Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 571 от 02.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1365/2024
Вид
Решение № 571
Подписан
02.05.2026
Състав
Елена Радева

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.160 и сл. · Закон за устройство на територията
  • чл.160, ал.5 · Закон за устройство на територията
  • чл. 176, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл.286, ал.1 · Търговски закон
  • чл.288 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. София, 02.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседА.е на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20241100901365 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Кумулативно съединени искове по чл.266 вр. с чл.258 вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД; чл.92 ЗЗД и чл.86 от същия закон.

В исковата си молба ищецът „ПСГ“ АД, ЕИК 131137959, със съдебен адрес гр.София, бул.“Цар Борис III“№136Б, ет.2, електронна поща **********, тел.: ****, чрез адв. М. Н., твърди, че между него и ответника „ПАК ЕСТ“ ЕООД, последният като възложител, е сключен договор от 22.12.2017 година с предмет „Довършителни работи /СМР/ на обект Цех за безвредни производствени дейности и печат на рекламни материали, административни, търговски и обслужващи сгради в ПИ 041036, местността „Пещерица“ в землището на гр.Сливница, УПИ V- 041007, 041008 в кв.157“.

Ищецът твърди, че възложената му работа е изцяло изпълнена и на 27.11.2018 година е подписан констативен акт за установяване годността на строежа – акт, образец15, за етап I. На 14.05.2019 година е подписан констативен акт за установяване годността на строежа- акт, образец 15 и за етап II.

Ищецът твърди, че обектът е въведен в експлоатация и е издадено разрешение за ползване № СТ – 986 на 12.08.2019 година от ДНСК.

Твърди, че по договора ответникът не е заплатил две фактури, а именно: фактура №1000000073/01.07.2019г. на стойност от 27 240,59лв. с ДДС за СМР по акт, образец 19 №26/10.06.2019г. и сметка №22 и фактура №1000000074/01.07.2019г. за СМР по акт образец 19 №27а от 10.06.2019г., на стойност 8 134,37лв. с ДДС и по сметка №22.

Ищецът твърди, че фактурите са приети от възложителя, надлежно са 1 осчетоводени от него, счетоводните разчети между двете дружество са потвърдени взаимно, а протоколите за СМР са двустранно подписА.. Въпреки това и независимо от договора – чл.23, б.“с“, която разпоредба касаеща междинните плащА.я, ответникът не е заплатил процесните суми и общият размер на дълга по двете фактури е 35 374,96лв. с ДДС.

Наличието на забава в плащането на тази сума, по твърдение на ищеца, му дава основА.е и на друго вземане - мораторна неустойка, основА.е за което е разпоредбата на чл.24 от договора, с която стрА.те са уговорили този начин на обезвреда.

Твърди, че вземането за неустойка е от 3 547,41лв. - 10% от размера на дълга при начален момент на забавата от 12.07.2019година, като за същия период от 12.07.2019г. претендира и обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на 19 378,88лв. Моли съда да уважи трите съдебно заявени претенции.

Претендира разноските по делото и законната лихва.

В срока за отговор ответникът „ПАК ЕСТ“ ЕООД, ЕИК 130975499, чрез адв. К. Ч. и адв.В. С., със съдебен адрес гр.София, ул.“Стефан Караджа“№24, ет.1, ап.3, тел.: 2 903 7871, оспорва предявените искове по основА.е и размер.

По отношение на фактите излага следните твърдения:

Не се спори, че стрА.те по делото са сключили посочения от ищеца договор, към който неразделни негови приложения са КСС и последващи анекси.

Ответникът твърди, че след завършване и предаване на работите, възложени с процесната сделка за изпълнение от страна на ищеца и в рамките на гаранционния срок са установени съществени недостатъци в обекта, които са резултат от некачественото изпълнение на ищеца, които недостатъци не са отстранени и към момента и затрудняват нормалното ползване на обекта.

Не спори, че посочените от ищеца фактури са издадени, но протоколите, образец 19, касаещи тези плащА.я не са двустранно подписА.- липсва подпис на възложителя и причина за това е, че е приел, че не е налице точно изпълнение в качествено отношение и именно по тази причина по тези фактури плащане не е извършено..

