Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 238 от 11.03.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 5856/2018
Вид
Решение № 238
Подписан
11.03.2019
В сила
11.03.2019
Състав
АЛЕКСАНДРИНА ПЛАМЕНОВА ДОНЧЕВА, ВЕРА СТАНИСЛАВОВА ЧОЧКОВА, ТОНИ ПЕТКОВ ГЕТОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 198, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 190 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 281, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 281, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 11.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Наказателно отделение, V въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕРА ЧОЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТОНИ Г.

АЛЕКСАНДРИНА

ДОНЧЕВА при участието на секретар Пенка Цанкова и прокурор Нина Кирилова, като разгледа докладваното от младши съдия Дончева в.н.о.х.д. № 5856 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа на НПК.

Инициирано е с протест и допълнение към него, срещу присъда от 07.11.2018 г. по н.о.х.д. № 3781/2015 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104-ти състав, с която подсъдимият В.Н.Р. е признат за невиновен в това на 18.08.2013 г., около 21.30 часа да е извършил престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение.

В протеста са наведени доводи за неправилност на атакуваната оправдателна присъда и е направено искане за отмяна на съдебния акт и за постановяване на въззивна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за престъплението, в което е обвинен. В подкрепа на заявените доводи се твърди, че въз основа на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за съставомерност на деянието, както от обективна, така и от субективна страна, както и за авторството на подсъдимия Р.. Изложени са подробни съображения за това, че макар в доказателствената съвкупност да са налице противоречия, информацията не е до такава степен противоречива, че да не позволява формирането на правилни изводи по фактите от предмета на делото. Изразява се становище за това, че показанията на пострадалия Г. и на свидетеля Б. са годни доказателствени източници и че същите се подкрепят, както от показанията на полицейските служители, така и от тези на свидетелите Г. и С., които се твърди да са непредубедени. Заявява се, че извършените процесуално-следствени действия по разпознаване на лица са съобразени със законовите изисквания и представляват годни способи са събиране и проверка на доказателствата. Поддържа се, че не следва да се ценят с доверие показанията на свидетеля К., който твърди, че през цялата вечер подсъдимият и други лица са били в дома му и не са излизали, тъй като самият той заявява, че за известно време същата вечер е излизал от дома си, през което време обективно не е имал възможност да възприеме присъствието на подсъдимия в своя дом.

Необсъдено от районния съд останало посоченото от свидетеля Б. обстоятелство, че Д. К. се е опитал да му окаже въздействие в насока да промени показанията си, като се отрече от дадените в досъдебна фаза на процеса. Твърди се, че в случая обясненията на подсъдимия съставляват единствено израз на неговата защитна теза, поради което същите не следва да се ценят като годен доказателствен източник. Извън доводите за неправилност на присъдата с оглед формираните фактически и правни изводи, представителят на прокуратурата твърди, че при постановяване на първоинстанционната присъда не е направен изискуемият от процесуалния закон доказтелствен анализ, което се сочи да е самостоятелно основание за отмяна на протестирания съдебен акт, тъй като по естеството си се приравнява на липса на мотиви.

Препис от протеста и допълнението към него е изпратен на подсъдимия и неговия защитник, но писмено възражение не е постъпило по делото.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание, прокурорът поддържа подадения протест и направеното към него допълнение, а подсъдимият и защитникът изразяват становище за неоснователност на протеста и за правилност на протестираната присъда. В последна дума, подсъдимият Р. моли за потвърждаване на оправдателната присъда.

Софийски градски съд, като взе предвид подадения протест и направеното с него искане, събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.08.2013 г., около 13.00 часа, подсъдимият В.Р. отишъл в дома на свидетеля Д. К. – къща, находяща се в гр.

София, ул. „********“ № ** където били и свидетелите А.Й., М.Н.и Д. К..

Подсъдимият Р. и посочените свидетели изнесли телевизор на двора, където излезли и гледали филми. Фактът, че момчета стояли в двора на къщата и гледали телевизия станал достояние на свидетелитеЯ.Г. и С. С., които по това време гостували на живеещия в съседство на Д. К. – М.Т. и се намирали в съседния двор.

Поводът за гостуването на Г. и С. при Т. била операция на майката на свидетелката С.. Около 21.00 часа К., Н.,Й.и Р. се прибрали в къщата, а свидетелите Г. и С. останали още около час навън, след което също се прибрали.

