Решение № 239 от 25.11.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. С., 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Гражданско дело № 20231870100907 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК и във връзка с чл. 79 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД, с ЕИК: ...., представлявана от А.С.А. – изпълнителен директор, и И.И.Е. председател на Управителния съвет, чрез процесуалния им представител К.С., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № 23 Б, срещу С. П.

Й., с ЕГН: **********, с адрес гр. С., п.к. 1612, район „К.С.”, ж.к. „Л.”, бл. 40, вх. А, ет. 18, ап. 80, и с настоящ адрес: община С., село Р., за сумата от 4752,34 лв. – главница, представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия за периода м. 05.2020г. до м.

04.2022г., ведно със законната лихва от 22.03.2022г. до окончателното плащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 468,26 лв., за периода 15.09.2021г. до 09.03.2023г., както и 68,10 лв. – главница за услугата „дялово разпределение” за периода м. 05.2020г. до м.

04.2022г., ведно със законната лихва от 22.03.2022г. до окончателното плащане на вземането и мораторна лихва за забава в размер на 12,56 лв. за периода 16.07.2020г. до 09.03.2023г.

Искането е предявено във връзка със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 22.03.2023г. до Софийски районен съд по ч.гр.д. № 14765/2023г., впоследствие прекратено и изпратено по компетентност за разглеждане от С.ския районен съд с Определение № 12948/05.04.2023г. на Софийски районен съд, 168 състав. В Районен съд С. е образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 447/2023г.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответникът С. П. Й., в качеството си на собственик на топлоснабдяван обект, находящ се в гр. С., п.к. 1612, район „К.С.”, ж.к. „Л.”, бл. 40, вх. А, ет.

18, ап. 80, е клиент на ищеца на основание чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение индивидуални разпределители на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба на Комисията за енергийно и водно регулиране. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за 1 битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите, реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия, отговорността при неизпълнение на задълженията, условията и реда за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването, реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособленияи др. Топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване.

Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Направено е искане за привличане на трето-лице помагач „Т.С.” ЕООД, с ЕИК:

130036512, с адрес: гр. С., ул. „Проф. Георги Павлов” № 3, което е уважено от съда.

Към исковата молба е представено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и квитанция за платена държавна такса по същото; извлечение от сметки за процесния период, общи фактури и приложения към фактури; Договор между Общото събрание на етажната собственост и „Т.С.” ЕООД; Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 79, том I, рег. № 2290, дело № 65/2002г. от 15.05.2002г. на нотариус К.С., СРС; копие от Удостоверение № 0800-257/28.07.2014г., издадено от Столична община, район „К.С.” за С.А.В. - Й. Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 126, том I, рег. № 4867, дело № 101/2014г. от 07.11.2014г. на нотариус Т.А., СРС; Искане за вписване на възбрана от ЧСИ М.Б.; Молба-декларация от С. П. Й. за откриване на партида за процесния имот;

Удостоверение от 30.11.2012г. от ГИС С. за идентичност на адрес; Договор между „Т.С.” ЕООД и етажната собственост на блок 40, ж.к. „Л.”; протокол от проведено общо събрание на етажната собственост на 10.06.2002г.; Декларация по чл. 54, ал. 2, т. 3 от Наредбата за топлоснабдяването; Договор при общи условия между „Т.С.” ЕАД и „Т.С.” ЕООД от 03.06.2020г.; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, публикувани във вестник „Монитор".

Ответникът С. П. Й. е подал отговор на исковата молба, като е оспорил същата в цялост. Оспорва да е в облигационни отношения с ищеца, както и че е носител на вещни права върху топлоснабдения имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Твърди, че съгласно чл. 62 от Закона за защита на потребителите, съгласно който се забранява доставката на централно отопление на потребител срещу заплащане без искане от негова страна, а при извършване на доставка на непоръчани стоки или услуги той дължи заплащане на услугата на този, който я е изпратил или предоставил. Прави възражение за датата, на която ищецът е публикувал дължимите суми на сайта на дружеството. Оспорва се и претенцията за дялово разпределение. Правят се доказателствени искания ищецът да представи отчетен картон за показанията на общия водомер, протоколите за въвеждане на абонатната станция в експлоатация, свидетелствата за метрологична проверка на топломера в абонатната станция и отчетите за дялово разпределение на „Т.С.” ЕООД за отчетния период.

По направеното искане ищецът е представил няколко броя протоколи за първоначално въвеждане в експлоатация и последващи измервания на абонатната станция, както и свидетелства за проверка. От протоколите не може да се установи дали касаят абонатната станция на вх. А на бл. 40.

Третото-лице помагач представя документи за проведеното дялово разпределение през периода 2020-2022г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице В.

К.. Последната установява, че няма данни да са заплатени сумите за топлинна енергия за процесния период за процесния имот. Установява, че размерът на дължимите суми е общо 4758,52 лв., от които 3762,52 лв. за отопление и 991 лв. за подгряване на вода. Установява, че размерът на законната лихва от изпадането на ответника в забава до 09.03.2022г. е общо 452,26 лв.

2

По делото е назначена и изслушана и съдебно-техническа експертиза от вещото лице Е. Н. Н.. От нея се установява, че размерът на сумите за дължима топлинна енергия за процесния период са 4753,26 лв., както и 68,10 лв. за услугата „дялово разпределение”.

Приложени са документи, на базата на които е дадено заключението.

Двете експертизи не са оспорени и са приети от съда.

Районен съд – С., след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:

Ответникът С. П. Й., с ЕГН: **********, е собственик на жилище с адрес гр. С., п.к.

1612, район „К.С.”, ж.к. „Л.”, бл. 40, вх. А, ет. 18, ап. 80. Същият е придобил в СИО с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 79, том I, рег. № 2290, дело № 65/2002г. от 15.05.2002г. на нотариус К.С., СРС, за 1/2 ид.ч. от имота; 1/3 ид.ч. е придобил по наследство от съпругата си С.А.В.- Й. починала на 09.05.2014г. 1/6 ид.ч. от имота е придобил с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 126, том I, рег. № 4867, дело № 101/2014г. от 07.11.2014г. на нотариус Т.А., СРС, от П.Г.Т. - А. майка на покойната му съпруга. Имотът се намира в сграда, топлоснабдявана от „Т.С.” ЕАД. В етажната собственост и в обекта са монтирани топлоизмервателни уреди, за които фирмата „Т.С.” ЕООД осъществява дялово разпределение. Установено е, че ответникът С. П. Й. е подал молба-декларация от 05.09.2002г., с която е пожелал да му бъде открита партида на горепосочения адрес. Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените по делото Общи условия за доставка на топлинна енергия, клиентите са длъжни да заплащат месечните сметки в срок от 45 дни, след изтичане на периода, за който се отнасят. Следва да се отбележи, че тази разпоредба противоречи на чл. 70, ал. 7 от Наредбата № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването, съгласно която когато клиентът не е направил избор, индивидуалната изравнителна сметка му се предоставя в пощенската кутия на адреса на имота, намиращ се в сградата - етажна собственост. Доказването на това изискване лежи върху ищеца по общите правила за разпределяне на доказателствената тежест съгласно ГПК.

Установено е, че стойността на количеството топлинна енергия, потребена от ответника за процесния период е 4753,26 лв. според вещото лице Е. Н. (а според вещото лице В. К. - 4758,52 лв., която сума надвишава претенцията).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.

415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

След отмяната на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“, използвано до изменението. Според новата редакция на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т. 1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която 3 топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Нормата на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 10.07.2016 г.