Решение № 290 от 30.09.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Стара Загора, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20265500500474 по описа за 2026 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от Б. И. Р., чрез адв.Д.

Е. от АК – Стара Загора, против Решение № 316 от 04.04.2026г. постановено по гр.дело № 222/2025г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Въззивницата обжалва изцяло първоинстанционното решение. Счита същото за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Намира изводите на съда за неправилни, с които е приел, че предявените от въззиваемата обективно съединени искове по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и чл. 33, ал. 2 от ЗС са основателни, като е счел, че извършеното на 14.08.2024 г. дарение на 1/30 ид. част е привидна сделка, прикриваща покупкопродажба, и че при това положение въззиваемата разполага с право да изкупи общо 20/30 ид. части при цена 2500 лв. Излага съображения в тази насока.

Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, а е изградил решението си върху изолирани обстоятелства, разглеждани самостоятелно, като същевременно е отхвърлял доказателства на защитата по формални съображения. Намира за съществен порок на решението е, че съдът фактически е прехвърлил доказателствената тежест от въззиваемата върху въззивниците. Счита за неправилен извода на съда, като е приел, че е налице относителна симулация между въззивниците и че договорът за дарение на 1/30 ид. част е привиден, 1 като прикрива покупко-продажба. На следващо място счита, че в случая първоинстанционният съд е ползвал ТР № 5/2012 г.. на ОСГК на ВКС само като разрешение за допустимост на иска, но не е приложил правилно изискването за доказване.

Въззивницата счита, че едно от най-съществените вътрешни противоречия в решението е това, че от една страна съдът възпроизвежда и обсъжда обясненията на въззивниците, че М. и Д. са искали да дарят, тъй като Б. се е грижила за баща им, както и че първоначалното им желание е било имотът да бъде дарен, а Б. е настоявала да даде някаква сума. От друга страна съдът стигнал до крайния извод, че дарствено намерение реално не е имало и че дарението е било мотивирано не от дарствена воля, а от намерението да се създаде основание за изключване приложението на чл. 33, ал. 1 от ЗС.

Излага доводи, че съдът неправилно е слял сключените на 14.08.2024 г. две отделни сделки - дарение на 1/30 ид. част и продажба на 19/30 ид. части в една обща юридическа конструкция. На следващо място счита, че съдът неправилно е приложил чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, като е приел, че след като дарението е привидно, следва да се приложи прикритата сделка по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД. Но чл. 17, ал. 1 ЗЗД не може да бъде приложен автоматично.

Въззивницата счита, че обясненията на Б. Р., Д. Т. и М. Т., дадени по реда на чл. 176 от ГПК, съдът ги е обсъдил, но ги е оценил избирателно.

Неправилна била и оценката на показанията на свидетелите на въззивниците С.Б., Д.Г., А. Д. и др., като съдът е отхвърлил или обезценил значителна част от техните показания. Намира за неправилна оценката на електронните доказателства и на съдебно-техническата експертиза. Неправилен бил и изводът, че не е доказано узнаването на въззиваемата за извършеното прехвърляне и при какви условия преди ноември 2024 г. На следващо място, излага доводи, че съдът неправилно е приложил чл. 33, ал. 2 от ЗС, относно двумесечния преклузивен срок от узнаването за продажбата. Счита за неправилен извода на съда за липса на предложение по чл. 33, ал. 1 от ЗС, като е приел, че въззиваемата не е била поканена да изкупи дела при същите условия, като придава решаващо значение на липсата на писмена покана.

Неправилен бил и изводът, че цената за изкупуване следва да е 2 500 лева, защото това била цената по нотариалния акт за продажба от 14.08.2024 г.

Неправилен бил крайният извод на съда, че фактически не е извършено дарение. Намира изводът на съда за необоснован, като е приел, че дарението е било мотивирано не от дарствено намерение, а от намерението за създаване на законово основание за изключване приложението на нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗС.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови ново решение, с което да отхвърли иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД като неоснователен и недоказан; да отхвърли иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС като неоснователен и недоказан, евентуално и като предявен след изтичане на преклузивния срок. Претендира присъждане на направените разноски за двете 2 инстанции.

Доказателствени искания не са направени.

Постъпила е и въззивна жалба от Д. Д. Т. и М. Д. Т., чрез адв.Д. Е. от АК – Стара Загора, против Решение № 316 от 04.04.2026г. постановено по гр.дело № 222/2025г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Въззивниците обжалват изцяло първоинстанционното решение.

Намират същото за неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, както и в отклонение от задължителната практика на Върховния касационен съд. Считат, че изводите на съда не произтичат от доказателствата по делото, а от тяхна оценка, която подменя доказателствения стандарт и води до правно необоснован резултат.

Твърдят, че е налице неправилно установена фактическа обстановка, като съдът е изградил фактическите си изводи въз основа на непълна и избирателна преценка на доказателствата, без да извърши изискуемия съвкупен анализ.

