Присъда № 7 от 07.03.2023, Районен съд - Свиленград

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 7 от 07.03.2023 година по НОХД № 732/2022 година на Районен съд – Свиленград С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 196/2022 година по описа на ГПУ – Свиленград (преобразувано от Бързо такова (БП) с Постановление от дата 30.08.2022 година на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград), преписка с вх.№ 3809/2022 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, Д. С. – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на Д. С.

(*************), родена на ********** година в село Юнак, област Коня, Република Турция, туркиня, гражданка на Кралство Белгия и на Република Турция, с адрес, посочен на ДП: ******************************, омъжена, със средно образование, неосъждана, за това, че на 22.08.2022 година през ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, област Хасково, превелa през границата на страната от Република Турция в Република България чуждия гражданин Ахмет Усшен, роден на 14.10.1991 година, гражданин на Република Турция, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвала моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „БМВ”, модел 318 Д с белгийски регисрационен № ***** - престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1 от НК.

Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал.

3, т. 3 от НПК в отсъствие на подсъдимия Д. С., тъй като 1./ отсъствието на подсъдимия Д. С. няма да попречи за разкриване на обективната истина независимо от факта, че обвинението, което е повдигнато, е за тежко умишлено престъпление;

2./ редовно призована е за датата и часа на съдебното заседание видно от Книгата за изпратена препоръчена поща, водена в Районен съд – Свиленград съдебните книжа, включващи копия от ОА, ведно с превода, Разпореждане за насрочване на делото, ведно с превода, Призовка, ведно с превода и Писмо с изх.№ 6448 от 16.11.2022 година, ведно с превода (видно от отметката на стр. 89, гръб от делото, извършена от Деловодител от Наказателното деловодство на Районен съд - Свиленград, изпратил документите в изпълнение на Разпореждане № 1364 от 07.12.2022 година – стр. 89 от делото), са изпратени с Обратна разписка с номер на баркод RI330797935BG/13.12.2022 година, който е надлежно заверен (потвърден) с подпис на служител на „Български пощи” АД и печат на Пощенската станция в град Свиленград; а от постъпилата по делото извадка от системата на „Български пощи” АД е видно, че изпратените документи с Обратна разписка и номер на баркод RI330797935BG са получени (преводът на думите, касаещи получената пратка е ноторно известен, но за по – голяма прецизност е 1 извършен и превод с помощта на Гугъл-преводача, от който става ясно, че думите „Deliver item (Inb)” в превод от английски език означават „получаване на пратката”) на 22.12.2022 година в 14.13 часа;

3./ не е посочила уважителни причини за неявяването си и 4./ изпълнена е процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК.

Участващият по делото Прокурор Д. С. поддържа обвинението, така както е предявено с ОА, считайки го за доказано по категоричен начин и при изцяло потвърдена фактическа обстановка, изложена в него. За доказани намира и допълнителните квалифициращи обстоятелства – използване на МПС и чуждото гражданство на преведеното лице. Доказателствената основа по делото определя за достатъчна за формиране на безспорни изводи за осъществени съставомерните обективен и субективен признаци от състава на престъплението по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1 от НК, както и за негото авторство в лицето на подсъдимия Д. С.. Пледира подсъдимия Д. С. да бъде призната за виновна по обвинението, като за извършеното престъпление й се наложат наказания, индивидуализирани при условията на чл. 54 от НК, а именно: наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 година и 6 месеца с приложението на чл. 66 от НК в размер на 3 години и наказание „Глоба” в размер на 10 000 лв. Сочи, че разноските за превод следва да останат за съответния орган, който ги е направил.

Назначеният в съдебната фаза на процеса служебен з ащитник на подсъдимия Д. С. – адвокат К. Т., в хода на съдебните прения, пледира за налагане на наказания в минималните размери, предвидени в Особената част на НК предвид наличието на смекчаващо по ефекта си обстоятелство – чисто съдебно минало.

Съдът, след като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложената Справка за съдимост, издадена от

Централното бюро за съдимост при Министреството на правосъдието, подсъдимият Д. С. не е осъждана.

Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимият Д. С. няма доходи и не притежава МПС и недвижими имоти, семейството й се състои от нея, съпруга й Ахмет Усшен и двете им малолетни деца.

Д. С. живее в Кралство Белгия, но съпругът й Ахмет Усшен живее в Република Турция и не успява да получи разрешение и не разполага с легални документи за путъване извън Турция . Тъй като й е трудно да се справя сама с двете им деца в Белгия, С. и съпругът й решават да използват документите на бащата на С. - С. Х. и по този начин Усшен да премине нелегално границ ите от Турция за Белгия през Република България.

