Решение № 2437 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2437 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. П.А като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20261110206716 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е. Р. Л., ЕГН **********, с адрес гр. София, ,,***'', чрез адв.

Г. Т. от САК, против наказателно постановление № 26-4332-002062/18.03.2026 г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 255, 65 / двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

В жалбата се поддържа, че Л. не е бил уведомен от органите на МВР за служебно прекратената регистрация на автомобила му, при което поведението му е субективно несъставомерно. Прави се искане НП да бъде отменено.

За проведеното на 16.06.2026 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Аминистративнонаказващият орган не се явява и не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят Л. се представлява от адв. Т..

В дадения ход по същество адв. Т. пледира НП да бъде отменено поради субективна несъставомерност на нарушението. Претендира присъждане в полза на доверителя му на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Депозирани по делото са писмени бележки от наказващия орган, чрез гл. юрк. С.М., в които са обективирани съображения в насока материалната и процесуалноправна законосъобразност на издаденото наказателно постановление и се прави искане да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност по отношение на размера на адвокатското такова.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, о т надлежно легитимирано лице, 1 против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

Жалбоподателят Е. Л. е собственик на лек автомобил „Опел“, модел „,,***''“, ДК № ,,***''. На 02.12.2025 г. в ОПП-СДВР постъпило уведомление от Гаранционен фонд по чл.

143, ал. 10 ЗДвП, че автомобилът няма валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поради това регистрацията му била служебно прекратена. Жалбоподателят не бил уведомен за съответното обстоятелство.

На 23.01.2026 г., около 03:30 ч., в гр. София, Л. управлявал процесния лек автомобил марка „Опел“, модел „,,***''“, ДК № ,,***'', движейки се по ул. „Добринова скала“, с посока от бул. „Царица Йоана“ към бул. „Сливница“. Спрян бил за извършване на полицейска проверка от свидетелите Х. Х. и П. Н., служители на ОПП-СДВР, и в хода й било констатирано, че управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация поради липса на валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. С оглед на това свид. Х., на длъжност младши автоконтрольор при ОПП СДВР, съставил срещу Л. АУАН Серия GA № 4774607/23.01.2026 г. за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, в който описал констатираните обстоятелства.

Образувана била преписка вх. № 4332р-8775/2026 г. по описа на ОПП-СДВР, която била изпратена в СРП под № 9037/2026 г. Наблюдаващият прокурор приел, че Л. не бил уведомен за служебно прекратената регистрация на управлявания автомобил, поради което с постановление от 25.02.2026 г., изх. № 9037/26.02.2026 г. постановил отказ от образуване на наказателно производство по преписката. Копие от постановлението било изпратено на Началника на ОПП СДВР за сведение. В резултат от това било издадено атакуваното наказателно постановление за извършено от Л. нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП му било наложено кумулативно административно наказание глоба размер на 255, 65 / двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Х. Х. и П. Н., и писмени - справка от Гаранционен фонд; справка-картон на водач; материалите по преписка вх. № 4332р8775/2026 г. по описа на ОПП-СДВР; копие от постановление от 25.02.2026 г., изх. № 9037/26.02.2026 г. на прокурор при СРП; заповед № 513з-9755/13.09.2024 г.; заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г.; застрахователна полица за сключена застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна до 22.01.2027 г.

Съдът кредитира събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, намирайки ги за обективни, достоверни и в корелация помежду си.

Съдебният състав се довери на депозираните от свидетелите Х. и Н. показания досежно констатираното при извършената на 23.01.2026 г. проверка на управлявания от Л. автомобил и обстоятелствата по съставяне на АУАН, доколкото кореспондират с писмените доказателства. Посредством материалите, съдържащи се в преписка вх. № 4332р-8775/2026 г. по описа на ОПП-СДВР се установява, че на 02.12.2025 г. регистрацията на лек автомобил марка „Опел“, модел „,,***''“, ДК № ,,***'' била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП - получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ, и че към датата и часа на проверката автомобилът бил без сключена гражданска отговорност. С оглед на това съдебният състав прие последното обстоятелство за изяснено безспорно.

