Определение № 1916 от 15.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1916 гр. Пловдив, 15.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501464 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Кеш пойнт България“ЕООД,ЕИК-207079835 против определение № 4696/15.04.2026г.,постановено по гр.д.№ 8593/25г.по описа на ПдРС,12-ти гр.с.,с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по същото дело решение № 854/26.04.2026г.в частта за разноските.

Дружеството жалбоподател поддържа,че съдът не се е съобразил с възражението,че представеният по делото договор за правна защита и съдействие не може да се свърже с първоинстанционното дело,тъй като в него не е посочен нито номера на делото, нито страните по него.Оспорва и възможността за присъждане на разноски по реда на чл.38 от ЗАдв.,като сочи,че оспорва да е налице хипотезата на чл.38,ал.1,т.3,предл.2 от ЗАдв.,т.е.че ищцата е близък приятел на пълномощника.Поддържа,че правото на иск по делото е упражнено превратно с цел увреждане на ответното дружество,тъй като ищцата е подала две искови молби против ответника с цел да възложи в негова тежест заплащането на разноски в прекомерен размер.Ищцата имала възможност да получи защита в рамките на едно производство,като предяви в една искова молба претенциите си за недействителност на договорни клаузи.Оспорва и размера на присъденото възнаграждение,като счита,че съдът не е обвързан с Н №1/2004 АВ, а следва да преценява вида на делото, количеството извършена работа и фактическата и правна сложност на делото,поради което справедливият размер следвало да е в значително по-нисък размер от посочения в наредбата ориентир.Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата по чл.248 от ГПК като откаже присъждане на разноски по делото,а при условията на евентуалност- да ги намали значително.

По делото не е постъпил отговор от ответната страна Н. А. Г. чрез пълномощника адв.С. Н..

Съдът,след преценка на доводите,изложени в частната жалба,констатира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. А. Г. против „Кеш пойнт България“ЕООД с иск за обявяване недействителността на клаузата по чл.11,ал.1 от договор за потребителски кредит № 1196879/29.11.2024г.,сключен между Н. А. Г. и „Кеш пойнт България“ЕООД,с която се дължи заплащане на неустойка в размер на 1358,95лв. при 1 непредставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя в тридневен срок от сключването на договора като противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикаляща изискването на чл.19,ал.4 от ЗПК.

С решение № 854/26.02.2026г.искът е уважен.Присъдени са и разноски по чл.38,ал.2 във вр.с чл.38,ал.1,т.3,пр.2 от ЗАдв.в размер на 204,52 евро (400лв.)за оказаната безплатна правна защита.

Ответникът „Кеш пойнт България“ЕООД,ЕИК-207079835 е поискал изменение на решението в частта за разноските,като е претендирал,че такива не следва да бъдат присъждани по съображения, идентични с изложените в жалбата.

С обжалваното определение съдът е оставил молбата без уважение,като е приел,че правилно е присъдил разноските по делото.Посочил е,че действително между страните са образувани други дела,по които са присъждани разноски по реда на чл.38 от ЗАдв.в полза на адв.Сл.Н.,като защитната линия затова,че ГПР по договорите за кредит не отговарят на изискванията на чл.19,ал.4 от ЗПК,е идентична по тези дела.Съдът е приел обаче,че това обстоятелство не води до извод,че всички искове по всички договори за кредит между страните следва да бъдат обединени в едно и също производство,защото това е преценка на ищеца дали да ги съедини за разглеждане в едно производство.

Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за правилно.

Наред с мотивите,изложени от първоинстанционния съд,които се подкрепят изцяло от настоящата инстанция,следва да се отбележи също и следното:

По отношение на оспорването на обстоятелството,че е налице хипотезата на чл.38,ал.1,т.3,пр.2 от ЗАдв,съдът не изследва този въпрос,доколкото не може да се намесва в правоотношенията между страната и процесуалния й представител.Т.е.дали процесуалния представител оказва безплатна правна помощ на близък роднина,е въпрос на техни вътрешни отношения,които не подлежат на доказване пред съда.

Неоснователно се явява оплакването за това, че представеният договор за правна защита и съдействие не може да бъде отнесен към процесното дело.Ако жалбоподателят е оспорвал представителната власт на пълномощника на ищеца,то е следвало още в отговора на исковата молба да заяви претенциите си и тази представителна власт да бъде установена.Така се оказва,че цялото първоинстанционно производство се е развило с участието на този представител и едва след постановяване на съдебното решение от страна на ответника се правят възражения,че такава власт не е налице.В случая още исковата молба е подадена чрез пълномощника адв.Н., подписана е от него и е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие.Нормално е към този момент в този договор да не е вписан номера на конкретното дело,тъй като към момента на съставянето им такова дело още не съществува.

По отнощение на злоупотребата с право настоящата инстанция възприема доводите на първоинстанционния съд.Право на ищеца е да прецени дали да предяви претенциите си за нищожност на отделни клаузи по ДПК с отделни искови молби или да ги обедини в едно производство за общо разглеждане.

По отношение размера на определеното възнаграждение, съдът намира, че действително предметът на делото не се отличава с фактическа и правна сложност.Производството е протекло в две съдебни заседания,като се касае за тривиален правен спор - потребителски права,по който не са извършвани някакви особени процесуални действия или изискващ голям по обем труд и проучване. Действително след решение на СЕС от 25.01.2024г. по д.№ С-438/22 се приема от практиката на съдилищата,че съдът не е обвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения,посочени в Н 1/2004 МРАВ, като при определянето им следва да се ръководи от конкретните факти по делото – правната и фактическа сложност на същото,обема и сложността на оказаната защита. Това 2 са винаги обективни факти и са конкретни за всяко отделно дело.

В настоящия случай се касае за един установителен иск,свързан със защита на потребителски права.Първостепенният съд е приел,че следва да определи възнаграждение,като съобрази практиката на съдилищата касателно минималните размери,присъждани по подобни искове. Действително практиката приема,че при ниска фактическа и правна сложност на едно дело дължимото възнаграждение за предоставена правна защита и съдействие е около 400лв.Толкова е определил и първоинстанционният съд.Постановеното в този смисъл е в унисон с разрешението, дадено в Решение от 23.10.2025г. по дело С-744/23 на СЕС.

По изложеното съдът намира,че липсват основания за намаляване на определения размер на адвокатско възнаграждение.

Постановеното определение от първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно,а подадената жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРДЖАВА определение

№ 4696/15.04.2026г.,постановено

8593/25г.по описа на ПдРС,12-ти гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. по гр.д.№

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3