Решение № 241 от 27.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Варна, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20223100502293 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.

№ 1538/21.01.2022 г. от С. Й. И. с ЕГН **********, против решение №1288/09.10.2021г. по гр.д. № 4111/2021 г. на XI с-в на ВРС, в частта, в която е определена вината за разстройството на брака на двамата съпрузи,а не само на съпругата, в частта, в която са предоставени родителските права по отношение на родените от брака деца М., ЕГН ********** и Д., ЕГН ********** на майката П. П. И., в частта в която е определено местоживеенето на децата при нея, в частта в която е определен режим на лични отношения на децата М., ЕГН ********** и Д., ЕГН ********** с него и в частта, в която ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, жк „Вл.В.“, *** е предоставено на майката П. П. И.. В условията на евентуалност, обжалва решението в частта, в която е присъдена месечна издръжка в полза на децата М., ЕГН ********** и Д., ЕГН ********** както следва: за разликата над 200 лв. до 230 лв. за детето М. и за разликата над 180 лв. до 200 лв. за детето Д., както и в частта за началния момент, от който съдът е приел, че се дължи издръжката-датата на исковата молба-19.03.2021г., вместо датата на фактическата раздяла между родителите-съпрузи, настъпила на 06.07.2021г.

Излага, че първите проблеми в брачните отношения се забелязали през м. февруари 2021 г., както и че те са в резултат на конкретно поведение на ищцата. Пътувания в „командировки“ до Вонеща вода на рождения ден, без дори да направи опит да се обади на съпруга и децата си през времето на отсъствието си, купони, чести вечерни разходки, на 1 които ответникът и децата не са поканени, разходки в Морската градина на 26.02.2021 г. по време, на която ищцата е видяна от С., М. и Д. под ръка с друг мъж. Твърди, че въпреки че е срещнала семейството си и е установила, че децата са разстроени от видяното /М. и Д. са се разстроили, а М. се е разплакал/, П. П. ги е изоставила и е продължила разходката си с този мъж. Сочи, че именно от тази нощ съпрузите започнали да спят в отделни стаи и от този момент ищцата започнала да говори за развод и да се държи агресивно спрямо ответника. Излага още, че срещите и контактите на г-жа П. станали по-важни за нея от децата , като често е започнала да ги оставя сами у дома под различен претекст без да я интересува какво се случва с тях през това време. Очевидно било, че причината за разстройството в брачните отношения между страните е, че П. П. е започнала връзка с друг мъж – колегата Красимир Н., която продължава и към настоящия момент. Твърди още, че след като бил отстранен от семейното жилище, г-н Н. бил чест гост с преспиване в това жилище, когато децата са при него в режима им на лични контакти. От друга страна излага, че нито едно от събраните по делото доказателства не установява негово укоримо поведение. Напротив, през цялото време докато ищцата пътувала, разхождала се и се срещала с приятели, той отговорно полагал всички грижи за двете деца, помагал им е в уроците, организирал свободното им време. Що се касае до опитите за внушение от страна на ищцата, че той слушал родителите си и сестра си, и че те се опитвали да му въздействат по някакъв начин то те останали недоказани. Напротив, установено било, че бабата и дядото на децата Д. и М. по бащина линия, както и леля им Д. са помагали ежедневно в грижите за децата, вземали са ги от училище всеки ден, помагали са с уроците и с всичко необходимо, като и че децата били привързани към тях. Излага, че били събрани доказателства за опитите му да запази брака с ищцата. С оглед горно, твърди, че вина за разстройството на брака има само съпругата.

Относно упражняването на родителските права на децата от майката и определеното местоживеене при нея излага, че тя не е в състояние да полага адекватни грижи за тях, като по данни на съседи, от жилището се носели крясъци и обиди от нейна страна спрямо децата.

Счита, че това поведение не следва да квалифицира ищцата като по-пригоден родител, който да упражнява родителските права. Твърди, че формирането на отчуждение у децата към него, не сочи на родителски капацитет за възпитаването им и съдействие за правилното им формиране като личности, а е поведение, което е укоримо. Накърняването на авторитета на родителя пред децата било системно от нейна страна и целяло формирането на негативно отношение у тях спрямо него. От друга страна излага, че не са събрани доказателства за някакво негово укоримо поведение в процеса на общуване с децата. Напротив, когато те били при него, той съставял план за времето, когато са заедно, организирал разходки, почивки, забавления, създавал им условия и ги подпомагал в учебния процес. Децата се чувствали добре при контакти с него и очаквали с нетърпение срещите им. Излага, че ако родителските права бъдат предоставени на него, това би допринесло за физическото и психическото им развитие като деца, като помощта от трети лица, на които може да разчита при тяхното отглеждане също следва да бъде отчетена. По отношение на определеното местоживеене на децата счита, че то не следва да се променя на друг адрес.

2

Относно определената месечна издръжка в полза на децата счита, че размерът е завишен и несъобразен с възможностите да заплаща такава. Неправилно е определен и началният момент, от който я дължи.

Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака носи единствено съпругата, да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето М. и детето Д., да бъде определено местоживеенето им при него, да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, жк „Вл.В.“, *** до навършване на пълнолетие от децата, да бъде определен подходящ режим на лични отношения на майката с децата и размер на издръжката, която да им плаща.

В условията на евентуалност, моли да бъде отменено обжалваното решение в частта за издръжката , която е осъден да плаща на детето М. за разликата над 200лв. до 230лв. и за детето Д. за разликата над 180.00лв. до 200лв., като началният момент на дължимост бъде определен от датата на фактическата раздяла-06.07.2021г.

