Решение № 134 от 12.04.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Велико Търново, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Пламен Борисов

Любка Милкова при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20214100500589 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №32/12.05.2021г., постановено по Гр. д.№123/2021г. по описа на РС – Павликени, ОСЪЖДА „ЗК Уника“ АД със седалище гр.София, с ЕИК 040451865, да заплати на ГР. Д. Д., с ЕГН ****, от гр.П., сумата от 15 000лв. – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие причиняването на смъртта на баба й З. К. К., при ПТП на 03.03.2018г. на път III – 502, 20+727км. от водач на МПС л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег.

№ВТ**АК със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при „ЗК Уника“ АД, полица №**, валидна от 04.11.2016г. до 03.11.2017г., прекратена на 21.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.08.2020г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 25 000лв., като неоснователен и недоказан, присъдени са разноски в полза на страните, съразмерно с изхода по спора, както и в тежест на ответника „ЗК Уника“ АД на основание чл.78 ал.6 ГПК е възложена ДТ за производството върху уважения размер на иска.

Против първоинстанционното решение е постъпила в срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищеца по делото ГР. Д. Д., чрез пълномощника й адв.Д.Д. от ВТАК, В ЧАСТТА, с която е частично отхвърлен предявеният от нея иск по чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД за разликата над уважения до предявения размер от 25 000лв., като неоснователен и недоказан. Развити са оплаквания за неправилност на решението в 1 обжалваната му част, като се оспорват като неправилни изводите на първостепенният съд, досежно справедливия размер на обезщетението, което следва да се присъди за понесените от ищцата неимуществени вреди. Изложени са твърдения, че според въззивника справедливият размер на следващото й се обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен на 50 000лв., което да бъде намалено с 50%, с оглед признатото от ищцата съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата З. К.. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част, вместо което постанови друго, с което осъди „ЗК Уника“ АД да заплати на ГР. Д. Д. още 10 000лв. над присъденото с първоинстанционното решение обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2020г. – дата на подаване на застрахователната претенция. Претендира направените по делото разноски пред двете инстанции в пълен размер. Не сезира съда с доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната жалба на ищцата от насрещната страна - ответник.

Против първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която частично е уважен искът по чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за сумата от 15000лв., ведно със законната лихва от 10.08.2020г. до окончателното изплащане, в срок е постъпила въззивна жалба от ответника по делото „ЗК Уника“ АД гр.София, чрез ЮК Динева – Милева. Развити са оплаквания, че решението в обжалваната му осъдителна част е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Твърди се, че неправилно е отчетена единствено тази част от свидетелските показания, които обслужват уважаването на предявения иск, както и че не е категорично доказана изискуемата от закона и тълкувателната практика изключително близка връзка на починалата с ищцата и не са изпълнени критериите, залегнали в ТР №1/21.06.2018г. по ТД №1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС. В случай, че бъде прието наличието на основания за присъждане на обезщетение, излага, че същото следва да се определи в рамките на лимита от 5000лв., като нормативно признат максимум, който може да бъде определен, съобразно приложимия в случая §96 ал.3 ПЗР на ЗИД КЗ /ДВ бр.101/2018г./ вр. с ал.2, вр. с ал.1 и чл.493а ал.4 КЗ, с довод и че приложимата разпоредба на §96 ал.1 от ПЗР на ЗИД КЗ/ДВ бр.101/2018г./ не е в несъответствие с общностното право. Твърди, че неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на претенцията за законна лихва, предвид акцесорният й характер. В условията на евентуалност твърди липса на забава от страна на застрахователното дружество, предвид неспазване от ищеца на чл.338 ал.1 КЗ. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно такова в осъдителната му част, вместо което постанови друго, с което бъде отхвърлен иска срещу ЗК „Уника“ АК, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски, в т.ч. и ЮК възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на ЗК „Уника“ АД гр.София от ищеца по делото ГР. Д. Д., чрез пълномощника й адв.Д. Д. от ВТАК, с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и 2 недоказана, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част потвърдено като правилно и законосъобразно. Оспорва като неоснователни възраженията на въззивника относно характера на връзката на ищцата с починалата при ПТП З. К.К., нейна баба, и относно размера на присъденото й обезщетение. Твърди наличието на трайна и дълбока емоционална връзка на ищцата с починалата при ПТП нейна баба по смисъла на критериите, залегнали в ТР №1/21.06.2018г. по ТД №1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС.

Излага доводи, че ограниченията, въведени с §96 ал.1 от ЗИД на КЗ, противоречат на Европейското право и в частност на чл.9 ал.1 от Директива 2009/103/ЕО.

В СЗ въззивникът ГР. Д. Д., чрез пълномощника си адв.Д.Д. – ВТАК, поддържа въззивната си жалба и моли да бъде уважена и оспорва подадената от насрещната страна въззивна жалба, по съображения, доразвити в представена писмена защита. Претендира присъждане на направените разноски в първоинстанционното производство в пълен размер, респ. – съразмерно с уважената част от въззивната жалба, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Заявява, че не е направила съдебни разноски във въззивното производство.

