Определение № 1333 от 18.05.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1333 гр. София, 18.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито засеД.е на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20231000501308 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

Образувано е по повод определение № 460 от 04.05.2023 г., постановено по гр. д. № 198 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което производството по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност пред Софийски апелативен съд за определяне на компетентния съд, който да се произнесе по исковете, предявени от Л. Н. Х. и Д. С. Х. срещу община Благоевград с искова молба вх. № 19480/24.11.2022 г. в Районен съд Благоевград.

Изложени са мотиви от окръжния съд, че анализът на обстоятелствената част и петитума на първоначалната и поправена искова молба налага извода, че срещу ответника при условията на обективно и субективно съединяване са предявени два отрицателни установителни иска.

Ищците обосноват правният си интерес с твърденията, че са съсобственици при равни дялове на процесния имот на сочените основания, въз основа на което претендират отричане правата на общината. В казус като разглежД.я съсобствениците са обикновени другари, тъй като положението на всеки от тях може да е различно, не е налице неделимо правоотношение, поради което и решението не е нужно да е еднакво по отношение на двамата ищци.

Съсобственическото правоотношение за всеки от другарите е отделно и има самостоятелно развитие. Следователно, в случая са предявени два самостоятелни отрицателни установителни иска от двете съсобственици, всеки с предмет идеалната част на всяка от тях, която твърди че притежава.

При това положение цената на всяка от претенциите се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК - от данъчната оценка за тази идеална част от процесния имот, а не за целия. Предвид данните за данъчната оценка и ищцовите твърдения за съсобственост при равни дялове, цената на всеки предявен от тях собственически иск възлиза на по 30 759,96 лв. Последната безспорно е 1 под изискуемия от чл. 104, т. 3 ГПК минимум от 50 000 лв., поради което родово компетентен се явява именно първоначално сезирания районен съд.

Софийският апелативен съд, след преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото, установи следното:

Производството по гр. д. № 2686 по описа за 2022 г. на Районен съд Благоевград е образувано по искова молба от Л. Н. Х. и Д. С. Х. срещу община Благоевград, с която е предявен иск за признаване на установено, че ответникът не е собственик на имот с проектен идентификатор *** в гр. Благоевград с площ от 1848 кв. м., с трайно предназначение – урбанизирана територия.

В хода на установяване цената на исковата претенция е представена данъчна оценка за процесния имот от 1848 кв. м., която възлиза на сумата от 61 519,92 лв. (посочена за цена и в поправената искова молба).

За родовата подсъдност съдът следи служебно съгласно чл. 119, ал. 1 ГПК. С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск за собственост при условията на субективно съединяване от двете ищци срещу ответника. Отрицателният установителен иск за липсата на право на собственост има специален предмет, който е различен от предмета на положителния установителен иск. Това детайлно е разяснено в мотивите към ТР №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В тази насока развитите от окръжния съд съображения биха били относими ако предмет на съдебното производство беше положителни установителни искове за собственост, предявени от няколко съсобственици за установяване на правото им на собственост в съответните идеални части върху един имот срещу съответния ответник. Не такъв е обаче разглежД.я случай. При отрицателния установителен иск основанието на иска не е негов индивидуализиращ белег. При този иск, с който ищецът или ищците отричат правото на собственост, претендирано от ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, от които то може да се породи, като при уважаването му, това право е отречено със сила на пресъдено нещо с оглед на всички възможни основания. Само при отрицателния установителен иск предмет на делото е субективното материално право на ответника, което ищецът отрича на всички възможни основания. Също така само при отрицателния установителен иск основанието на иска следва да се въведе от ответника. Предвид това няма никакво значение квотата на съсобственост, която твърдят, че притежават ищците и цената на иска не би следвало да се определя по отделно за тях съобразно техните дялове.

Правомощията на съда във връзка с предмета на делото са да го изведе от въведените от ищците твърдения и заявения петитум, в случай, че констатира нередовности, да даде съответните указания за тяхното отстраняване. В случая, са въведени от ищците твърдения и е заявен петитум за признаване за установено, че ответникът не притежава право на собственост върху процесния имот. В диспозитива на поставеното по иска решение, независимо дали е отхвърлително или уважително, идеалните части на твърдяната съсобственост на ищците, няма да намери място, защото тя е 2 единствено предпоставка за правния им интерес от предявяване на иска. В разглежданата хипотеза няма как по отношение на единия ищец искът да бъде уважен, а по отношение на другия отхвърлен, защото предметът е еднакъв, независимо от броя на ищците, а именно наличието на субективното материално право на собственост на ответника върху имота. Ето защо, следва да се приеме, че предмет на делото е правото на собственост на ответника върху недвижимия имот с площ от 1848 кв. м. Поради размера на неговата данъчна оценка, която е над 50 000 лв. и на основание чл. 104, т. 3 ГПК, делото е родово подсъдно на окръжен съд.

За по-голяма яснота следва да бъде посочено, че цитираната съдебна практика в определение № 460 от 04.05.2023 г. е неотносима към разглежД.я случай, доколкото не касае предявен отрицателен установителен иск от няколко ищци, с който се отрича правото на собственост на един ответник върху един недвижим имот. Посочените определение №50119/22.02.2023 г. по т. д. №1183/2022г, I г. о. на ВКС и определение №39/19.02.2020 г. по ч. т. д.

№228/2020 г., II г. о на ВКС касаят цената на предявени облигационни осъдителни искове, а решение №44/18.02.2016 г. по гр. д. №4198/2015г, I г. о. на ВКС се отнася до отрицателен установителен иск за погасено по давност право на строеж. Следва да бъде отбелязано и че съществува разпоредбата на чл. 270, ал. 4 ГПК.

Тъй като определението по чл. 122 ГПК не е преграждащо, както и не е изрично предвидено да е обжалваемо (т. 9 от ТРОСГТК № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.), настоящото определение е окончателно.

Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

РОДОВО КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения иск от Л. Н. Х. и Д. С. Х. срещу община Благоевград за признаване на установено, че ответникът не е собственик на имот с проектен идентификатор *** в гр. Благоевград с площ от 1848 кв. м., е Окръжен съд - Благоевград.

ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд - Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3