Решение № 19938 от 05.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19938 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110163510 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът П. Х. В. е предявила отрицателен установителен иск срещу ответника „Т С“ ЕАД с правна квалификация чл. 439 ГПК, с който се иска да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 547,40 лв. - разноски съгласно изпълнителен лист от 17.10.2019 г. по гр.д. № 11097/2013 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав, от които 415, 59 лв. разноски за исковото производство и 131, 81 лв. разноски за заповедното производство, за принудителното събиране на която е образувано изпълнително дело № ..2020 г. по опис на ЧСИ М Б

Ищцата твърди, че ответникът е взискател по изпълнително дело № ..2020 г. по описа на ЧСИ М Б по което изпълнително дело тя е длъжник. Посоченото изпълнително производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 17.10.2019 г., издаден по гр.д.№ 11097/2013 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав, съгласно който ищцата е била осъдена да заплати на ответника сумата от 415,59 лева - разноски в исковото производство и сумата от 131,81 лева - разноски в заповедното производство. Твърди, че с решение, постановено по гр.д.№ 11097/2013 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав, влязло в сила на 25.09.2014 г. е била осъдена да плати на ответника сторените от последния съдебни разноски в производството в общ размер на 547,40 лева. Сочи, че независимо от влизане в сила на съдебния акт, представляващ и изпълнително основание по смисъла на чл.404 от ГПК, ответното дружество е подало молба и се е снабдило с изпълнителен лист едва през 2019 г., т.е. почти пет години след влизане в сила на съдебното решение. Сочи, че запор върху трудово възнаграждение и банкови сметки е бил наложен от съдебния изпълнител на 12.03.2020 г. и на 22.05.2023 г. Сочи, че от датата на влизане в сила на горецитираното съдебно решение, постановено по гр.д.№ 11097/2013 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав, т.е. от 25.09.2014 г., до датата на първите по време принудителни изпълнителни действия по изп.д.№ ..2020 г. по описа на ЧСИ М Б е изтекъл срок по-дълъг от пет години, с изтичането на който правото на принудително изпълнение на вземането на ответника по изпълнителния лист от 17.10.2019 г. се е погасило по давност. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че в негова полза е бил издаден изпълнителен лист от 17.10.2019 г., въз основа влязло в сила решение от 08.08.2014г. по гр.д.

№ 11097/2013г. по описа на СРС, 82 състав, по силата на който длъжникът П. Х. В. е осъдена да заплати сторените от дружеството разноски в исковото, респ. заповедното производство, като въз основа на така издадения изпълнителен лист, на дата 19.02.2020г. е образувано изпълнително дело № ..2020г. по описа на ЧСИ М Б Сочи, че с молбата за образуване е изискал извършването на пълно проучване имущественото състояние на длъжника, като същевременно е възложил на съдебния изпълнител правомощията, визирани в разпоредбата на чл. 18 ЗЧСИ. Твърди, че в хода на производството са извършвани множество изпълнителни действия, както по инициатива на органа по принудително изпълнение, така и по повод депозирани от взискателя молби за способ, последната от които датира от 09.02.2023г. (вх. № 7826). Последните изпълнителни действия, осъществени в хода на производството са от 22.05.2023г., когато са наложени запори на банкови сметки и микросметки, по които титуляр е длъжникът. Посочва, че погасителната давност е спряла да тече за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. Счита, че с оглед многократното прекъсване на давността предявеният иск следва да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. С оглед наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземанията по изпълнителния лист до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност, са били налице основания за спиране и/или прекъсване течението на давността.

С решение от 08.08.2014 г. по гр.д. № 11097/2013 г. по описа на СРС, 82 състав, е било признато за установено по предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове, че ищцата П. Х. В., дължи на ответника „Т С“ ЕАД сума за топлинна енергия и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху нея, както и разноски в общ размер 547, 40 лв., от които 415, 59 лв. разноски за исковото производство и 131, 81 лв. разноски за заповедното производство. Съдебното решение е влязло в сила на 25.09.2014 г., а на 17.10.2019 г. е бил издаден изпълнителен лист за присъдените разноски.

На 19.02.2020 г. ответникът е подал молба до ЧСИ М Б с която е поискал да бъде образувано изпълнително дело срещу ищцата въз основа на издадения изпълнителен лист.

По молбата е било образувано изп.д. № ..2020 г. по описа на ЧСИ М Б За да се прецени изтекла ли е спрямо процесните вземания законоустановената погасителна давност, е необходимо да се съобразят обстоятелствата кога е началният момент на същата, съответно – извършвани ли са действия, прекъснали или спрели теченето на давността. В разглеждания казус погасителната давност за вземанията е започнала да тече от датата на влизане в сила на постановеното по делото съдебно решение – 25.09.2014 г. По силата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД процесното вземане за разноски се погасява с изтичане на петгодишен давностен срок, т.е. то се е погасило по давност на 25.09.2019 г. Ответното дружество е подало молба за образуване на изпълнително производство едва на 19.02.2020 г.

2

– след изтичане на погасителната давност и не е ангажирало доказателства, от които да се установява, че в периода след влизане в сила на съдебното решение до подаването на молбата за образуване на изпълнителното производство са настъпили обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване на давността, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора в полза на ищците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени претендираните и направени по делото разноски в размер на 50 лв. държавна такса за разглеждане на предявените искове. В полза на адв. Р. на основание чл.

38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер на 400 лв., определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. Х. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, жк „Л.“, бл.., вх..., офис на партерен етаж, срещу „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я..“ № ..., отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 547,40 лв. - разноски съгласно изпълнителен лист от 17.10.2019 г. по гр.д. № 11097/2013 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав, от които 415, 59 лв. разноски за исковото производство и 131, 81 лв. разноски за заповедното производство, за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № ..2020 г. по опис на ЧСИ М Б

ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я..“ № ..., да заплати на П. Х. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, жк „Л.“, бл.., вх..., офис на партерен етаж, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я..“ № ..., да заплати на адв. Р. К. Р., ЕГН **********, САК, с адрес: гр. София, жк „Л.“, бл.., вх..., офис на партерен етаж, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца по делото безплатна правна помощ.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3