касационната жалба

/за разликата над 100 000 до 150 000 лв./ и обстоятелството, че с въззивното решение искът е уважен до размер на 140 000 лв. , т.е. върху материален интерес от 40 000 лв. По правилото на чл.

7, ал.2, т.4 от НМРАВ същото възлиза на 3850 лв., като е дължимо с 20 % ДДС, или общо следва да се присъди 4620 лв. с ДДС.

Предвид посоченото съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

На основание чл. 248 от ГПК ДОПЪЛВА решение №

232/20.06.23 г., постановено по възз.т.д. № 117/23 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта му за разноските, като:

ОТМЕНЯ решение № 260032 от 27.10.2020 г., постановено по т. д. № 202/2019г. на Окръжен съд Х. , В ЧАСТТА МУ, с която А. А. А. е осъдена да заплати разноски за първа инстанция на „ЗАД ДБ**“ АД ЕИК *********, за разликата над 483.66 лв. до 608.67 лв.

ОСЪЖДА „ЗАД ДБ**“ АД да заплати на адв. Р. М. адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 4236 лв. с ДДС – за първа въззивна инстанция, като ОТХВЪРЛЯ искането до пълния претендиран размер от 5 011.08 лв. с ДДС.

ОСЪЖДА „ЗАД ДБ**“ АД да заплати на адв. Р. М. адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 4620 лв. с ДДС – за касационна инстанция, като ОТХВЪРЛЯ искането за разликата до пълния претендиран размер от 5 189.40 лв. с ДДС.

На основание чл. 248 от ГПК ИЗМЕНЯ решение №

232/20.06.23 г., постановено по възз.т.д. № 117/23 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта му за присъденото адвокатско възнаграждение на адв. Р.

М.1 в размер на 9050 лв. за въззивната инстанция, по следния начин:

ОСЪЖДА „ЗАД ДБ**“ АД да заплати на адв. Р. М. адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 10 380 лв. с ДДС – за настоящата въззивна инстанция, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за разликата до пълния претендиран размер от 11 595 лв. с ДДС.

Определението подлежи на касационно обжалване пред

Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6