Решение № 4335 от 03.12.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 8206/2025
- Вид
- Решение № 4335
- Подписан
- 03.12.2025
- В сила
- 30.12.2025
- Състав
- Димитър Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.390, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.402 · Кодекс за застраховането
- чл.405 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4335 гр. Варна, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20253110108206 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба подадена от Й. Ю. Й.
ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна,ж.к. „****”бл. 212, вх. 2, ет.8, ап. 57, с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „****" АД ЕИК:****, със седалище и адрес на управление в гр.София, п.к.1303, р-н ****, бул./ул. ул. ****, представлявано заедно от **** и **** за осъждане на застрахователя да й заплати следните суми: сумата от 100,00 /сто/ лева като частичен иск от общо 2412,41 лв /две хиляди четиристотин и дванадесет лева и четиридесет и една стотинки/ представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Опел“ модел „****” с per. № ***** собственост на ищцата Й.
Ю. Й. ЕГН:********** изразяващи се в повреди по: капак заден, ключалка заден капак, задна броня, причинени в резултат на настъпило ПТП на 22.04.2025 г. в гр. Варна на кръстовището между ул. „****” и бул. „****” по вина на застрахования по „****” при ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „****" АД, **** - водач на МПС марка „Опел“ модел „****“ с per. № *****, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.
В проведено открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуален 1 представител отправя искане за изменение на исковата претенция по размер. С Определение по чл. 214, ал. 1, пр. ІІІ от ГПК съдът прие изменението, като приема, че исковата претенция вместо първоначално предявените 100 лв., като частичен иск от общата сума от 2412.41 лева да се счита предявен за сумата от 773,41 лв.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на лек автомобил „Опел“ модел „****” с per. № ***** видно от Свидетелство за регистрация на МПС, което прилагам в заверен препис като писмено доказателство.
На 22.04.2025 г. **** - водач на МПС марка „Опел“ модел „****“ с per.
№ *****, застрахован при ответното дружество, в гр. Варна, на кръстовището между ул. „****” и бул. „****” при смяна на лентите блъска отзад автомобила на доверителката ми, от което ПТП са настъпили имуществени вреди за мен, тъй като са налице множество повреди по моя автомобил след катастрофата.
От настъпилото ПТП имало само имуществени вреди, водачите нямали наранявания и възражения по вината, като Емилов Димитров - водач на МПС марка „Опел“ модел „****“ признал вината си бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП на 23.04.2025 г. е заведена щета № 30025000145 при ответното ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „****" АД ЕИК **** и е извършен опис на щета касаещ увреденото МПС „Опел“ модел „****” с per. № ***** собственост на ищцата като от същия е видно какви са увредените части и щетите по автомобила: капак заден, ключалка заден капак, задна броня.
Във връзка с щета № 30025000145 при ответното ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „****" АД ЕИК **** на 04.06.2025 г. изплаща на ищцата сумата от 587,59 лв., която е крайно недостатъчна за извършване на ремонт на автомобила, пребоядисването му и връщането му във вида преди катастрофата.
Счита, че имуществените вреди върху МПС „Опел“ модел „****” с per.
№ ***** възлизат на 3 000 /три хиляди/ лева, от който следва да бъде приспадната заплатената сума 587,59 лв.
С постъпилия отговор на исковата молба ответникът поддържа становище за неоснователност по размер на исковите претенции. Не се оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно 2 правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с виновния водач.
Изтъква се, че стойността на претендираните имуществени вреди надвишава действителната пазарна стойност на автомобила, поради което следва да се приеме, че е налице тотална щета.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени доказателства: свидетелство за регистрация № ****, двустранен констативен протокол от 22.04.2025 г., опис на претенция № **********/23.04.20245 г., удостоверение за техническа изправност на ППС от 12.03.2025 г., свидетелство за управление на МПС № 286782033.
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.432 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Съгласно чл.432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл.380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка.
Съгласно чл.405 КЗ застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок.
Срокът не може да бъде по - дълъг от 15 дни, когато се касае за застраховка гражданска отговорност свързана с притежаването и използването на МПС.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са причинени твърдените имуществени вреди, съответно техния размер.
По делото на основание чл.146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към датата на настъпване на ПТП по отношение лек автомобил „Опел“ модел „****“ с per.
