Решение № 17465 от 10.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17465 гр. София, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110105988 по описа за 2025 година

Х. С. А., с ЕГН **********, с адрес: **************, чрез адвокат В. А. В., личен № **********, с адрес за призоваване/съдебен адрес: **************, е предявил срещу Прокуратурата на Република България с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ за причинени имуществени вреди в размер на 1022, 58 евро /2 000 лв./, ведно със законната лихва от 24.01.2025 г. и иск за причинени неимуществени вреди в размер на 2 556, 46 евро /5 000 лв./, като частичен от иск с размер на 5 112, 92 евро /10 000 лева/, ведно със законната лихва от 20.06.2020 г. с посочена банкова сметка за заплащане на сумите: IBAN: BG 69 UNCR 7000 1524 4646 02, BIC: UNCR BGSF титуляр: Х. С. А., поради привличането на ищеца като обвиняем по досъдебно производство № 11182/2020 г. по описа на СДВР, по което обвинение е признат за невиновен с решение от 24.01.2025 г. по ВАНД № 8052/2024 по описа на СГС. Иска се да се осъди Прокуратурата на Република България да плати и сторените от ищецът разноски.

Ответникът с отговор на исковата молба в срок оспорва исковете като неоснователни.

Ищецът твърди, че през целият си живот е работил като шофьор в столичния градски транспорт. Никога не е водил дела, граждански или наказателни, не е имал проблеми с правораздаването. За него съдебната власт било нещо напълно непознато. На 20.06.2020 г. изпълнявал служебните си задължения и управлявал автобус № 42. В следобедните часове на този ден, възрастна дама се спънала на спирка извън автобуса. Ищецът слязъл да й помогне, но тя го обвинила, че той я затиснал с вратите на автобуса. Ищецът й казал, че тя се е спънала заради носените от нея огромни обувки. Тъй като жената била решила, че ищецът е виновен, се обадила на дъщеря си, която пък се обадила на полицията и няколко спирки по- късно ищецът бил спрян от органи на МВР. Веднага започно досъдебно производство.

Ищецът бил привлечен като обвиняем през месец юли 2020. Делото било внесено в СРС 1 едва през 2022 година, когато било образувано АНД № 2520/2022 23 с-в на СРС. По това дело били проведени множество заседания, изслушани три експертизи, последната от които потвърдила, че дамата - А.С. е слезнала благополучно от автобуса без да бъде затисната, направила е три крачки, обърнала се е с лице към автобуса и тогава се е спънала. С решение от 24. 06. 2024 г. по АНД № 2520/2022 на СРС ищецът бил признат за виновен в причиняване по непредпазливост на А.С. на две средни телесни повреди. Било наложено наказание глоба 1300 лева. Присъдата била обжалвана, ищецът чакал месеци наред да се изготвят мотиви. Делото било насрочено в СГС на 24.01.2025 и с окончателно решение ищецът бил признат за невиновен. Заради наказателното дело ищецът платил на адвоката си общо 2000 лв. и тази сума претендира като обезщетение за причинени имуществени вреди.

По отношение на предявения иск за неимуществени вреди ищецът твърди, че в резултат на извършеното нарушение от прокуратурата - привличането му като обвиняем за престъпление, което не е извършпил, е претърпял изключителни душевни болки и страдания, душевни терзания от изключителното чувство за несправедливост, което е изпитвал. Още с получаването на призовката, а и на самото привличане, ищецът преживял изключителен стрес, изпитал изключително чувство на несправедливост, като всичко, което се е случило го накарало да се чувствам безправен и без способ за защита в европейска държава, член на Европейския съюз, до получаване на решението от Софийски градски съд.

Всички тези вреди ищецът оценява на 10 000 лева и счита, че са в пряка връзка с повдигнатото обвинение. Искът предявява като частичен за 5 000 лв., а сумата я претендира със законна лихва от 20.06.2020- дата на насочване на обвинението срещу него, откогато търпя тези вреди.

С отговора на исковата молба ответникът излага съображения за неоснователност на исковете, както по основание, така и по размер. Не се оспорват фактите във връзка с образуваното наказателно производство и изхода от него.

Правните основания на предявените искове са чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи следното от фактическа страна:

Ищецът е шофьор в столичния градски транспорт. На 20.06.2020 г. изпълнявал служебните си задължения и управлявал автобус № 42. В следобедните часове на този ден, възрастна дама се спънала на спирка извън автобуса и го обвинила, че той я затиснал с вратите на автобуса. Ищецът твърдял, че причината е друга и във връзка с възникналия спор се наложила проверка от органите на МВР. Започнало досъдебно производство ЗМ № 11 182/2020 г. по описа на СДВР и ищецът бил привлечен като обвиняем по пр. пр. № 25 438/2020 г. през месец януари 2021 година. Делото било внесено в СРС с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, с постановление от 22.02.2022 година, когато било образувано АНД № 2520/2022 г. по описа на 23 с-в на СРС. По това дело били проведени множество заседания, изслушани били три експертизи, последната от които потвърдила, че пострадалата А.С. е слезнала благополучно от автобуса без да бъде затисната, направила е няколко крачки, обърнала се е с лице към 2 автобуса и тогава се е спънала. С решение от 24. 06. 2024 г. по АНД № 2520/2022 г. на СРС ищецът бил признат за виновен в причиняване по непредпазливост на А.С. на две средни телесни повреди. Било наложено наказание глоба 1300 лева. Във връзка с обжалване на присъдата от обвиняемият – ищец по настоящото дело, било образувано ВАХД № 8052/2024 г. в СГС и с решение № 67 от 24.01.2025 г., влязло в сила на същата дата, ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.