Релевира възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна ЮК възнаграждение.

В СЗ въззивникът „ЗК Уника“ АД със седалище гр.София, чрез ЮК Динева – Милева, с писмена молба от 15.12.2021г. поддържа въззивната си жалба и оспорва подадената от ищцата въззивна жалба като неоснователна и недоказана. Претендира съдебни разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби от страните по делото са подадени в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното в цялост първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани във въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Павликени е бил предявен от ГР. Д. Д., чрез пълномощника й адв.Д. Д. – ВТАК, против „ЗК Уника“ АД със седалище гр.София осъдителен пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 вр. чл.493а ал.4 КЗ вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 25 000лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на баба й Захария Кирилова Костова, ЕГН **, починала при ПТП на 03.03.2017г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция – 10.08.2020г. до окончателното изплащане. В ИМ са изложени твърдения, че 3 ищцата е внучка на починалата при процесното ПТП З. К. К. и от смъртта й е претърпяла неимуществени вреди, продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, като са изложени конкретните житейски обстоятелства, обосноваващи ищцовото твърдение за наличие на създадена трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалата й при ПТП баба. С ИМ ищцата е изложила твърдения, че справедливият, според същата, размер обезщетение, което й се следва за претърпените от смъртта на баба й неимуществени вреди, възлиза на сумата от 50 000лв.. Изрично признат от ищцата с ИМ е принос на пострадалата по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД за настъпване на вредоносния резултат, поради неизпълнение на вмененото й задължение, съгласно ЗДвП, правилно да постави обезопасителен колан, определен от ищцата на 50%, поради което претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000лв. Претендирала е разноски.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор ответникът „ЗК Уника“ АД със седалище гр.София, чрез пълномощника си ЮК Динева – Милева, е заел становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявеният иск, който е оспорил както по основание, така и по размер. Оспорил е материално – правната легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП смърт на баба й З. К., с твърдение, че ищцата не отговаря на критериите, съгласно ТР №1/21.06.2018г. по тълк. д.№1/2016г., ОСНГТК на ВКС. Оспорил е и размера на претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди като многократно завишено. Позовал се е, че, в случай, че искът е доказан по основание, размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не следва да надхвърля сумата от 5000лв., на основание приложимост на §96 ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ. С оглед неоснователността на главния иск, е оспорил като неоснователна и претенцията за законна лихва върху главницата, предвид акцесорният й характер. При условията на евентуалност, се позовава на забава на кредитора, поради неспазване на изискванията по чл.338 ал.1 КЗ – пълномощното, представено пред застрахователя, не е нотариално заверено, в него не се съдържа текста по чл.338 ал.1 КЗ, пред което посочената банкова сметка не е могло да бъде използвана от застрахователя за валидно плащане. Претендирал е разноски, в т.ч. и ЮК възнаграждение.

Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал са следните:

Между страните не е спорен факта на настъпило на 03.03.2017г. ПТП на път III-502, 20+727км., причинено от К. К. Б. при управлението на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег.№ВТ ** АК, при което е настъпила смъртта на З. К. К., ЕГН ******** – баба по майчина линия на ищцата.

С влязла в законна сила на 31.01.2018г. Присъда №3/15.01.2018г. по НОХД №463/2017г. по описа на ВТОС, е призната К.К.Б. за виновна за това, че на 03.03.2017г., на път III-502, 20+727 км., при управление на МПС – л.а. марка „Рено Меган Сценик“ с рег.

№ВТ ** АК, нарушила правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 от ЗДВП – не контролирала непрекъснато превозното средство, което управлявала и чл.20 ал.2 изр.1 от 4

ЗДвП – при избиране на скоростта на движение /в случая 80,3 км/ч/ не се съобразила с релефа на местността и състоянието на пътя при преодоляване на крива, ляв за автомобила завой, допуснала намаляване на радиуса на завоя и изгубила контрол над управлението на автомобила, вследствие на което и по непредпазливост причинила смъртта на намиращата се в автомобила З. К. К. от гр.П., като след деянието е направила всичко, зависещо от нея, за оказване помощ на пострадалата – престъпление по чл.343а ал.1 б.“б“ вр. чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 пр.3 НК вр. чл.20 ал.1 и ал.2 изр.1 от ЗДвП.

От приобщените по делото материали от воденото за процесното ПТП ДП №ЗМ 108/2017г. по описа на РУ Павликени се установява, че починалата З. К. К. е била пътник, седнала на задна седалка в дясно в увреждащия л.а. „Рено Меган Сценик“, управляван от виновния водач и нейна дъщеря К.К. Б., като починалата е била без поставен обезопасителен колан, изпаднала е от левия заден прозорец на вратата на л.а. и е била затисната под колата, която била легнала в канавката, трупът на З. К. е намерен по очи в канавката на разстояние от ОР -2 -55,85м.