Намират, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 12 и чл. 235 от ГПК , като не е обсъдил реалните отношения между страните; грижите за наследодателя; възможната кауза на дарението. Считат, че съгласно трайната практика на ВКС съдът е длъжен да обсъди всички доказателства и доводи по делото, а не избирателно да възприема само част от тях. Изводът за привидност на дарението бил направен при липса на изискуемото по закон доказване. На следващо място считат, че съдът е приложил чл. 33 от ЗС в отклонение от задължителната практика на ВКС, включително ТР № 5/2012 г. Също така била налице неправилна преценка на доказателствата. Налице е също е бил неправилния извод, относно узнаването, като съдът е приел, че искът е предявен в срок, без да извърши пълна преценка на всички релевантни обстоятелства. Налице било и пряко противоречие с Тълкувателно решение № 5/28.11.2012 г. ОСГК на ВКС, което намират за съществен порок. Неправилен бил изводът за цената, като съдът е приел, че цената е за всички 20/30 ид. части. Считат, че това е недоказано. Налице било и нарушение на чл. 179 от ГПК, като съдът не е зачел нотариалните актове като официални документи.

Въззивниците считат, че е налице обща необоснованост на решението.

Молят съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло постановеното решение и вместо него да постанови ново решение, с което да отхвърли иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД като неоснователен и недоказан; да отхвърли иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС като неоснователен и недоказан, евентуално и като предявен след изтичане на преклузивния срок. Претендират присъждане на направените разноски за двете инстанции.

Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна А. Д. А., чрез пълномощника си адв.В. М. от АК – Стара Загора, в който изразява становище, че подадените въззивни жалби са неоснователни и 3 недоказани, а обжалваното решение счита за правилно постановено. Намира доводите изложени в жалбите за неоснователни, като излага подробни съображения по оплакванията в тях.

Моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани въззивните жалби на Б. И. Р., Д. Д. Т. и М. Д. Т. и да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира присъждане на направените разноски за въззивното производство.

Доказателствени искания не са направени.

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД.

В исковата и уточняващите молби, предявени от въззивника Процесният имот се намира в с. П., *** и е придобит от Д. Д. Т. през 2019г. чрез договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт № 137 от 10.04.2019г. на л.

9 от делото. След смъртта си Д. Т. е наследен от трите си деца Д. Д. Т., М. Д. Т. и А. Д. А.. Не се спори и от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 169 от 14.08.2024г. на нотариус Д.Н. се установява, че М. Д. Т. и Д. Д. Т. са дарили 1/30 идеална част от своя наследствен недвижим имот - къщата с дворно място в с. П. на Б. И. Р.. От Нотариален акт за покупко - продажба на идеална част от недвижим имот № 170 от 14.08.2024г. се установява, че М. Д.

Т. и Д. Д. Т. са продали на Б. И. Р. 19/30 идеални части от същия недвижим имот или с две последователни сделки, извършени в един и същи ден и при един и същи нотариус (дарение и покупко - продажба) двамата ответници са прехвърлили на третия целият дял от 2/3 идеални части, които са притежавали по наследство от баща си.

По делото е представено заверено копие на Нотариална покана на л. 102 от делото от Б. И. Р., от която се установява, че същата е адресирана до ищцата А. А. и касае покана за заплащане на наем по отношение на къщата в с. П.. В същата Б. И. Р. заявява, че вече е съсобственик на къщата заедно с А. и собствеността между двете не е прекратена. Поканата е от 20.09.2024г. и нотариусът е удостоверил, че е редовно връчена на 05.11.2024г. чрез залепване на уведомление на входната врата. Получаването на тази покана беше оспорено в зала, а освен това същата е удостоверено да е връчена на 05.11.2024г., като исковата молба е подадена на 06.12.2024г. видно от л. 28 по гр.д. № 4115/2024г. т.е. в преклузивния двумесечен срок.

В поканата се заявява, че в края на август 2024г. А. сменила всички ключове на посочения имот в с. П. и е дала ключ на Б. само за външната входна врата, а за втория етаж нямала никакъв ключ. С нотариалната покана Б.

Р. кани А. А. да й заплаща 300 лева обезщетение за ползване на втория етаж.

Съгласно удостовереното на 05.11.2024г от нотариус Д.Н. поканата е връчена на адрес гр. С.З., *** чрез залепване на уведомление и оставяне на още едно в 4 пощенската кутия. Не е посочено дали и колко пъти е посещаван адрес на А.

А., а самата тя оспори в съдебно заседание да е получавала и виждала поканата. Следва да се отбележи още веднъж, че искът по чл. 33 ал. 2 от ЗС е заведен в РС Стара Загора с отговора на исковата молба по делото за делба, а именно гр.д. № 4115/2024г. по описа на РС Стара Загора, като от входящия номер е видно, че това е станало на 06.12.2024г. т.е. един месец след удостоверяването на нотариуса или в преклузивния срок. Дори и да се приеме, че това удостоверяване отговаря на правилата за връчване по ГПК, а то не отговаря, тъй като за да се пристъпи към залепяне на уведомление следва да има посещения в рамките на един месец през различен интервал - чл. 47 ал. 1 от ГПК, то предявяването на иска за изкупуване е в срок.

По делото са дадени обяснения по реда на чл. 176 от ГПК от страна на ответниците.

На въпроса с какъв мотив и защо са реализирали две сделки при нотариус Н., съответно първата за дарение, а втората за продажба на идеалните части на продавачите вместо да се направи една покупка на всичките идеални части, ответницата Б. И. Р. отговаря, че М. и Д. са искали да й дарят техните идеални части, но тя е пожелала да им плати известна сума за имота. На въпрос кой е изготвил документите за проектите на нотариални актове и какво обяснение са получили за тези две сделки ответницата отговаря, че нотариус Н. е изготвил проектите на нотариалните актове и е направил това, което ответните страни са искали.