Решение № 8071 от 02.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8071 гр. София, 02.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20221110127560 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД,

ЕИК 207172780, конституиран по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК 202527341, е предявил срещу ответника Й. Д. З., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл.

146 от ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 143 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща погасена главница по договор за паричен заем № ***, сключен на 01.06.2020 г. между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 14.09.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 331,08 лева договорна възнаградителна лихва за периода от 11.06.2020 г. до 11.02.2021 г., сумата от 250,24 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 12.06.2020 г. до 24.08.2021 г., 45 лева такси за извънсъдебно събиране на вземания, които суми са платени в полза на кредитора от поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД въз основа на договор за поръчителство от 01.06.2020 г. и 2104,92 лева – възнаграждение за гаранционна сделка, които са прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от 02.03.2020 г., за което длъжникът е уведомен и за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 11.10.2021 г. по ч.гр.д. № 53536/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е сключен 1

Договор за паричен заем № *** от 01.06.2020 г., по силата на който дружеството предоставило на ответника заем в размер на 3000 лева, като последният се е задължил да го върне на 36 равни седмични вноски, всяка в размер от 92,53 лева, ведно с уговорената възнаградителна лихва или сума в размер общо на 3331,08 лева. Сочи, че на 01.06.2020 г. между ответника и „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен договор за поръчителство № ***, по силата на който дружеството обезпечило лично дълга на ответника към заемодателя срещу възнаграждение в размер на 2104,92 лева платимо разсрочено, на вноски, всяка от които в размер на 58,47 лева. Твърди, че ответникът не извършил плащания като изпаднал в забава за плащане по договора за кредит, поради което на 01.03.2021 г. поръчителят платил в полза на кредитора цялото задължение в размер на 3486,71 лева и встъпил в правата му срещу длъжника. Освен това сочи, че длъжникът дължи на платилия поръчител на основание чл. 3 от Договор за поръчителство възнаграждението е размер на 2104,92 лева, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва от плащането до заявлението.

Твърди, че вземанията на поръчителя са му прехвърлени с договор за цесия от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 към него. Излага, че към исковата молба са приложени уведомления, като ответникът следва да се счита уведомен за прехвърлянето с исковата молба. Прави искане претенциите да бъдат уважени. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на разноските на насрещната страна. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника чрез назначения му особен представител адв. Н., в който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на уведомяване за прехвърлянето на вземане. Възразява, че вземанията не са възникнали в описания размер. Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени.

С влязло в сила определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 17.06.2025 г., производството по делото по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 146 от ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за сумите в размер на 2104,92 лева – възнаграждение за гаранционна сделка по Договор за поръчителство № *** от 01.06.2020 г. и 45 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземания, е прекратено на основание чл. 233 от ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Праводателят на ищеца в производството „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА

ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК 202527341, е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 14.09.2021 г. срещу Й. Д. З., по което е образувано ч. гр. дело № 53536//2021 г. на СРС, III ГО, 87 състав, по което на 11.10.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания ведно със законна лихва от 14.09.2021 г. до изплащане на вземането.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради 2 което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които са процесуално допустими.

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422 ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 99 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр.с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 146 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 143 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден договор за заем, по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил заемната сума на ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата изискуемост на кредита, размера на непогасения остатък по дълга, сключен договор за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД и извършено от поръчителя плащане на просроченото задължение по договора за заем в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД; по иска по чл. 146 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че длъжникът е изпаднал в забава на твърдяното основание спрямо поръчителя, и размера на обезщетението за забава, както и че вземанията, възникнали в полза на поръчителя са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е уведомен.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

Според чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Според чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Ищецът твърди, че длъжникът е бил уведомен за прехвърлянето от неговия кредитор към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, но това не се установява по делото, тъй като доказателства за изпратено уведомително писмо с обратна разписка не са представени по делото. Към исковата молба, обаче, е представено уведомление за цесия, изходящо от цедента, както и пълномощни. По силата на принципа за свободата на договарянето (чл. 9 от ЗЗД) няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията (така и Решение № 137 от 2.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на III ГО на ВКС). Безспорно е и че съобщаването може да стане с връчване на уведомлението до длъжника лично - както преди завеждане на делото, така и ведно с доказателства за упълномощаването заедно с преписа на исковата молба за отговор по чл. 131 от ГПК, което обстоятелство следва да бъде съобразено по реда на чл. 235 от ГПК. Уведомен за цесията може да бъде и пълномощник на цедирания длъжник, упълномощен от него по реда на чл.

36, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 39 от ЗЗД - според това, което упълномощителят е изявил.

Получаването на уведомлението ще породи правно действие за упълномощителя, защото последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания. Уведомлението за извършената цесия може, освен това, да бъде прието за връчено на адресата, дори същото да не е достигнало физически до него, ако кредиторът е положил дължимата грижа да уведоми цедирания длъжник за 3 извършената цесия на адреса, по реда и начините, уговорени в договора за кредит, ако такива са налице, както и на посочения в договора адрес чрез куриер, така и чрез нотариус или по друг уговорен в договора начин за връчване, известен и на двете страни, който извод следва от Решение на СЕС по дело С-327/10 от 17.11.11 г., според което при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността.

В чл. 11 от Договора за паричен заем № 384157 от 01.06.2020 г. страните са уговорили, че кореспонденцията във връзка с договора следва да се осъществява на посочения електронен адрес, което условие, както се установява от приложеното по делото съобщение на лист 88 е спазено, поради което книжата във връзка с уведомлението за цесията следва да се приемат за връчени на длъжника в хода на производството, развило се пред съда, поради което ищецът е легитимиран да търси изпълнение по договора.

В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства – предложение за сключване на договор, договор за паричен заем и погасителен план в оригинал, автентичността на които не е оспорена и оборена в процеса, се установява, че между „Изи асет мениджмънт“ АД и ответникът Й. Д. З. е възникнало облигационно правоотношение по Договор за паричен заем № ***, сключен на 01.06.2020 г., по силата на който ищецът е предоставил в заем на ответника сумата от 3000,00 лева, в брой при подписване на договора, който служи като разписка за получаване на сумата на основание чл. 3 от същия.

Между страните не е спорно и се установява, че ответникът не е извършвал плащания по описания договор за заем, поради което ищецът твърди, че кредиторът „Изи асет мениджмънт“ АД е потърсил изпълнение от поръчителя на длъжника и цедент на ищеца „Файненшъл България“ ЕООД, за което дружество се твърди, че платило на правно основание дълга, за който отговаря солидарно на основание чл. 141, ал. 1 от ЗЗД, след което прехвърлил в полза на ищеца вземанията си в обема, посочен в чл. 143 от ЗЗД.

Обстоятелството, че поръчителят е извършил на 01.03.2021 г. плащане в полза на кредитора по Договор за паричен заем № ***, сключен на 01.06.2020 г., се установява от представеното и прието по делото като писмено доказателство платежно нареждане от сочената дата за сумата от 3486,71 лева (лист 27).

Към процесния Договор за паричен заем № ***, задълженията по който са изпълнение от поръчителя, приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, 4 като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер предоставения кредит.