№ ***** е бил налице валидно сключен договор за застраховка Гражданска 3 отговорност полица № BG/33/**** със срок на действие 12.06.2024 г. 12.06.2025 г.
Доколкото липсва оспорване от страна на ответника, съдът приема за безспорно, че на 22.04.2025 г. **** - водач на МПС марка „Опел“ модел „****“ с peг. № *****, в гр. Варна, на кръстовището между ул. „****” и бул. „****” при смяна на лентите блъска отзад лек автомобил „Опел“ модел „****” с peг.
№ *****, собственост на ищцата Й. Ю. Й. ЕГН:**********. Вследствие произшествието, на автомобила на ищцата били нанесени увреждания на капак заден, ключалка заден капак, задна броня.
От представеното удостоверение за регистрация част І се установява, че ищцата е собственик на лек автомобил „Опел“ модел „****” с peг. № ***** и затова се явява лице, активно легитимирано по предявения иск. От своя страна ответникът като застраховател по имуществена застраховка гражданска отговорност на виновния водач, е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй като и застрахователното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие.
За страните е безспорно, наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (полица № BG/33/****) досежно лек автомобил марка “Опел”, модел “****”, peг. № *****, настъпилото на 22.04.2025 г. пътнотранспортно произшествие между лек автомобил марка “Опел”, модел “****”, peг. № ***** и автомобила на ищеца марка „Опел“, модел „****“, peг. № *****, както и обстоятелството, че същото е причинено вследствие виновното и противоправно поведение на водача, чиято отговорност е застрахована в ЗАД „Асет Иншурънс“ АД.
Безспорно е за страните, че от произшествието са увредени частите, описани в представения с исковата молба опис на уврежданията, в посочените в същия степени.
В заключението си по допуснатата САТЕ, вещото лице А. А. приема, че на На 22.04.2025год. ****, като водач на МПС управлява лек автомобил марка „Опел”, модел” ****” с peг. №***** и на кръстовището между ул.”****” и бул.’’****” при смяна на лентите блъска отзад л.а. марка „Опел” модел „****” с рег.№ **** с водач и собственик - Й. Ю. Й. с ЕГН:**********, видно от приложения двустранен протокол за ПТП.
Налице ли е причинно следствена връзка между процесното ПТП и 4 настъпилите вреди в задната част от автомобила на ищцата.
При сблъсъка между двата леки автомобила са настъпили видими щети в задната част по л.а. „Опел” „****” с peг. №****, при което са увредени задна броня, заден капак/багажник/, ключалка и деформация на регистрационната задна табела.
В заключение вещото лице приема, че средната пазарна стойност на щетите по л.а. „Опел ****” с peг. №*****, към датата на настъпване на събитието, възлиза на 1447лева/хиляда четиристотин четиридесет и седем/ лева. Според заключението, стойността на ремонта с уврежданията на л.а.
„Опел ****” с peг. № ****, определена по средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП, като се калкулира стойността на нова задна броня от няколко различни доставчика на части, без да се взимат стойности на части и труд от официален за марката сервиз и доставчик на части, ще възлезе на 1361лева. Вещото лице определя, че действителната стойност на автомобила към датата на процесното ПТП е 3600 лева и ремонта не надвишава 70% от неговата действителна стойност.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно, изготвено въз основа събраните по делото доказателства, проучване на пазара и действащи нормативни актове в областта на застраховането по повод определяне на дължимото застрахователно обезщетение.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл.402 КЗ 5 възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм/ е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр.решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/.
Застрахователят е направил възражение за наличие на т.нар. тотална щета, което съобразно заключението на в.л. е неоснователно предвид съотношението между пазарната стойност на имуществото към датата на събитието – 3600 лева и стойността на необходимия ремонт 1361 лв.
Съгласно чл.390, ал.2 КЗ тотална щета е налице при увреждане, за което разходите нужни за извършване на необходимия ремонт надвишават 70% от действителната стойност на МПС към датата на събитието. В случая стойността на разходите за необходимия ремонт, които са в размер на 1361 лв., не надвишават 70 на сто от действителната му стойност, която е 3600 лв.
При това положение, от установената средна стойност на ремонта по пазарни цени към датата на застрахователното събитие в размер на 1361 лева следва да се приспадне вече изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 587,59 лева, или дължимото обезщетение е в размер на 773,41 лева.