Решение № 367 от 23.07.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 355/2025
- Вид
- Решение № 367
- Подписан
- 23.07.2025
- В сила
- 23.07.2025
- Състав
- Невена Грозева, Даниел Луков, Николай Джурковски
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. а · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 342 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 3, б. "в" · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 107 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 107, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 144, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 153 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 339, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 339, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 347, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 367 гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Невена Грозева
Членове:
Даниел Луков
Николай Джурковски при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Даниел Луков Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200355 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано по жалба от адв. М.-защитник на подсъдимия И. П., жалба от адв. Г. С.-също защитник на подсъдимия, както и лична жалба с допълнение към нея от самия подсъдим, срещу въззивно решение № 375 от 13.11.2024г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 1009/2024г. по описа на същия съд.
В жалбата се изтъкват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Претендира се непълнота на доказателствата, довело до неизясняване на видимостта на подсъдимия в момента на деянието, дължащо се на отказ за назначаване на повторна АТЕ. Неизяснен останал въпросът към кой момент подсъдимият е имал видимост към пострадалите и към кой момент е можел да ги възприеме като опасност за движението. Не бил изяснен въпросът по какъв начин са се получили повредите по автомобила на подсъдимия. Също така било невъзможно подсъдимият да развие скорост от 70 км/ч. за посоченото в обвинителния акт разстояние, а това поставяло под съмнение приетите заключения. По този начин съдът не бил взел всички мерки за разкриване на обективната истина и допуснал нарушение по чл. 13 от НПК.
Неконкретизирано се твърди превратно тълкуване на доказателствата, рефлектирало върху правилното приложение на материалния закон. В показанията на свидетелите съществували противоречия относно механизма на станалото ПТП и най-вече дали пострадалият е бил прегазен втория път на заден ход, като в този смисъл съществуващите противоречия в свидетелските 1 показания(без да се сочи кои точно свидетели се имат предвид от защитата) не били обсъдени от апелативната инстанция. Отправя се общ упрек, че съдът постановил решението си в нарушение и на чл. 14 и чл. 305, ал. 3 от НПК.
Немотивирано съдът отказал и назначаването на допълнителна експертиза за установяване на психичното състояние на подсъдимия към момента на инкриминираното деяние. Съдът не бил обсъдил доводите на защитата и подсъдимия в цялост. Обобщено се твърди, че съдът е постановил решението си въз основа на неизяснена фактическа обстановка, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. По отношение на нарушението на материалния закон, съдът приел, че подсъдимият се е върнал и за втори път прегазил пострадалия, при това с пряк умисъл, но този извод не бил съобразен с обстоятелството, че подсъдимият е бил жертва на нападение от страна на множество лица, че автомобилът му е бил изпочупен и това изцяло е изключило видимостта на водача, поради което обективно не е имал възможност да възприеме пътното платно и намиращите се на него пешеходци (наречени в жалбата препятствия). Според защитата деянието не може да бъде извършено с пряк умисъл, а само с евентуален, тъй като съгласно чл. 342, ал. 1 от НК деецът допуска настъпването на общественоопасните последици, което означавало, че умисълът не може да бъде пряк за това престъпление.
Претенцията за явна несправедливост на наказанието е мотивирана с особеното психично състояние на дееца към момента на деянието, на причините, поради които деецът отишъл на мястото на инцидента, както и на обстоятелството, че пешеходците са стояли на улицата в нарушение на ЗДвП.
Не били отчетени чистото му съдебно минало, семейното му положение, трудовата ангажираност и добрите характеристични данни, като се иска приложението на чл. 55 от НК. Иска се отмяна на решението на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно се иска преквалифициране на деянието като непредпазливо такова, а като втора алтернатива и налагане на наказание под минимума, предвиден в закона.
В жалбата от адв. Г. С. се иска безмотивно намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание, тъй като същото било явно несправедливо. Твърди се, че САС не бил отговорил защо деянието е умишлено, след като подсъдимият се е намирал в състояние на афект.Съдът бил отхвърлил искането за назначаване на допълнителна АТЕ за установяване скоростта на движение на подсъдимия и видимостта му със счупено предно стъкло. Съдът не бил обсъдил, че на мястото на инцидента нямало тротоари и затова било налице съпричиняване (съвина в жалбата) от страна на пострадалите лица. Съдът не бил обсъдил защо пострадалият Б. С. се намесил в чужд конфликт, нанесения на подсъдимия побой от роднините на пострадалия обуславял настъпилото ПТП като такова по непредпазливост, поради което и бил нарушен материалния закон. Иска се намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание и преквалифициране на деянието в убийство по непредпазливост, алтернативно се иска отмяна на присъдата на първата инстанция и връщане на делото за ново разглеждане на САС.
В личната жалба на подсъдимия се сочат всички касационни основания.
2
Като процесуално нарушение се сочи, че в обвинителния акт липсвала конкретизация на обвинението и не ставало ясно в какво се изразява участието на подсъдимия в извършването на деянието и същият не можел да разбере в какво е обвинен. Съдът допуснал нарушения по чл. 13, 14 и чл. 107 от НПК, тъй като не разкрил обективната истина по делото и не приел, че се касае до неизбежна отбрана, че подсъдимият се е движел назад, както и че единствено поведението на подсъдимия е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат. Неправилно съдът не бил кредитирал неговите обяснения че преди прегазването на пострадалите е бил бит от роднини на М.
