Решение № 668 от 01.03.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 668 гр. Варна, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20223110115855 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Е. Т. Р., подадена чрез процесуален представител адв. Н. С., с която са предявени субективно съединени искове за собственост с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, за приемане за установено по отношение на ответниците "ОДЕСОС КОЛОР" ООД и Д. С. К., че ищецът е собственик на недвижим имот, с идентификатор по КККР ***, с площ от 40 кв. м., изграден на етап "груб строеж“ представляващ жилище, състоящо се от входно антре № 8, кухненска ниша № 9, спалня № 10, балкон № 12, баня, тоалет № 11, таванско помещение № 13, представляваш ДЯЛ II, описан в съдебно-техническата експертиза, неразделна част от съдебно Решение за делба № 100/12.06.1996 г. по гр. дело № 744/1995 г. по описа на ВРС, находящ се на ет. 3 в жилищната сграда, построена в съсобствен ПИ с идентификатор *** по КККР, ведно с прилежащи 21 % ид. ч. от общите части на сградата и земята,.

Ищецът в исковата си молба твърди, че е придобил процесния имот, в режим на СИО с бившата си съпруга - Р. К., която е била съсобственик на втори етаж на двуетажната къща, построена в поземления имот през 1955 г. от нейния баща - И. К.. На ищеца и бившата му съпруга било отстъпено право на строеж за изграждане на надстройка - трети етаж на жилищната сграда със Заповед № 723 / 20.03.1986 г., издадена от Председателя на ИК на ОбНС - Варна и ИЗРП и КЗСП на част от 13 - ти микрорайон, заключен в границите: бул. " Г. Димитров, бул. " Васил Коларов ", ул. " Пирин ", ул. " Хаджи Димитър ", одобрен със Заповед № 223 / 07.12.1983 г., на Председателя на ИК на ОбНС – Варна, като бил сключен и Договор № 38 / 05.01.1987 г., на Председателя на ИК на ОбНС - Варна. Правото на строеж било реализирано въз основа на Разрешение за строеж № 43 / 28.04.1987 г., като постройка на етап " груб строеж " и частично довършителни работи върху съсобствен поземлен имот, представляваща трети етаж от къща, находяща се на адрес: гр. Варна, ул. " Македония " № 156, ет. 3, която впоследствие е разделана на два дяла. Ищецът сочи, че по силата на Решение № 100/12.06.1996 г. по гр. дело № 744/1995 г. по описа на ВРС процесният имот бил поставен в Дял II, и станал индивидуална собственост на Е. Р., съгласно. На 09.06.2001 г., бил сключен Договор № 297 между него и Областния управител на гр. Варна, с който Е. Р. е закупил от държавата правото на собственост върху 21 % 1 идеални части от дворното място, в което е играден обекта.

Въпреки всичко това, ищецът твърди,че процесният имот с идентификатор *** е вписан като собственост на „Одесос Колор" ООД, което счита за неправилно, тъй като от нотариален акт № 189, т. LI, per. № 12909, дело № 12555 от 01.11.1993 г., изд. от PC - Варна, се установявало, че притежава недвижим имот - жилище, което се намира на първия етаж на сградата, а не на третия, както е отбелязано в регистъра.

Към настоящия момент, като собственик на имота с посочения идентификатор по КККР се легитимирал Д. С. К., който го закупил от дружеството по силата на нот.акт № 166, т. I, per.

390, дело 170 от 13.01.2016 г.

С гореизложените твърдения ищецът обосновава правния си интерес от установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на прехвърлителя и правоприемника, в качеството им на ответници в производството, че е собственик на процесния недвижим имот. Претендира и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от "ОДЕСОС КОЛОР" ООД, подаден чрез адв. С. Р., с който се изразява становище за допустимост и основателност на иска. Сочи се, че дружеството никога не е оспорвало правото на собственост на ищеца. Съществувал е само спор относно прилежащото таванско помещение на ищеца и евентуалното му съответствие с таванското помещение на първия ответник. В подпокривното пространство и понастоящем не били обособени тавански помещения, като последното се явява обща част на сградата. Освен това съгласно предварителен разпределителен договор от 11.08.1988 г., подписан между собствениците на обекти в сградата, и с който е разпределено ползването в подпокривното пространство, на ищеца се предоставя за ползване източното таванско помещение, а не помещение в северната част на подпокривното пространство. Ответникът признава иска и моли за неговото уважаване, с присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Депозиран е и отговор в рамките на срока по чл. 131 от ГПК от Д. С. К., чрез адв. П.

П., с който искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Ответникът сочи, че с решение от 12.06.1996 г. по гр.д. № 744/1995 г. на ВРС 16-ти състав е поставено в дял на ищеца таванско помещение № 13, което би трябвало да се намира в дясната северна част на подпокривното пространство на сградата, а съгласно СТЕ, въз основа на която е съставен титула му за собственост, същото следва да има материализирани граници, което не отговаряло на обективната действителност. Ищецът не е обособил таванското помещение, респективно не може да го причисли към жилището си. Ответникът сочи още, че съгласно нотариален акт № 166, том I, рег.№ 390, дело 170 от 13.01.2016 г., вписан в Сл.по Вписванията - Варна, е собственик на северната половина от тавана, така както е описано и титула за собственост на праводателя му „Одесос Колор"' ООД нотариален акт № 189, том LI, рег.№ 12909, дело № 12555 от 01.11.1993 г. на PC Варна. Съобразно посочените документи за собственост именно той би трябвало да е собственик на северната половина от тавана, където обаче е локализирано и таванското помещение на ищеца, описано в неговия нотариален акт като таванско помещение № 13. Съгласно предварителен разпределителен протокол от 11.08.1988 г., подписан между собственици за разпределяне ползването на подпокривното пространство, на ищеца е предоставено за ползване източното таванско помещение, а не помещение в северната част на подпокривното пространство. В последното ищецът е следвало да обособи тавански помещения, едно от които и прилежащото към неговото жилище, но това не било сторено и към настоящия момент. В този смисъл обектът му можело да се счита дори за незаконен строеж, който трябва по-скоро да бъде обследван, а не въвеждан в експлоатация. Документът за собственост на ищеца по отношение на таванското помещение № 13 не отговарял на действителното, поради което искът се явявал неоснователен, с оглед несъществуването на процесното таванско помещение. По изложените съображения моли за неговото отхвърляне. Отправя искане за прилагане като доказателство по делото адм. дело № 553/2011 г. на Административен съд Варна.

