Решение № 490 от 05.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. В., 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов при участието на секретаря Веска П. Петрова като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20253100101509 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.42 б.“б“ в вр. чл.25 ал.1 от ЗН Производството по делото е образувано с искова молба от Е. Р. Р. с ЕГН:

********** и адрес: ****, действаща чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Ж. М. А. от АК-С. и посочен съдебен адрес **** ПРОТИВ:

Ц. С. И. с ЕГН: ********** и адрес: с. С., общ. Б., ****, с която е предявен иск с правно основание: чл. 42, б. „б" във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗН.

С исковата молба ищцата твърди, че е наследник на Р. И. Р. с ЕГН **********, бивш жител на гр. В., починал на **** год. След справка в Служба по вписвания е установила, че е вписано саморъчно завещание от **** год., което не е изготвено т.е. написано и подписано от наследодателя Р.

И. Р..

С исковата молба ищцата е заявила петитум, с който моли съда да постанови решение, с което:

ПРОГЛАСИ ЗА НИЩОЖНО Саморъчно завещание от **** год. на Р. И.

Р. направено в полза на Ц. С. И. с ЕГН **********, доколкото същото не е писано и подписано от завещателя.

Претендира направените по делото разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства, не са 1 направени други доказателствени искания.

В съдебно заседание, ищцата чрез адв. Ж. А. – упълномощен процесуален представител поддържа исковата молба.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по делото, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Не спори, че ищцата се легитимира като единствен наследник на Р. И. Р. съгласно Удостоверение за наследници с изх. № 31157/07.07.2021 год.

Според ответника завещателя сам е изготвил саморъчното завещание на **** год. и го е подписал.

Завещанието от **** год. отразява действителната, свободно формирана воля на завещателя Р. И. Р., поради което предявения иск за неговата нищожност следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и да присъди направените разноски по делото.

В съдебно заседание, чрез адв. Е. С. поддържа отговора.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 31157/07.07.2021 год. съдът установи, че Р. И. Р. е починал на **** год., а ищцата Е. Р. Р. е негов наследник, като дъщеря на Р. И. Р. /починал/– брат на Р.

И. Р., като негова, племенница т.е. роднина по съребрена линия от четвърта степен.

Представеното удостоверение се полза със задължителна материална доказателствени сила за съда.

Със Саморъчно универсално завещание от **** год. Р. И. Р. починал на **** год., е завещал на Ц. С. И., ЕГН **********, притежаващ лична карта ****, изд. на **** г. от МВР – В., с постоянен адрес с. С., ****, общ. Б., обл.

В., посочен като негов братовчед, всичките си движими и недвижими имоти, парични средства и обзавежданията в тях.

След смъртта на Р. И. Р., по молба на лицето в полза на което е направено завещанието – Ц. С. И., същото е било обявено на 14.04.2025 г. от нотариус О. Ш., със Протокол за обявяване на саморъчно завещание.

С оглед оспорената автентичност на завещателното разпореждане по делото е назначена съдебно – графологична експертиза.

Видно от заключението на вещото лице, след сравнение с образци от почерка и подписа на лицето на завещателя, вещото лице е достигнало да извод, че подписът положен за завещател в оригинал на саморъчно завещание от **** г., е изпълнен от лицето Р. И. Р., ЕГН:**********.

2

От заключението е видно, че ръкописният текст, с който е изписано саморъчно завещание от **** год., вероятно е изписан от лицето Р. И. Р. с ЕГН **********, като за категоричен отговор е необходимо представяне на по– голямо количество сравнителен материал.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, експертът поддържа изготвеното заключение, като допълва, че установените от него по време на изследването два варианта на подпис на лицето се дължат на естествено изменение на почерка, като е уточнил, че всички останали елементи на подписа отговарят.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявен е иск с правно основание чл.42, б. „б“ ЗН във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН.

Иска е за прогласяване нищожността на завещателно разпореждане в саморъчно завещание от **** год. на Р. И. Р., починал на **** г., в полза на Ц.

С. И., поради това, че същото не е написано и подписано от завещателя.

Съдът намира, че доколкото ищцата е наследник по закон на завещателя, като негова племенница и дъщеря на починалия му брат, то за нея е налице правен интерес от предявяване на иска за недействителност на завещанието, доколкото основателността му би породила право да придобие имущество.

Следва да бъде посочено също, че видно от представения препис на Решение № 1197/24.10.2023 г. по гр. д. № 1111/2023 г. по описа на ВОС, предмет на производството е било саморъчно завещание 05.05.2020 г., а не завещанието предмет на настоящото производство, поради което искът е допустим.

Саморъчното завещание по своята същност представлява едностранен, безвъзмезден, формален акт, който съдържа имуществени разпореждания за след смъртта на завещателя. Тъй като с касае за формален акт, за да породи своите правни последици, то следва да е действително, т.е. да отговаря на предвидените в разпоредбата на чл. 25 ал.1 ЗН императивни изисквания, а именно: да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от завещателя, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Липсата на някой от тези реквизити води до нищожност на завещателното разпореждане.

Трайната съдебна практика безпротиворечиво приема, че ползващият се от едно саморъчно завещание е длъжен при оспорване на неговата автентичност да установи, че то е ръкописно написано и подписано от завещателя. В настоящия случай, доказателствената тежест е върху ищеца.