На същата дата (18.08.2013 г.), около 21.30 часа пострадалият Н.Г. и негов познат Б. Б. се намирали в двора на детска градина „Лозичка“, която се намира в гр. София, ж. к. „Лозенец“, ул. „Капитан Андреев“. Около 21.30 часа Г. и Б. излезли от детската градина и тръгнали по ул. „Капитан Андреев“, по посока към магазин „345“, който се намира на ул. „Ралица“. Н.Г. носел черна чанта с цип, в която имало 150 щатски долара, 50 лева, ключове и лична карта.

Внезапно Н.Г. бил нападнат от две неустановени по делото лица, които били с качулки, едното от които хванало чантата на Г. и започнало да я дърпа, а другото го ударило с юмрук и го съборило на земята. Единият от двамата неустановени извършители, държейки чантата на Г., която последният не пускал, започнал да го влачи в разстояние на няколко метра, а другият нападател ритал Г. с крака, поради което, за да се предпази Г. сложил ръцете си пред главата си и пуснал чантата, която този момент била издърпана от единия нападател, който я държал. Поради нападението телефонът на Г. изпаднал на земята и се изключил. След това двамата неустановени нападатели побягнали по улицата с чантата на Г.. През цялото това време свидетелят Б. Б., който бил с гипсирана ръка, се намирал непосредствено до случващото се, но не се намесил, а и не бил засегнат от извършителите на деянието. Пострадалият Н.Г. се обадил от телефона на Б. Б. на тел. 112, след което двамата отишли в 04 РУ-СДВР. По това време свидетелите Г.Г. и М.Г. – полицейски служители при 04 РУ-СДВР били назначени като автопатрул 93 за времето от 19.00 часа на 18.08.2013 г. до 07.00 часа на 19.08.2013 г. и били изпратени по сигнала на Г. за извършения грабеж.

Към тези полицейски служители се присъединили и полицейските служители А.А.и М.Т..

Свидетелят Б. Б. си помислил, че единият от извършителите е подсъдимият В.Р., поради което насочил полицейските служители именно към него. Б. знаел, че Р. често посещава свидетеля К. в неговата къща на ул. „Розова долина“ и информирал полицейските служители за това. Поради това, полицейските служители се отправили заедно с Н.Г. и Б. Б. към къщата на свидетеля К., който междувременно, около 22.00 часа излязъл от дома си и отишъл до магазина. Поради това, щом пристигнали на адреса на ул. „Розова долина“, полицейските служители заварили в къщата единствено свидетелите Н.,Й.и подсъдимия Р.. Когато пристигнали на адреса те почукали на вратата на къщата, при което им било отворено, след което извели навън Н.,Й.и Р. и започнали да осветяват лицата им, като им сложили и белезници. В този момент в близост по улицата минавала свидетелката Н.Л., която живеела в съседство – на ул. „*********и видяла, че в полицейски автомобил пред дома на К. се намира свидетелят Б. и Н.Г., както и че пред къщата на К. се намират подсъдимият Р. и свидетелите Н. и Й., на които полицаите поставили белезници. Н.Л.познавала както В.Р., М.Н., А.Й. и Д. К., така и Б. Б., а Н.Г. не познавала, но знаела името му. По това време В.Р. и Н.Л.били близки приятели, като Н.Л.често посещавала къщата на Д. К. и се събирала с Р., Н.,Й.и К.. По същото време Н.Л.имала близки отношения със свидетеля Б. Б., което станало известно на Н., Р.,Й.и К.. От полицейския автомобил, в който били Б. и Г. имало видимост към задържаните лица, поради което Б. потвърдил пред полицаите, че именно В.Р. е извършителят на деянието. В момента, в който Р.,Й.и Н. били на улицата пред къщата с поставени белезници, към къщата се върнал свидетелят Д. К., който ходил да пазарува до близък магазин. К. разрешил на полицейските служители да проверят дали в дома му има вещи на пострадалия Г., поради което проверка била извършена, но такива вещи не били открити. Вещи на пострадалия Г. не били открити и в паркирания в близост лек автомобил, собственост на подсъдимия Р.. Подсъдимият Р. и свидетелите Н. иЙ.били отведени в РУ на СДВР.

