Решение № 102 от 16.04.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. гр. Добрич, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20243200500036 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх.№ 260555/15.03.2021г. подадена от С. В. С. с ЕГН **********, от гр. В., и Д. Я. С. с ЕГН **********, от гр. Д., чрез адв.И. З.-САК, срещу Решение №260015/02.02.2021г., поправено с решение 260024/01.12.2023г. по гр.д.№11/2020 г. на РС-Т., с което са обявени за относително недействителни по отношение на ищцата Ж. С. С. с ЕГН **********, действаща чрез законния си представител-майка и И. А. П., с ЕГН **********, двете от гр.В., с настоящ адрес: Г., сключените между ответниците

С. В. С. с

ЕГН********** и Д. Я. С. с ЕГН **********, договори за покупкопрадажба от 09.10.2018 година , обективирани в Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот - земеделска земя № 141, том IV, рег.№ 2966, дело № 486/2018г., вписан в Служба по вписванията - гр. Т. под Акт № 162, том VI, дело №845/2018г., вх.рег. № 1922/09.10.2018г., и в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот - земеделска земя № 142, том IV, рег.№ 2967, дело № 487/2018г., вписан в Служба по вписванията - гр. Т. под Акт № 163, том VI, дело №846/2018г., вх.рег. № 1923/09.10.2018г.

Обжалваното решение намира за неправилно и незаконосъобразно с 1 доводи, свеждащи се до неправилен и немотивиран извод на районния съд че ищцата Ж.а С. се лигитимира като кредитор на ответника С. С., тъй като към момента на сделката и към момента на завеждане на настоящия иск всички задължения на ответника към ищцата били погасени. Ищцата се възползвала от правото си на авансово плащане на издръжката от Публичните органи в Г. още преди да се сдобие с изпълнителен лист и едновременно с това същите вземания повторно претендирала по изп.д.№20178950401238 на ЧСИ Л.С..

Чрез публичния орган в Г. погасил задължения в размер на 10 515евро и имал надвенесени суми в размер на 1223евро към датата на издаване на удостоверението от Социалната служба в М., което получил на 10.08.2020. По изпълнителното дело имало множество писмени доказателства, които опровергавали качеството и на кредитор и които не били съобразени от съда, който не съобразил и отговорите на двамата ответника. Неправилен и незаконосъобразен бил извода на съда за увреждащия характер на сделките, без да имало доказателства в тази насока и без да е ясно как съда достигнал до този извод. Неправилно РС приел за ирелевантно за иска по чл.135 от ЗЗД обстоятелството, че длъжника разполага с друго имущество. Неправилно приел и, че длъжника винаги знае за увреждането когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане. Неправилен бил и извода за знание у приобретателя . Нямало доказателства Д. С. да е знаел към 09.10.2018г., че С. С. има задължения към кредитори, които не са погасени. Не се установявало двамата ответници за определен период да имат един адрес. Доказателствата по изпълнителното дело опровергавали този извод. Към датата на сделката Д. С. не бил живял на съпружески начала с майката на С. С.. Знанието, че С. С. дължи издръжка на детето си Ж. С. не било равносилно на знание за увреждане, тъй като на Д. С. било известно, че той своевременно погасява задължението си. Неправилно съдът не съобразил висящността на две дела между същите страни, образувани по искове по член 439 от ГПК с преюдициално значение за настоящото производство, което предпоставяло спирането му на основание по чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК.

В писмен отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна излага доводи за неоснователност на оспорването на изводите на РС, че е активно легитимирана по иска като носител на съдебно признати вземания за издръжка по силата на постановеното на 30.12.2016г. решение на РС-М.. В отговорите на исковата молба и двамата ответници 2 заявили знание за задължението за издръжка на С. С.. Поддържа, че вземанията, за установяване погасяването на които въззивникът прилага ново доказателство към въззивната жалба, са различни от вземанията за издръжка – предмет на изпълнителния титул и съдебното решение и съставляват вземания за социална помощ по Закона за авансовите издръжки. Правилни намира и другите оспорени изводи в обжалваното решение- за увреждащия характер на сделките, за знание у втория ответник за увреждането с оглед приложимостта на презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД при установената фактическа близост между него и длъжника, липсата на оборващи я доказателства и с оглед предмета и условията по двете сделки- разпореждане с повече от 70дка земеделска земя на цена приблизително равна на данъчната оценка, с един и същ купувач, в един и същи ден, при един и същ нотариус, но в две нотариални производства, и то 10дни преди да бъде обявен купувач по публична продан с продължителност 18.09.2018г.-18.10.2018г. на възбранени имоти на С. С.. Иска потвърждаване на решението.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало 25.02.2021г., когато е връчен препис от решението на обжалващите, и край 11.03.2021г., чрез изпращането и по куриер на 11.03.2021г., отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 и чл.261 от ГПК/след проведена процедура за отстраняване на нередовности във връзка с дължимата държавна такса, което е наложило прекратяване на образуваното при първоначалното и постъпване в ДОС в.гр.д.№351/2021г.по описа на съда и връщане на администриращия районен съд/.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Атакуваното решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено с искова молба вх.№101/14.01.2020г. от малолетната тогава Ж. С. С. с ЕГН **********, действаща чрез законния си представител- 3 майка и И. А. П., с ЕГН **********, двете от гр.В., с настоящ адрес: Г., срещу С. В. С. с ЕГН********** от гр.В., ***, и Д. Я. С. с ЕГН ********** от гр.Д., право на иск по чл.135 от ЗЗД за прогласяване за относително недействителни по отношение на Ж. С. С. в качеството и на кредитор на ответника С. В. С. на увреждащите я четири договора за продажба на земеделска земя от 09.10.2018 година , сключени с два нотариални акта нотариален акт за покупко-продажба № 141, том IV, рег.№ 2966, дело № 486/2018г. на нотариус с рег.№191 на НК, вписан в Служба по вписванията гр. Т. под Акт № 162, том VI, дело №845/2018г., вх.рег. № 1922/09.10.2018г., и нотариален акт за покупко- продажба № 142, том IV, рег.№ 2967, дело № 487/2018г. на нотариус с рег.№191 на НК, вписан в Служба по вписванията гр. Т. под Акт № 163, том VI, дело №846/2018г., вх.рег. № 1923/09.10.2018г., с които ответникът С. В. С. е продал на втория ответник Д. Я. С. собствените си четири недвижими имота: ПИ с идентификатор *** по КККР на с. К., общ. Т., с площ от 17 337 кв.м.; 1/2ид.част от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Т., с площ от 10 251 кв.м; ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Т., с площ от 22 006 кв.м.; ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Т., с площ от 22 004 кв.м.

