Решение № 58 от 24.03.2020, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И E гр.Б.СЛ.,

24.03.2020 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, Първи граждански състав, в публично заседание на 26 февруари, Две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАТЯ ГЕРДОВА при секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1253/2019 год. по описа на РС-Б.СЛ., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от А.С.А., с ЕГН

********** ***, представлявана от адв.М.М.С. ***, обл.в., сграда на АПК, ет.2, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника З. „Н.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от в.б.м., за сумата от 383,77лв., представляваща неизплатен наем за стопанската 2017/2018г. по договор за наем от 10.07.2017г. за поземлен имот № 059067, представляващ нива с площ 11.993 дка, трета категория земя, в м.

„Сухия герен”, в землището на с.Т., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в заповедното и исковото производство, включително и адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 вр.ал.1 ,т.3 от ЗА на процесуалният представител на ищцата.

С определение постановено в с.з. на

26.02.2020г. по искане на ищцовата страна на основание чл. 214, ал.1 от ГПК съдът допуснал изменение, чрез намаляване на предявения иск относно размера му от 383.77 лв. на 255.84 лв. за процесния период на земеделският имот.

ИСК

С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.124,ал.1 от ГПК.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника З. „Н.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* представлявано от в.б.м., чрез адв.Вл.Ч. *** е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорва изцяло исковата претенция на ищцата по изложените в него съображения.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Приложено е ч.гр.д.№ 1041/2019г. по описа на РС-Б.СЛ.. Приложено е заверено копие от пр. пр. № 745/2019г., по описа на РП-Б.С. и ДП № 545/2019г., по описа на РУ МВР – Б.С..

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1041/2019г. по описа на РС-Б.СЛ. срещу длъжника З. „Н.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от в.б.м. е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 639/02.08.2019г. в полза на кредитора А.С.А., с ЕГН ********** ***, представлявана от адв.М.М.С. ***, обл.в., сграда на АПК, ет.2, за сумата от 383,77лв., представляваща неизплатен наем за стопанската 2017/2018г. по договор за наем от 10.07.2017г. за поземлен имот № 059067, представляващ нива с площ 11.993 дка, трета категория земя, в м. „Сухия герен”, в землището на с.Т., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в заповедното производство в размер на 25,00 лв. държавна такса и 300,00 лв. адвокатско вознъграаждение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът З. „Н.Т.“

ЕООД е депозирал писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, като е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

С настоящата искова молба кредиторът А.С.А., чрез пълномощника си адв.М.М.С. ***, е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането за горепосочената сума.

Ищцата А.С.А. в и.м. твърди, че по силата на договор за наем на зем.земя сключен с ответната кооперация на 10.07.2017г., ответната З. „Н.Т.“ ЕООД *** е ползвала собственият на ищцата недвижим имот представляващ НИВА с площ 11.993 дка, имот № 059067, трета категория земя, в м.

„Сухия герен”, в землището на с.Т., обл.в. за стопанската 2017/2018г.

Ищцата се легитимара като собственик на

2/3 ид.ч. от процесният недвижим поземлен имот с Нотариален акт № 104, том VI, рег.№ 5647, н.д.№ 1015/11.10.2012г. по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.СЛ./ л.94 от делото/.

Ищцата твърди, че в договора за наем от

10.07.2017г. не е посочена наемна цена за ползване на зем.имот, като счита, че ответника следва да й заплати средното рентно годишно плащане за землището на с.Т., което възлиза на 32.00 лв./дка за стопанската 2017/2018г. Това обстоятелство се установява от приложена с и.м. справка от информационна система „Ползване на зем.зема II” изд.от ОбС”З”-Б.СЛ. удостоверляваща, че ответника е вписан като ползвател на имота за стопанската 2017/2018г.

Поради ползване имота на ищцата, без заплащане на наемната цена, за нея се породил правен интерес от търсената съдебна защита заявена в петутимната част на и.м., впоследствие изменена в частта относно размера чрез намаление от

383,77лв. на 255.84 лв.

В срока за отговор ответната З. „Н.Т.“

ЕООД, чрез пълномощника си адв.Вл.Ч. от ВрАК оспорва исковата претенция на ищцата като неоснователна и недоказана и моли да се отхвърли иска с всички законни последици. Представил е Заповед

№ 343/02.10.2017г. на Директора на ОД”Земеделие”-в., с която са одобрени масивите за ползване между собственици и/или ползватели на зем.земи в землището на с.Т., обл.в. за стопанската 2017/2018г. съгласно представено доброволно сключено споразумение по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ от която е видно, че процесният поземлен имот № 059067, е разпределен за ползване на ЕТ ”Любчо Чомаковски”, но не и на З. „Н.Т.“ ЕООД./л.22 от делото/.

В подкрепа защитната теза на ищцата е радпитан свидетеля П. А./съпруг на ищцата, който заяви, че желае да свидетелства въпреки разявасненото му от съда право на отказ по реда на чл.166,ал.1,т.2 от ГПК/.

А. посочи, че съпругата му притежава 3 бр. поземлени имоти в с.Т. с обща площ около 20.000 дка, като заедно ги закупили по време на брака.

През стопанската 2017/2018г. А. не е получавала рента за имота от 11.993 дка от когото и да било. Този имот не е отдаван под аренда на нито един арендатор, както и не е сключван договор за аренда или договор за наем.