За доказване на горните обстоятелства, по делото е назначена съдебно – графологична експертиза, заключението на която съдът цени като 3 безпристрастно и компетентно дадено. Видно от същото, вещото лице, специалист по криминалистични експертизи на писмени доказателства, въз основа на направеното от него изследване е достигнало до категоричния извод, че подписът положен за завещател в оригинал на саморъчно завещание от **** г., е изпълнен от лицето Р. И. Р., ЕГН **********, т.е. налице е единият от задължителните реквизити за действителността на завещателното разпореждане, а именно да е подписано от завещателя. Доколкото обаче, макар, саморъчното завещание да е частен диспозитивен документ, то както беше посочено е едностранен формален акт и като такъв по отношение на него е неприложима разпоредбата на чл. 180 ГПК, поради което следва да бъдат установени и останалите предвидени в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ГПК, задължителни реквизити.

По делото не се спори, а и от процесното саморъчно завещание се установява, че подписът е положен след завещателните разпореждания, означена е датата на която е съставено и подписано същото, въз основа на което следва да бъде установен последният реквизит касаещ действителността, а именно дали е изцяло написано ръкописно от завещателя.

Видно от заключението на назначената експертиза, вещото лице е достигнало до извод, че ръкописният текст, с който е изписано саморъчно завещание от **** г. вероятно е изписан от лицето Р. И. Р. с ЕГН **********.

За да обоснове извода си, експертът е използвал образци за сравнително изследване – свободен образец от подпис и ръкописен текст (три имена и ЕГН) в заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани от 2010 г. и свободен образец от подпис и ръкописен текст (три имена) в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 68, том II рег. № 13094 дело № 225 от 2008 г., приложен на стр. 91 в материалите по делото, както и свободен образец от подпис и ръкописен текст (три имена) в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 68, том II рег. № 13094 дело № 225 от 2008 г. предоставен от нотариалната кантора на нотариус Людмила Гонова. При изследването им, вещото лице е констатирало, че при извършеното от него почерково изследване и установените въз основа на същото, съвпадащи признаци може да се направи извод, че ръкописният текст на саморъчно завещание от **** год. вероятно е изписан от лицето Р. И. Р..

Следва да бъде посочено, а и съобразно постановеното по чл. 290 ГПК, Решение № 137/11.10.2019 г. по гр.д. № 4409/2018 г. по описа на ВКС, I г.о, осигуряването на сравнителен материал /”образци за сравнително изследване” по смисъла на пар. 1, т. 5 от ДР на Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица/ е в тежест на лицето, ползващо се от завещанието /Решение № 821/19.11.2010 г. по гр. д. № 1906/2009 г. на ВКС, І-во г. о./.

При спор относно автентичността на завещанието най-често се използват т. н. „свободни” сравнителни образци - такива, които са съставени независимо от възникналия между страните правен спор /не са съставени с 4 оглед на процеса/. Такива могат да бъдат писма, записки, дневници и др. п. В теорията се приема, че тъй като при тях няма елементи на умишлено изменение на почерка, те са твърде подходящи за използване в качеството на сравнителни образци. Няма изискване сравнителният материал да е от официален документ /Решение № 256 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 3196/2014 г. на ВКС, I-во г. о./ или да материализира изявление, направено пред държавен орган, за да се приеме, че същият е автентичен. Когато възникне спор относно автентичността на сравнителния материал простото твърдение на имащата интерес от това насрещна страна, че сравнителните образци - обект на изследване, не изхождат от завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на експертизата; оспорващият сравнителния материал следва да проведе насрещно доказване, като е достатъчно същото да бъде непълно, като представи друг сравнителен материал, за който по категоричен начин може да се приеме, че е изготвен от завещателя, и който да бъде съобразен от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите във връзка с автентичността. В този смисъл е утвърдената съдебна практика: решение № 171 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 6412/2007 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 60 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 693/2012 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 256 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 3196/2014 г. на ВКС, I-во г. о.

В случая използваните образци за сравнително изследване са т.н.

„свободни“ сравнителни образци, един от които материализира изявление направено пред държавен орган. Същите съдът намира за подходящи за използване и такива, които са годни да послужат за целите на изследването.

При проведеното сравнително изследване между почерка, отразен в подпис и ръкописен текст положени в саморъчно завещание от **** г., обект на експертизата и почерка, отразен в ръкописните текстовесравнителни образци, са установени съществени съвпадения на характеризиращи ги общи графически признаци на почерка, а също и в частните, по-характерни варианти, които вещото лице подробно описва в заключението си.

Експертът е установил, че посочените съвпадания в общите и частните графически признаци на почерка са характерни, устойчиви – индивидуални и образуват идентификационна съвкупност, която дава основание да се направи извод, че буквено-цифровия ръкописен текст, обект на експертизата, е вероятно изписан от лицето Р. И. Р.. Специалистът е уточнил, че наблюдаваните разлики в почерка – с ниска до средна степен на обработеност /бавен темп, средна координация/, със слаб десен наклон, степен на свързаност на писмените знаци – ниска форма и посока на движенията – смесена, съкращаване на част от елементите на буквените знаци, както и доближаване на някои знаци до прописа са характерни за хора в напредна възраст или заболяване.