Установява се, че в резултат на извършеното от неустановените по делото лица деяние на 18.08.2013 г. на пострадалия Г. били причинени следните увреждания: охлузване на външната повърхност на дясното рамо; охлузване над лакътното изпъкване на десния лакът; охлузване над и вътрешно от дясното коляно, както и две охлузвания под дясната подбедрица, които наранявания са причинили на Г. болка и страдания.

Гореописаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на съдържащата се в следните гласни доказателствени източници информация: показания на свидетеля Н.Г. /л. 75 н.о.х.д./; показания на свидетеля Б. Б. /л. 76-77 н.о.х.д./; показания на свидетеляЯ.Г. /л. 77 н.о.х.д./, включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК показания от ДП /л. 215-216 ДП/; показанията на свидетелката С. С. /л. 77-78/; показанията на свидетелката П.Р. /л. 78/; показанията на свидетеля А.А./л. 78/, включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК показания от досъдебното производство /л. 39-40 ДП/; показанията на свидетеля М.Т. /л. 78/; показания на свидетеля Д. К. /л. 78-79/; показания на свидетеля М.Т. /л. 79/; И.Н.

/л. 100/; показания на свидетеля М. Н. /л. 137/; показанията на свидетеля А.Й.

/л. 243/; обяснения на подсъдимия В.Р. /л. 252/.

По делото са събрани и приети показанията на свидетелите Н.Ф. /л. 76/, М.Г. /л. 78/ и Г.Г. /л. 78/, въз основа на които не се установява съществена с оглед предмета на делото информация.

Приети са СОЕ /л. 74-76 Том I ДП/; допълнителна СОЕ /л. 14-16 ДП/; КСППЕ /л. 79-84 Том I ДП/; СППЕ /л. Том I, л.

88-92/; КСППЕ /л. 137-141 ДП, Том I/; СМЕ /л. 70-71 ДП/, заключенията на които въззивният съд възприема с доверие, тъй като ги намира за резултат от експертни и задълбочени изследвания. Поради това съдът взима предвид заключенията на експертите при формиране на фактически си и правни констатации.

Доколкото свидетели-очевидци на инкриминираното деяние са свидетелите Н.Г. и Б. Б., техните показания са единствените първични доказателствени източници по отношение факта на престъплението, механизма на извършването му и неговия автор, или това са единствените първични източници, които носят информация пряко свързана с главните факти на доказване, включително относно авторството на деянието. По делото се обособява още една група свидетелски показания, която включва показанията на полицейските служители А.А.и М.Т., които по отношение факта на престъплението и неговото авторство пресъздават възпроизведената от свидетелите Г. и Б. информация и в този смисъл съставляват производни доказателствени източници. Поради това и тяхната достоверност и тяхната доказателствена сила са в голяма степен обусловени от тези на показанията на Г. и Б.. В съвкупността от гласни доказателствени източници се обособяват още две групи, едната от които включваща показанията на свидетелите Д. К., М. Н. и А.Й. и обясненията на подсъдимия Р., а другата включваща показанията на свидетелите И.Н., Н.Л.,Я.Г. и С. С..

От показанията на свидетелите Г. и Б. се установява, че на 18.08.2013 г., около 21.30 часа, в гр. София, на ул. „Капитан Андреев“, по посока към магазин „345“, който се намира на ул. „Ралица“, Н.Г. бил нападнат от две неустановени по делото лица, които били с качулки, едното от които хванало чантата на Г. и започнало да я дърпа, а другото го ударило с юмрук и го съборило на земята. Установява се, че единият от двамата неустановени извършители, държейки чантата на Г., която последният не пускал, започнал да го влачи в разстояние на няколко метра, а другият нападател ритал Г. с крака, поради което, за да се предпази Г. сложил ръцете си пред главата си и пуснал чантата, която този момент била издърпана от единия нападател, който я държал. Поради нападението телефонът на Г. изпаднал на земята и се изключил. След това двамата неустановени нападатели побягнали по улицата с чантата на Г., в която имало 150 щатски долара, 50 лева, ключове и лична карта. Непосредствено след инцидента, Г. и Б. сигнализирали органите на реда като от мобилния телефон на свидетеля Б. позвънили на тел.