Претендира разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от П. П. И., в който е изразено становище за неоснователност и недоказаност на въззивната жалба. Въззиваемата страна счита обжалваното решение за правилно и моли за неговото потвърждаване с изключение на частта, в която е предявила насрещна въззивна жалба. Двамата родители разполагат с добър родителски капацитет, но е наложително да преодолеят конфликтите си в името на доброто бъдеще на децата си. Воля от страна на бащата за това няма. Той не е склонен да се помири, да приеме решението на съпругата си, а създава конфликти, преминаващи в домашно насилие и подава жалби срещу нея, с което се домогва да докаже, че е лош родител.

ДСП – Варна не взема становище по въззивната жалба.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба с вх. № 49961/08.12.2021 г. от от П. П. И., с ЕГН **********, чрез адв. П.Н., против решение №1288/09.10.2021г. по гр.д. № 4111/2021 г. на XI с-в на ВРС, в частта, с която е посочено, че и тя носи вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Счита, че вината за настъпилото разстройство на брака носи само С. И.. Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от С. И. по насрещната въззивна жалба, в който е изразено становище за неоснователност и недоказаност на същата. Моли съда да постанови решение, с което да я остави без уважение

ДСП – Варна не взема становище по насрещната въззивна жалба.

Постъпила е и въззивна жалба с вх. № 25171/28.10.2022 г. от С. Й. И., с ЕГН ********** против решение

№ 2720/21.08.2022 г. по гр. д. 4111/2021 г. на XI с-в на ВРС, с което е допълнено решение №1288/09.10.2021г. по гр.д. № 4111/2021 г. на XI с-в на ВРС, в частта, с която е отхвърлена исковата му претенция за заплащане на месечен наем в размера над 65 лв. до пълния 3 предявен размер от 92.50 лв. за ползване на семейното жилище, находящо се на адрес: гр.

Варна, ж. к. „Владислав В.“, ***, на осн. чл. 57 от СК.

Счита изводите на първоинстанционния съд досежно наемната цена на ползване на семейното жилище за неправилни. Размерът на наема дължим от ищцата, следва да бъде определен като бъде приспадната ½ ид. ч. от него за ползваната от непълнолетните деца Д. и М. жилищна площ и наема се определи на половината от останалата ½ ид. ч. от жилището, т. е. в размер на 92.50 лв. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което исковата му претенция по чл. 57 от СК да бъде уважена изцяло.

В срок е постъпил и писмен отговор от П. П. И., в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съдът да я остави без уважение, а решението да се потвърди като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира разноски за втората инстанция.

ДСП – Варна не взема становище по въззивната жалба.

ВОС съобрази следното:

В исковата си молба П. П. И., насочена срещу съпруга й С. Й. И. излага, че с ответника сключили граждански брак на 17.05.2008г. През последните няколко години настъпило отчуждение и изгубили интимността помежду си, установили, че нямат общи интереси, съпричастността към проблемите на другия изчезнали, липсвало разбирателство и нямали интерес един към друг. Изчезнало взаимното доверие, обич и уважение. От няколко години заживяли във фактическа раздяла. Всеки от тях водел самостоятелен личен живот.

След като съобщила на съпруга си за намерението си за развод и че иска да упражнява родителските права, той се противопоставил и заявил, че той трябва да отглежда децата, отправил заплахи и закани, че ще й отнеме децата.

Ищцата е поискала прекратяване на брака, без съда да се произнася по въпроса за вината. В проведеното на 04.08.2021г. е допуснато изменение на иска за развод по дело на ВРС, като същият се счита предявен за прекратяване на сключения между страните граждански брак по вина на ответника. Желае да носи предбрачното си фамилно име М..

Иска да й бъдат предоставени родителските права по отношение на родените от брака деца М. С.ов И. ЕГН ********** и Д. С. И. ЕГН **********, а на бащата С. Й. И. да бъде предоставен режим на лични отношения с тях, а именно: всяка втора и четвърта събота и неделя от календарния месец за времето от 09.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя с преспиване; за почивните дни на Новогодишните празници и Великденските празници през нечетна година, почивните дни за Коледните празници и Гергьовден (6-ти май) през четна година, като взема децата в 10:00ч. на първия почивен ден и ги връща в 20:00ч. на последния почивен ден; всяка четна календарна година на рождените дни на децата - 04.август и 14.август ще взема децата с преспиване от 17:00ч. до 9:00ч. на следващия ден; децата да присъстват на рождения ден на баща си на 22 октомври, от 10:00 ч. до 19:00 ч., ако денят е 4 неучебен, или от 16:00 ч. до 19:00ч., ако денят е учебен, както и на близки роднини по линия на бащата, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и бащата да бъде осъден да заплаща издръжка за тях, в размер както следва: за детето М.-250.00лв., а за дентето Д.-200.00лв., с падеж пето число на месеца, за който се дължат.

Счита, че в интерес на децата е ползването на семейното жилище , представляващо ап. № 12, в гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл. 62, ет. 3 да бъде предоставено на нея, до навършване на пълнолетие на децата.

С. Й. И., чрез адв. Р.М. в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал писмен отговор.

Потвърждава, че действително брачните им отношения с ищцата са дълбоко и непоправимо разстроени. Навел е твърдения, че разстройство в брачните им отношения е настъпило изцяло по вина на ищцата.