П.. Неправилно съдът приел от кого и кога са били причинени телесните повреди на подсъдимия, както и неправилно бил кредитирал показанията на М. П. от досъдебната, вместо от съдебната фаза на процеса. Твърди се, че деянието не било извършено умишлено, тъй като подсъдимият първоначално бил ударен по главата от М. П., като тръгнал да се спасява в автомобила, а през това време събралата се тълпа изпочупила прозорците и нямал видимост, а последващите му действия били насочени към бягство от мястото на инцидента, за да спаси дъщеря си и себе си от линчуване. Оспорва се заключението на експертизите, които посочват, че автомобилът му се е движил напред със скорост от 56 км/ч. преди първия удар с пострадалия Б. С., и със скорост от 70 км/ч. при второто прегазване на същия пострадал, тъй като експертите сочели различен модел автомобил, а не неговия. Твърди се, че блъскането на пострадалите е в резултат на нелепо стекли се обстоятелства и липсвал умисъл за това. Иска се отмяна на решенето на САС и връщане на делото за ново разглеждане. В допълнението към касационната си жалба подсъдимият отправя упрек към съда, че не бил изследвал чия е кръвта в циментовото корито, където е бил открит и регистрационния номер на автомобила му, както и че тялото на починалия С. впоследствие е било изнесено от там от неговите роднини на улицата.
В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира, че жалбите следва да се оставят без уважение.
Подсъдимият П. се явява в съдебното заседание пред касационната инстанция, като заедно със защитниците си поддържат жалбите с направените искания и заявените съображения.
Адвокат Г. С. развива вече изложените съображения, като основно оспорва възможността деянието да бъде извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Акцентира и на това, че подсъдимият е бягал от произшествието, за да спаси собствения си живот.
Адв. Е. П., преупълномощена от адв. М., развива съображенията за липса на пряк умисъл по съображения, че подсъдимият е нямал видимост заради счупеното предно стъкло, както и че не е възможно подсъдимият да се е движил с установената по делото скорост от 70 км/ч. Неправилно съдът кредитирал и показанията на заинтересованите свидетели, а не се доверил на обясненията на подсъдимия и на дъщеря му, поради което и бил извършен превратен анализ на доказателствата. Съдът незаконосъобразно отказал назначаването на допълнителни експертизи, които да установят повредите по 3 автомобила, психическото състояние на подсъдимия, както и какви телесни повреди е получил. Отново се иска връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативно намаляване на наказанието под определения минимум.
Адв. Л. Гергичанов поддържа жалбите по изложените съображения, като счита, че решението страда и от липса на мотиви в резултат на липсата на дължим анализ на цялата доказателствена база.
Частните обвинители Г. Г. И., Л. Н., И. Н. и А. Ф. не се явяват. Явяват се частните обвинители Н., М. С., Д. С. и И. С., като за всички тях повереникът им адв. К. претендира за неоснователност на касационните жалби.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 1 от 15.01.2024г. на Окръжен съд – Враца, постановена по н.о.х.д. № 409/2023г., подсъдимият И. П. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 342, ал. 3, б. “в“ пр. първо, вр. ал. 1 пр. трето от НК, като на основание чл. 54, ал. 1 от НК му е било наложено наказание от петнадесет години лишаване от свобода.
Със същата присъда, за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и на основание чл. 54, ал. 1 от НК му е било наложено наказание от две години лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на 15 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т.
2, б. а ЗИНЗС.
Подсъдимият е бил лишен от правото да управлява МПС завинаги.
От така наложеното му наказание е било приспаднато времето, през което същият е бил задържан под стража.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.
По въззивни жалби от защитниците на подсъдимия и частните обвинители, с въззивно решение № № 375 от 13.11.2024г. на Апелативен съд София, постановено по внохд № 1009/2024г. по описа на същия съд, присъдата на първата инстанция е била изцяло потвърдена.
Касационните жалби са подадени в срок, поради което и се явяват допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни.
На вниманието на касационната инстанция са поставени почти същите възражения, които жалбоподателят вече е правил пред апелативния съд и които възражения са намерили своя адекватен и мотивиран отговор в решението на апелативната инстанция.
Не се констатира твърдяната от защитата липса на доказателства, която да е довела до неизясняване в пълнота на фактическата обстановка по делото.
Апелативният съд е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото 4 доказателствени източници и е достигнал до същите фактически и правни изводи като първата инстанция с малки и несъществени корекции относно осъществилата се фактическа обстановка преди деянието. По убедителен начин съдът е защитил тезата си относно механизма на настъпване на реализираното ПТП, като коректно се е позовал на показанията на свидетелите М., Р., П., П., В., Д., И., М. и И. С., Д. и П. в кредитираната им част. В подкрепа на показанията им съдът е обсъдил и подробно е анализирал депозираните по делото заключения от експертите. Не се констатира претендираното с жалбите процесуално нарушение на чл. 13 от НПК, свързано с отказ на контролирания съд да попълни доказателствената съвкупност по делото с назначаването на повторни експертизи, подробно описани в сезиращите документи. Доказателствената дейност на САС е изцяло съобразена с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК.
Обстоятелството, че второстепенният съд е възприел напълно установената от първата инстанция фактическа обстановка не сочи на липса на доказателствен анализ, какъвто се претендира с касационната жалба. В мотивите на проверяваното решение съвкупността от доказателства е обсъдена детайлно, като са изложени и съображения за кредитирането на едни и отхвърлянето на други доказателствени източници в необходимия обем. Преценката за неоснователност на развитите от защитата възражения е мотивирана с ясни и конкретни аргументи, съответни на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК.
Разпечатката съдържа 39 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/94b880dd-0c5f-4b7d-acdb-2570b526a97b