Наведените от ищцата фактически твърдения са за образувано от нея на 04.07.2017г. срещу ответника С. В. С. изпълнително дело №20178950401238 по описа на ЧСИ Л.С. с рег. № 895 с район на действие Окръжен съд-В., за събиране на вземането и за месечна издръжка, присъдена с влязло в сила на 30.12.2016г. съдебно решение по семейно дело № 524 FH 83/16 RE на Районен съд М., за изпълнение на което решение, в производство по чл.627б от ГПК по ч.гр.д.№893/2017г. на ОС-В. е издаден изпълнителен лист №295/28.06.2017г.. Изложени са и доводи относно съдебно постановения начин на определяне на размера на вземането и за издръжка на база възрастовата група- определяема на етапи с нарастване на възрастта и, като считано от 01.03.2016г. ответникът и дължал месечна издръжка за 2-ра възрастова група, а от 01.03.2019г. и дължал месечна издръжка за 3-та възрастова група. Със същото решение ответникът С. В. С. бил осъден и за издръжка в нейна полза за минал период -от 01.11.2015г.до 29.02.2016г. в размер на общо 746евро, както и за разходите и по дело - 492.45евро.

Излага се и, че към м.ноември 2017г. задължението на ответника С. В. С. възлизало в размер на 7395,54 евро, в левова равностойност 14 464.42лева, че 4 в резултат на приложен изпълнителен способ „запор върху банкови сметки“ по изпълнителното дело постъпила по сметка на ЧСИ сума в размер на 11559,96 лева, че след дата 03.07.2018 година по изпълнителното дело нямало постъпило плащане от длъжника. Към 01.01.2020г. задължението на длъжника по изпълнителното дело възлизало на 10 454.06евро/20 446.36лева/.

Била кредитор с изискуемо и ликвидно вземане по силата на съдебното решение и към датата 09.10.2018г., когато ответникът С. В. С. сключил с ответника Д. Я. С. процесните договори за продажба и така се разпоредил със земеделска земя на обща площ от 71.598дка, находяща се в землището на общ.Т., за обща продажна цена от 13.500лева, сума достатъчна да удовлетвори вземането и, което към него момент възлизало на 9.996.36лева/5 111.06евро/. Разпоредителните сделки С. В. С. извършил при наличие на знание, че уврежда правата на кредитора си Ж. С. С. с присъдено вземане за издръжка до навършване на пълнолетие, за което е издаден изпълнителен лист и има висящо изпълнително дело. Налице било знание за увреждане и у приобретателя Д. Я. С., който живеел в едно домакинство, на съпружески начала с майката на С. В. С. на адрес гр.Д., бил баща на брата на С. В. С., което ги правело роднини по сватовство от първа степен. Това давало основание да се приеме за невъзможно партньорът на биологичният родител да не е наясно, че доведения/заварения му син има задължения, житейски логично било да си знаят всички семейни и лични проблеми.

Тъй като била кредитор по силата на влязло в сила на 30.12.2016г. съдебно решение по семейно дело № 524 FH 83/16 RE на Районен съд М., за изпълнение на което е издаден изпълнителен лист №295/28.06.2017г. и длъжникът С. В. С. извършил увреждащо я като кредитор действие при знание за увреждане у него и у втория ответник, налице били условията на чл.135, от ЗЗД да бъдат обявени за недействителни по отношение на нея на договорите за продажба на четирите земеделски имота, каквото искане е отправено към съда.

В срока по чл.131 от ГПК, в писмен отговор вх. № 716/03.04.2020 г. ответникът С. В. С. е оспорил исковете. Излага и, че действително в полза на ищцата е налице алиментно задължение, от което не следвало, че ищцата му е кредитор, тъй като своевременно изпълнявал задълженията си да изплаща месечна издръжка, като в много случаи предплащал същата. Съдебният процес в РГ. протекъл в негово отсъствие поради трудовата му ангажираност 5 на борда на презокеански кораби. След като получил информация за съдебното решение погасил изцяло задълженията за издръжка посочени в исковата молба, както и тия, чиято изискуемост междувременно е настъпила.

Процесните сделки не били сключени с цел увреждане на ищцата, тъй като паричните суми от продажбата на имотите били употребени за погасяване на алиментните му задължения. Да се приемело, че всяка една сделка на родител, който е задължен за издръжка към детето си до пълнолетие му е относително недействителна означавало да се разшири обхвата на императивната разпоредба на чл.135 от ЗЗД. Детето не следвало да се счита за кредитор на родителя когато нямало неизплатени изискуеми месечни вноски.