След изтичане на срока за отговор е постъпило и допълнение към отговор на искова молба от Д. С. К., който следва да бъде ценен като писмено становище по делото.

2

В пледоарията си по същество ищецът поддържа исковата си молба на заявените в нея основания. Депозира писмени бележки, с които изразява становище, че процесният обект отговаря на изискванията за жилище съгласно §5,т. 30 от ДР на ЗУТ. Сочи, че описаната в актовете за собственост на ответниците „северна половина от тавана“ не съществува, тъй като таванският етаж е отчужден от държавата и на негово място е изграден трети жилищен етаж. Представя списък за разноски и доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на „Одесос Колор“ ООД поддържа становището си за основателност на иска и моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Ответникът Д. К. оспорва иска чрез упълномощения си адвокат. Представя писмена защита, с която заявява, че процесният обект не отговаря на изискванията на чл. 110 от Наредба № 7 от 2003 г., следователно не представлява жилище. Оспорва съществуването на таванско помещение № 13, като заявява, че такова никога не е било изграждано. Заявява, че не оспорва ответникът да е собственик на останалите помещения, но поради липсата на индивидуално таванско или складово помещение, той не е собственик на жилище или апартамент, както се твърди в исковата молба.

Съдът, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните правни изводи:

Предявени са субективно съединени положителни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Доколкото не се претендира отстраняване на допусната грешка в кадастралната карта и регистър, а е налице конкуренция на материални права по отношение на индивидуализиран недивижим имот, на който страните се легитимират като собственици, то на исковете следва да бъде дадена посочената правна квалификация, като се явява неприложима хипотезата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.

Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК въвежда като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, наличието на правен интерес, който следва да бъде посочен и обоснован в исковата молба.Правният интерес при установителните искове - положителен или отрицателен винаги произтича от конкретните обстоятелства, чрез които всяка от спорещите страни твърди, че се засяга правната й сфера.

При положителен установителен иск за собственост такъв интерес е налице винаги, когато ищецът твърди, че притежава едно право, а ответникът оспорва или смущава това негово право с фактически или правни действия.

В конкретния случай правният интерес на ищеца да установи съществуването на материалното си право се установява от предприетото оспорване от последните във връзка с подаденото от Р. заявление за изменение в кадастралния регистър към кадастралната карта гр. Варна, както и в развилото се административно дело № 553/2011 г., с предмет подадена жалба срещу заповедта на Началника на СГКК-Варна. Оспорването на собствеността на ищцовата страна се поддържа в настоящото производство от Е. К., а макар „Одесос Колор“ ООД да признава иска, то са налице безспорни данни за оспорване на твърдяното материално право, като дружеството е вписано и като собственик на спорния обект в КККР.

От всичко това следва, че предявените искове са допустими по отношение на недвижим имот, с идентификатор по КККР ***.

Не са налице обаче за оспорване на правото на собственост на ищеца по отношение на 21 % ид. ч. от общите части на сградата и земята в съсобствен ПИ с идентификатор ***, които са придобити от ищеца на отделно придобивно основание, а именно Договор № 2972/19.06.2011 г., сключен с Държавата. Именно поради липсата на такъв спор процесуалният представител на ищеца заяви желание за оттегляне на исковата претенция в тази част, но същият изрази, че поддържа претенцията си с цел да бъде установено правото му на собственост, без обаче да обосновава наличието на правен интерес от това. По посочените съображения искът му за посочените 21% ид.ч. от общите части е предявен при 3 липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка – правен интерес, поради което производството следва да бъде прекратено в тази част.

Ищецът в исковата си молба и множеството уточнителни молби основава съществуването на твърдяното спорно право на Решение от 12.06.1996 г., постановено по гр. дело № 744/1995 г. по описа на ВРС, с което бракът му с Р. Р.а е прекратен. Видно от същото в изключителна негова собственост е предоставен втори дял, оцветен в червено от заключението на в.л., представляващо неразделна част от решението, а именно жилище в ****, състоящо се от входно антре № 8, кухненска ниша № 9, спалня № 10, балкон № 12, баня, тоалет № 11, таванско помещение № 13.

Макар да се оспорва искът изцяло от ответника Е. К., а извънсъдебно и от ответното дружество, то по същество не се явява спорен въпроса относно възникването на правото на собственост на обекта, а същата се установява както от цитираното съдебно решение, така и от представените писмени доказателства.

По силата на Заповед № 723/20.03.1986 г. на основание чл. 15, б. „Г“ от ЗС /отм./ е отстъпено правно на надстрояване върху сградата, находяща се на *** в полза на Р. и Е. Р.и. Постановено е отчуждаване на съответните от правото на строеж и общите части на сградата съгласно ЗТСУ/отм./