Свидетелят заяви, че през 2019г. отишъл при ответника А. З. и го попитал дали желае да обработва трите имота, но отговорът му бил отрицателен, тъй като имотите били необработваеми.

При проверка в Общинска служба

„Земеделие“- Б.С., свидетелят установил, че има сключен договор с кооперацията на З. При разговор с него, същият отговорил, че за него това не е документ, земята не струва и не му дължи пари.

През 2017/2018г. ищцата и съпругът й не са обработвали земята, поради липса на време, нито са я декларирали пред ОбС”З”-Б.СЛ. в преиода 2017-2019г. Не са сключвали договори за аренда или наем със съпругата му, нито са подписвали анекси.

Свидетелят заяви, че не може да сключи Договор за аренда с друг арендатор, тъй като процесният даговор представлява пречка да сключи друг договор за обработка на земята.

След завеждане на настоящето дело, ответника не е изплатил нито частично, нито изцяло дължимана рента за процесният имот.

От приложено заверено копие от пр. пр. № 745/2019г., по описа на РП-Б.С. и ДП № 545/2019г., по описа на РУ МВР – Б.С. е видно, че с Постановление за образуване на ДП от 19.09.2019г. е образувано ДП за това, че в условията на продължавано престъпление на 10.07.2017г. и на 14.05.2018г. в с.Т., обл.в. е съставил неистински частни документи-договор за наем на селскостопанска земя-за трите имота предмет на договора от 10.07.2017г. включително и процесният поземлен имот № 059067, представляващ нива с площ 11.993 дка, трета категория земя, в м. „Сухия герен”, в землището на с.Т. и го е употребил, за да докаже съществуването на правно отношение между А. С.А. и З. „Н.Т.“ ЕООД представлявана от А. З.-престъпление по чл.309, ал.1 вр.чл.26,ал.1 от НК. По нея са извършени множество процесуално-следствени дейстивя, включително и СГЕ при която в заключение е установено, че подписите за „наемател” в договорите за наем от 10.07.2017г. и от

14.05.2018г. са положени от лицето А.Н.З., а подписитът за „наемодател” в договора за наем от 14.05.2018г. е изпълнен от лицето Иванка Николова Русалийска, а в договора от 10.07.2017г. не е изпълнен от титуляра и предвид начина на инкриминирането, не може да се установи изпълнителя.

До приключване на съдебното дирене по настоящето гражданско дело, няма данни за приключване на пр.преписка. От служебна справка в деловодната програма на РС-Б.СЛ. се установи, че има образувано АНД № 34/2020г. по описа на РС-Б.СЛ. срещу Иванка Николова Русалийска, с което е призната за виновна в това, че на 14.05.2018 год. в с.Т., обл.в. е съставила неистински частен документ – договор за наем на селскостопанска земя на имоти с номера № 059063, № 059067 и № 059069, и трите имота в местността „Сухият Герен“ в землището на село Т., и на 15.06.2018 год. е употребен пред Общинска Служба „Земеделие“ – Б.С., за да се докаже, че съществува правно отношение между А.С.А.

*** и З.„Н.Т.“ ЕООД, представлявана от А.Н.З. от с.Т. - престъпление по чл.309, ал.1 от НК, като на основание чл.78а НК е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание „Глоба“ в съответният размер.

От приложени 2 бр. справки от ОбС»З»-Б.СЛ./л.57-62 от делото/ е видно, че поземлен имот № 059067, с площ 11.993 дка, в землището на с.Т. е заявен за ползване от З. „Н.Т.“ ЕООД със заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ от 28.07.2017г. за стопанската 2017/2018г. За тази стопанска година средното рентно годишно плащане за землището на с.Т. е 32.00 лв./дка за нивите.

ОбС”З”-Б.СЛ. е посочила, че не разполага с информация за извършени плащания под формата на субсидии.

От допуснатата ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните по делото и възприето от съда като компетентно и безпристрасно, вещото лице установило, че ползавател на поземлен имот № 059067, представляващ нива с площ 11.993 дка, трета категория земя, в м. „Сухия герен”, в землището на с.Т. е З. „Н.Т.“ ЕООД съгласно договор за наем от 10.07.2017г., влязъл в сила от 01.10.2017г. за срок от една стопанска година-01.10.2017г. до 30.09.2018г. Тъй като ищцата е собственик на 2/3 ид.ч. от този имот, то тя притежава 7,996 дка зем.земя, от която само 5,458 дка са обработваема площ, а останалата 2,537 дка е необработваема площ.

По данни на ползвателя /ответника по делото/ същият получил подпомагавне под формата на субсидия в размер на 29.00 лв. за 1 дка за обработваемите 5,458 дка, което възлиза на 158,28 лв. За останалата част от 2,537 дка ползвателят не е получавал субсидия, тъй като тази част от имота е необработваема.

Средното рентно годишно плащане за стопанскта 2017/2018г. експерта посочи, че е в размер на 32.00 лв./дка за землещето на с.Т., обл.в., като евентуалният размер на плащането за обработваемата част от процесният имот възлиза на 174,66 лв.

Не е налице рентно плащане от ответника на ищцата.

По данни на ответника същият предложил на съпругът на ищцата да му заплати рента по 50.00 лв./дка обработваема земя, но той отказал.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Претенцията на ищцата намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищцата заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1041/2019 год. по описа на БСлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищцата е да докаже твърдението си, че ответникът й дължи сумата за която е издадена заповед за изпълнение, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения, въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения иск.