Във връзка с твърдението за констатирА. недостатъци ответникът твърди, че на 21.09.2019 година е информирал ищеца като е изпратил по електронен път подробен списък на недостатъците - 9 точки, подробно описА.е на същите и снимков материал, ищецът не е изразил никаква реакция по отстраняване на дефектите и не е осъществил никаква комуникация с ответника.

Впоследствие „ПСГ“ АД е предприело опити за отстраняване на част от проявилите се недостатъци, но и тези корекции са некачествено изпълнени и в резултат на това проблемите се задълбочили и са все още налице.

Ответникът твърди, че ищецът е поел задължение с договора да обезпечи с гаранционната си отговорност ответника и в срока на уговорената гаранция да отстрА. за своя сметка констатирА.те недостатъци.

Излага твърдения, че липсата на плащане, независимо от отправената от 2 ищеца покана на процесната сума ответникът е положил подробни съображения и е предоставил на ищеца 14-дневен срок за отстраняване на дефектите и е уверил своя съдоговорител, че при отстраняване на недостатъците претендираната сума по двете фактури ще бъде заплатена в най-кратък срок.

Това не се е случило.

Излага доводи относно разликите между законна отговорност по чл.265 ЗЗД и уговорената гаранционна отговорност, като се позовава на задължителната съдебна практика, изразена с ТР №88/28.02.1984г. на ОСГК на ВС и заявява, че осчетоводяването на фактурите от негова страна не е признА.е на дължимост на сумите, които претендира ищеца, нито представлява отказ от права. Моли съда да отхвърли претенциите и да му присъди разноските по делото.

В допълнителната искова молба ищецът заявява, че сторените от ответника възражения са неоснователни.

Оспорва да отговоря на действителността твърдението за възникнали дефекти и недостатъци на вещта, които затруднавят ползването от ответника. Ето защо заявява теза, че ответникът не оспорва изпълнение на възложените СМР, а твърди некачествено такова.

Ето защо се позовава на издадените акт, образец 15, с който се установява годността на строежа, както и на актове образец 19, които включват и осъществените 72 часови проби, монтаж и др.

Твърди, че след приемане на работата за ответника е възникнало задължение да заплати същата, като с договора е уговорено междинно плащане.

Възражения при приемане на работата ответникът не е направил.

Едва година и четири месеца по- късно, на 21.09.2020година изпраща имейл в който твърди в 9 пункта недостатъци.

Ищецът твърди, че с това възражение ответникът се опитва да му вмени вина за действия, които не осъществени от ищеца и това е така, тъй като към момента на сключване на процесния договор в обекта вече са изпълнени СМР от други изпълнители.

Описвайки по хронологичен ред извършените действия от двете стрА. по договора, ответникът твърди, че гаранционният срок, посочен от ответника, не е този, който стрА.те са уговорили и този срок не включва изисквА.ята, за които ответникът настоява да бъдат включени в гаранционната отговорност на изпълнителя.

Твърди, че в предметния обхват на уговорената гаранционна отговорност са скрити, а не вероятности от настъпване на дефекти, каквото е съдържА.ето на 9-те точки от писмото от 21.09.2020 година на ответника.

Изброявайки тези девет точки от писмото ищецът акцентира на това, че всъщност вредоносен резултат не е налице, а само вероятност такъв да настъпи.

3

Следващото възражение по основателността на възраженията на ответника, ищецът гради на уговорения срок на неговата гаранционна отговорност и съотнася същите към издадените 2 броя разрешения за ползване от ДНСК, от датата на които започва да тече гаранционният срок.

Третото възражение е, че дефектите не са скрити такИ., а уговорената гаранционна отговорност покрИ. само скритите недостатъци.

Следващото възражение е, че ответникът е допуснал неправилна експлоатация на обекта, поради която са настъпили дефектите.

Аргументира претенцията си за лихва на база уговореното между стрА.те.

Моли съда да уважи исковете.

В допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът сочи, че поддържа заявената теза в процеса и излага доводи за неоснователност на сторените от ищеца възражения и изложените аргументи в допълнителната искова молба.