По делото са събрани гласни доказателства. Като свидетели са разпитани съпругата на ищеца С. А.а и синът му С. А.. Те дават показания за преживяванията на ищеца по време на наказателното производство - той бил много зле, започнал да се затваря в себе си и не контактувал с никой, въпреки че живеел с голямо семейство. Отчуждил се от него. Преди всяко дело изпадал в състояние, при което не разговарял с никой, на нервна почва започнали да падат зъбите му. По време на съдебното производство той очаквал да му бъде отнета книжката и да остане без работа, семейството да остане без доходи. Ищецът никога не е имал дела и никога не е имал проблеми с полицията. Това бил първият случай.

Изготвената и приета като доказателство по делото съдебно – психологична експертиза дава заключение, че привличането на ищеца А. като обвиняем и воденото срещу него наказателно производство го е поставило в условията на продължителен стрес, фрустрация /препятстване/, безпокойство, напрежение и опасения за работата и бъдещето. Страдал е от безсъние, станал раздразнителен, отдръпнал се от контакти, работел с напрежение, бил е нарушен обичайния му житейски стереотип. Негативните изживявания не са отзвучали напълно и към настоящия момент, налице е травматичен спомен и усещане за понесена несправедливост, който се актуализира при споделянето за преживяното.

При установеното във фактическо отношение, предявените искове са основателни и доказани, поради следното:

Съгласно правното основание на предявения иск - чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение за извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано, какъвто е и настоящият казус. По делото се доказа, че ищецът е от кръга на лицата, които са претърпели имуществени и неимуществени вреди от действия на органи на прокуратурата, възложени в кръга на тяхната компетентност, които попадат под правната квалификация на посочената правна норма, защото повдигнатото на ищеца обвинение по ДП № 11182/2020 г. по описа на СДВР, довело до образуване на АХД № 2520/2022 г. на СРС и ВАХД № 8052/2024 г. по описа на СГС е било незаконообразно, приключило с решение, с което Х. С. А. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Ищецът доказа вида и размера на претърпените от него вреди – имуществени и неимуществени, в резултат на действията на органите на ответника. За да бъде представляван и защитаван в процесното наказателно производство ищецът е заплатил на адвокат възнаграждение в общ размер на 2000 лв., с еврова равностойност понастоящем в размер на 1022, 58 евро. Затова този иск е основателен и доказан в пълния му предявен размер.

Основателен и доказан в предявения размер е и частичния иск за причинени 3 неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. с равностойност в евро в размер на 2 556, 46 евро. Доказаха се твърденията на ищеца, че макар квалификацията на повдигнатото му обвинение да не е тежка, за него наказателния процес е имал големи негативни последици.

От събраните по делото гласни доказателства и изготвената съдебно – психологична експертиза се установи, че по време на наказателното производство ищецът е живял в страх и безпокойство от приключването му с осъдително решение, което би го лишило от работа и от доходи без да е навършил пенсионна възраст. В резултат на извършеното нарушение от прокуратурата - привличането му като обвиняем за престъпление, което не е извършпил, ищецът е претърпял душевни болки и страдания, терзания и стрес с висок интензитет, страдал е от чувство за несправедливост. Продължителността на наказателното производство от 2020 година до началото на 2025 година също е аргумент за основателност на предявения частичен иск в размер на 5 000 лв. или 2 556, 46 евро. Законната лихва върху присъдените обезщетения следва да се присъди от датата, на която държавата е изпаднала в забава – датата на решението, с което ищецът по делото е бил обявен за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение – 24.01.2025 г.

При този изход на делото, разноски се дължат на ищеца в общ размер на 515, 64 евро /1008, 50 лв./, от които: 4, 35 евро /8, 50 лв./ платена държавна такса и 511, 29 евро /1000 лв./ адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ, да плати на Х. С. А., с ЕГН **********, с адрес: **************, представляван от адвокат В. А. В., личен № **********, с адрес за призоваване/съдебен адрес: **************, за причинени имуществени вреди сума в размер на 1022, 58 евро /2 000 лв./, ведно със законната лихва от 24.01.2025 г. и за причинени неимуществени вреди сума в размер на 2 556, 46 евро /5 000 лв./, като частичен иск от иск с размер на 5 112, 92 евро /10 000 лева/, ведно със законната лихва от 24.01.2025 г., като искането за заплащане на законна лихва за забава върху сумата от 2 556, 46 евро за времето от 20.06.2020 г. до 24.01.2025 г. отхвърля като неоснователно, по банкова сметка за заплащане на сумите: IBAN: BG 69 UNCR 7000 1524 4646 02, BIC: UNCR BGSF титуляр: Х. С. А., поради привличането на ищеца като обвиняем по досъдебно производство № 11182/2020 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 25 438/2020 г. по описа на СРП, по което обвинение е признат за невиновен с решение от 24.01.2025 г. по ВАНД № 8052/2024 по описа на СГС.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ да плати на Х. С. А., с ЕГН **********, с адрес: **************, представляван от адвокат В. А. В., личен № **********, с адрес за призоваване/съдебен адрес: ************** сторените по делото 4 разноски в общ размер на 515, 64 евро, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок от съобщаването му.