На 22.08.2022 година подъсъдимият С. и Ахмет Усшен предприе мат 2 пътуване от град Истанбул, Р епублика Турция, заедно с двете им деца и с МПС, коет о е взето на заем от роднина, а именно: лек автомобил марка „БМВ”, модел 318 Д с белгийски регистрационен № *****. Около 23.30 часа на ГКПП „Капитан Андреево” – шосе, област Хасково, за влизане в страната пристига посочения лек автомобил с водач подсъдимия С.. Последната представя документите на всички пътуващи лица за извършване на паспортен контрол на дежурния полицейски служител – свидетеля Б. П. Б.. С документите на подсъдимия С. и на двете деца всичко е наред. След като стига до предоставената му Белгийска лична карта с № ************* на името на С. Х., свидетелят Б. се усъмнява в редовността й, тъй като след въвеждането й АИС-ГК установява, че фигурира като ХИТ-38 (невалиден документ, изгубена вещ, незаконно приствоена). След което свидетелят Б. отново започва да извършва идентификация на лицата и документите им, тъй като мъжът стой отзад в автомобила и държи в ръце едното от децата и не се вижда добре лицето му, поради което го приканва да излезе от автомобила и да застане пред гишето. Б. произнася името на мъжа от представената му Белгийска лична карта, но той не реагира на името. Тъй като лицето на място и лицето от снимката на Белгийската лична карта не се идентифицират, автомобилът е отклонен за допълнителна проверка. Извършена е Експертна справка на Белгийска лична карта като е установено, че е истински документ, но лицето, представило се с имена С. Х. не се идентифицира с фотоизображението от документа.

По случая е образувано БП срещу подсъдимия Д. С. за престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1 от НК, което продълж ава да се гледа по общия ред.

Разпитана в хода на ДП подсъдимият Д. С. заявява, че разбира в какво е обвинена, признава се за виновна по предявеното й обвинение и дава кратки обяснения по случая.

По делото се извършени множество процесуално-следствени действия - разпити на свидетели, изискани са и са получени документи и т.н.

Така изложената фактическа обстановка, Съдебният състав прие за безспорно доказана, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приобщени и проверени по съответния процесуален ред. От кръга на гласните доказателствени източници, цениха се показанията на свидетелите К. А. Г. и Б. П. Б., събрани непосредствено при проведен разпит пред Съда в открито съдебно заседание.

Обясненията на обвиняемия Д. С., дадени в това качество на досъдебната фаза на процеса и прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от НПК, също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от ДП - кредитирани, поради което липсват основания изложеното от тях да се счита обективно невярно.

За изграждането на фактическите изводи, Съдебният състав 3 кредитира още и писмени доказателства, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 283 от НПК – Докладна записка; Справки за пътувания на лица и на превозно средство; Свидетелство за регистрация, част I и част II, ведно с преводи; Експертни справки № 503/2022 г. и № 504/2022 г., двете от дата 22.08.2022 година; Справка за съдимост; Лични карти на подсъдимия Д. С., на двете й деца и на баща й; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и др. Всички изброени и ценени от Съда са годни, от формална страна като писмени доказателствени средства, не разкриват недостатъци от външната си страна като документи.

Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката на личността на подсъдимия, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващите се наказания.

В доказателствената съвкупност по делото липсват каквито и да е било противоречия, както досежно гласните доказателства, така и писмените.

Както вече бе посочено, кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на свидетеля К. А. Г. и Б. П. Б., депозирани непосредствено пред настоящия Съдебен състав, които са в цялостна корелация и са напълно еднозначни за фактите, които възпроизвежда т в изявленията си. Те също така кореспондират напълно с писмените източници и намират убедителна подкрепа в тях. Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Ето защо Съдът г и кредитира изцяло с доверие, тъй като са относими към предмета на делото и поради систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им. Така посочените свидетелски показания, дадени от свидетелите К. А. Г. и Б. П. Б., Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като свидетелите имат качеството на очевидци, формирали непосредствени впечатления за случилото се събитие по отношение на различни негови детайли и части. Разпитаните свидетели – полицейски служители, са трети лица, незаинтересовани от изхода на делото.

Липсват индиции за предубеденост на полицейските служители, които само поради това си качество, макар и обективно обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове съображение за тяхната заинтересованост. Още повече, след като от данните по делото не се установява свидетелите – полицейски служители, да са се намирали в някакви отношения с подсъдими я Д. С., поради което да цел ят увреждането й, като й припишат престъпление, което не е извършила. Ето защо Съдът след съпоставката им, както и с данните съдържими се в писмените доказателства, констатирайки тяхната безпротиворечивост, систематика и изчерпателност – с ясна конкретика за 4 фактите, от тук и правдивото им звучене, възприема изцяло и оцени с доверие всички свидетелски показания, считайки ги обективни и добросъвестно дадени. Поради това, същите се ползваха за изграждане на фактическите правни изводи.

Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството.

При така изяснената фактическа обстановка и установените факти, Съдебният състав достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдими ят Д. С. е осъществила състава на престъплението по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1 от НК.

Изпълнителното деяние по чл. 280, ал. 1 от НК се осъществява чрез превеждане през границата на лица или група от хора без разрешение или на неустановените за това места, а престъпният резултат е самото преминаване на тези лица през границата. За да бъде осъществено от обективна страна престъплението по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1 о т НК, за което е повдигнато обвинение на подсъдими я Д. С. е необходимо да бъдат предприети действия за непосредствено преодоляване на надлежния граничен контрол и превеждане през границата на страната на отделно лице, което не е български гражданин, като за целта е използвано МПС, но без разрешение на надлежните органи на властта, които обективни признаци безспорно са налице в настоящия случай.