СтрА.те са направили своите доказателствени искА.я.

Съдът, преценявайки събрА.те по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

По делото няма спор, а това се установява и от събрА.те писмени доказателства, че стрА.те в настоящата процесуална връзка на 22.12.2017 година са сключили договор/споразумение, по силата на което ответникът е възложил на ищеца да извърши довършителни работи /СМР/ на обект: Цех за безвредни производствени дийности и печат на рекламни материали, административни, търговски и обслужващи сгради в ПИ 04103, м. Пещерица в землището на гр.Сливница, УПИ V – 041007, 041008 кв.157, при уговорено възнаграждение от 1 566 865,53 евро.

Част от регламента на стрА.те, въз основа на който са приели да уреждат своите отношения по възникналата материалноправна връзка са приложенията към този договора, а именно: конкретните уговорки между стрА.те, които съдържат: изисквА.ята към техническата спецификация, инвестиционните и др. проекти; предложенията в офертата- ценово и техническо; КСС; други изисквА.я , УАС; тези приложения съдържат дефиниция на използвА.те понятия, между които гаранционен период, който според дефиницията, приета от стрА.те по силата на правилото по т.1.1.21 от ОУ означава период, съгласно ЗУТ и Наредба №2, в който изпълнителят е длъжен да обезпечи нормалното функциониране и ползване на завършените работи и да отстрА. за своя сметка всички скрити дефекти след предаване на работата, а гаранцията за добро изпълнение, според правилото на т.1.1.22 е гаранция, която служи за обезпечаване изпълнението на възложените за изпълнение СМР от изпълнителя във форма, размер и срок, съобразно съгласието, което стрА.те са постигнали; приета е възможността кореспонденцията да се осъществява на български, респ. български и английски език, включително по имейла, на адреса, който е посочен; че отговорностите на изпълнителя са съгласното действащото българско 4 законодателство- т.5.

Уговорени са основните елементи от договора за изработка- подвид строителство- плащане, приемане, валута; последици от забавата в плащането и др.

Няма спор и относно това, че договорът е изменяван с последващи анекса, а именно АНЕКС №1/18.01.2018г. в частта касателно цената и плащането; с АНЕКС №2 /28.03.20

8г. касателно изменените проекти, одобрени по съотвения ред, въз основа на което изпълнителят е представил актуализирА. КСС и график за изпълнението им и АНЕКС№3/08.06.2018г., с който е предоговорен крайният срок за изпълнение на договора – до 31.08.2018година.

Видно от постигнатото между стрА.те съгласие, обективираво в представения диспозитивен документ – договор, обозначен като споразумение от 22.12.2017г. за изпълнение на довършителни СМР на посочения обект, с нормата на чл.5 от договора стрА.те са уговорили, че изпълнителят ще спазва стриктно всички норми на българското законодателство в областта на строителството; съгласно нормата на ч.1.1.12 договорната дефиниция за гаранционен период препраща към ЗУТ и Наредба №2, съгласно които изпълнителят е длъжен да обезпечи нормалното фанкциониране и ползване на завършените работи и да отстрА. за своя сметка всички скрети дефекти, проявили се след приемане на работата.

По делото са представени от ответника приложенията към договора и КСС.

По делото не е налице спор и относно това, че ищецът е издал два броя фактури, а именно: : фактура №1000000073/01.07.2019г. на стойност от 27 240,59лв. с ДДС за СМР по акт, образец 19 №26/10.06.2019г. и сметка №22 и фактура №1000000074/01.07.2019г. за СМР по акт образец 19 №27а от 10.06.2019г., на стойност 8 134,37лв. с ДДС и по сметка №22, както за това, че двата констативни акта обр.19, съставени от изпълнителя и настоящ ищец не носят подписи на възложителя; няма спор и относно това, че двете преждецитирА. фактури, които ищецът е издал са намерили отражение в счотоводството на ответника /именно в тази насока е заключението по допусната и изслушана ССчЕ, изготвена от в.л. А. Т., приета като годно доказателствено средство по делото/; не се спори и че съдебно заявената главница от 35 374,08лв. от ищеца не е заплатена от ответника.