Същевременно от материалите по преписката /докладна записка рег. № 4332р8775/05.02.2026 г. и извлечение от регистъра на ОПП-СДВР/ се установява, че към процесната дата - 23.01.2026 г., Л. не е бил уведомен за служебната дерегистрация на 2 автомобила.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН, и тази на административнонаказващия орган по издаване на НП, следват от длъжностните им качества и възложените им във връзка с тях правомощия, изводими от представените заповеди - заповед № 513з-9755/13.09.2024 г.; заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи, по надлежния ред, и са връчени на санкционираното лице.

Обстоятелствата по извършване на нарушението са описани подробно, при което нарушения на разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН не се констатират.

Същевременно атакуваното НП е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Според разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, „по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“.

За да е извършено съответното нарушение на ЗДвП, действието или бездействието на водача следва да е осъществено виновно. В случая, за да понесе жалбоподателят административнонаказателна отговорност, следва да е безспорно доказано, че е бил наясно с факта на служебно прекратената регистрация на управлявания автомобил, въпреки което да го е управлявал. Обстоятелството, че процесният автомобил фигурира в масивите на контролните органи като такъв с прекратена регистрация обаче, не води автоматично до извод, че жалбоподателят като негов собственик е знаел за това. Законодателното изменение на разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП с бр. 64 на ДВ от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г, съгласно което служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ, не води до автоматичното установяване на факта, че собственикът на МПС е бил наясно с прекратяването на регистрацията на превозното средство. Предвид това, въпреки законодателната промяна, задължителните указания, дадени с Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ВАС-ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, не са загубили валидността си.

В случая, доколкото жалбоподателят Л. не е знаел, че управляваният от него автомобил е служебно дерегистриран, липсва субективният елемент от състава на нарушението по чл.

140, ал. 1 ЗДвП - вината, тъй като не се доказа да е целял или допускал настъпването на общественоопасните последици, респективно да е могъл или да е бил длъжен да ги предвиди. Знанието не се презумира, въпреки че Л. е собственик на МПС, тъй като макар да е бил длъжен да провери датата на изтичане на валидността на застраховката „гражданска отговорност“, няма как да е бил наясно дали и кога Гаранционен фонд ще уведоми ОПП СДВР за липсата на сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, респективно кога регистрацията ще бъде служебно прекратена. Не е налице публично достъпен регистър, в който всеки собственик/водач на МПС да може да извърши справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл.

4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, е със защитена информация.

Изводимо от горното, НП е неправилно - незаконосъобразно и необосновано, и подлежи на отмяна. Депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

При този изход на делото e основателна и релевираната от процесуалния представител н а жалбоподателя претенция за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно изричното право, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д 3

ЗАНН. Съгласно приложения договор за правна защита и съдействие се претендира присъждането на разноските, направени от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение, в размер на 1 000 /хиляда/ евро. С оглед наведеното възражение за прекомерност обаче, съдът прецени, че претендираният размер се явява прекомерен и несъответен на невисоката фактическата и правна сложност на делото и на обстоятелството, че разглеждането му е приключило в едно съдебно заседание. Поради това и разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, а именно в размер на 204, 51 /двеста и четири евро и петдесет и един евроцента/ евро, с равностойност 400 /четиристотин/ лв. по фиксирания курс на БНБ преди 01.01.2026 г.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26-4332-002062/18.03.2026 г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу Е. Р. Л. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 255, 65 / двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ ДА ЗАПЛАТИ на Е. Р.

Л., ЕГН **********, с адрес гр. София, ,,***'' сума в размер на 204, 51 /двеста и четири евро и петдесет и един евроцента/ евро, с равностойност 400 /четиристотин/ лв. по фиксирания курс на БНБ преди 01.01.2026 г. - направени по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.София в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________