Решение № 5915 от 05.08.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ гр. София, 05.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на четиринадести май двехиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА Г.

МАРИЯ БОГДАНОВА при секретаря Е. Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 16806 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Х.Х.Х.“ АД срещу решение от 18.08.2017г. по гр.д. № 35044/2010г. на СРС, 29 с-в, с което са уважени изцяло предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, като е осъдено дружеството – жалбоподател да заплати на всеки от ищците, следните суми, както следва: на А.Л.П. – сумата 18 150 лв. – обезщетение за ползване без основание за периода 08.02.2005г. – 08.02.2010г. на 12/36 ид. части от следния недвижим имот: дворно място с площ от 1578 кв.м., съставляващо реална част от имот с пл. № 1472 от кв. 3 по плана на гр. София, м. Манастирски ливади, ведно със законната лихва върху сумата от 08.02.2010г. до окончателното изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата 3378 лв. – разноски по делото; на О.Л.П. - сумата 18 150 лв. – обезщетение за ползване без основание за периода 08.02.2005г. – 08.02.2010г. на 12/36 ид. части от следния недвижим имот: дворно място с площ от 1578 кв.м., съставляващо реална част от имот с пл. № 1472 от кв. 3 по плана на гр. София, м. Манастирски ливади, ведно със законната лихва върху сумата от 08.02.2010г. до окончателното изплащане; на Е.П.П. – сумата 3025 лв. – обезщетение за ползване без основание за периода 08.02.2005г. – 08.02.2010г. на 2/36 ид. части от следния недвижим имот: дворно място с площ от 1578 кв.м., съставляващо реална част от имот с пл. № 1472 от кв. 3 по плана на гр. София, м. Манастирски ливади, ведно със законната лихва върху сумата от 08.02.2010г. до окончателното изплащане; на Р.П.П. - сумата 3025 лв. – обезщетение за ползване без основание за периода 08.02.2005г. – 08.02.2010г. на 2/36 ид. части от следния недвижим имот: дворно място с площ от 1578 кв.м., съставляващо реална част от имот с пл. № 1472 от кв. 3 по плана на гр. София, м. Манастирски ливади, ведно със законната лихва върху сумата от 08.02.2010г. до окончателното изплащане; на Р.А.Г. - сумата 3025 лв. – обезщетение за ползване без основание за периода 08.02.2005г. – 08.02.2010г. на 2/36 ид. части от следния недвижим имот: дворно място с площ от 1578 кв.м., съставляващо реална част от имот с пл. № 1472 от кв. 3 по плана на гр. София, м. Манастирски ливади, ведно със законната лихва върху сумата от 08.02.2010г. до окончателното изплащане, на А.А.П. – сумата 4537. 50 лв. - обезщетение за ползване без основание за периода 08.02.2005г. – 08.02.2010г. на 3/36 ид. части от следния недвижим имот: дворно място с площ от 1578 кв.м., съставляващо реална част от имот с пл. № 1472 от кв. 3 по плана на гр. София, м. Манастирски ливади, ведно със законната лихва върху сумата от 08.02.2010г. до окончателното изплащане и на Д.Д. П. – сумата 2 268. 75 лв. - обезщетение за ползване без основание за периода 08.02.2005г. – 08.02.2010г. на 3/72 ид. части от следния недвижим имот: дворно място с площ от 1578 кв.м., съставляващо реална част от имот с пл. № 1472 от кв. 3 по плана на гр. София, м. Манастирски ливади, ведно със законната лихва върху сумата от 08.02.2010г. до окончателното изплащане

Въззивникът

– ответник „Х.Х.Х.“ АД обжалва решението изцяло, с оплаквания за недопустимост, като постановено по непредявен иск. Твърди, че ищците няма правен интерес от субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД, а по чл. 73 ЗС, отделно твърди, че са лишени от ползването на имота вследствие на наложена обезпечителна мярка,допусната от съда, поради което имат право на иск за обезщетение срещу Държавата.

По същество се поддържат доводи за неправилност, поради неправилно приложение на материалния закон и нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че възражението му за наличие на съсобственост върху процесния имот, както и относно градоустройствения статут на имота, не е било преклудирано и неправилно не е разгледано от първоинстанционния съд. Сочи, че след възобновяване на производството своевременно е направил възражението си за право на собственост и в доклада в о.с.з. на 14.02.2017г. същото било прието. Поддържа, че в случая нормата на чл.

31 ,ал. 2 ЗС е приложима, тъй като процесният реституиран в полза на ищците имот няма самостоятелен застроителен и регулационен статут, поради което е възникнала съсобственост, а отделно този статут на имота не е съобразен при определяне размера на обезщетението. Сочи, че по делото не е доказана осъществявана от него фактическа власт върху имота за процесния период, както и обедняване на ищците за сметка обогатяване на ответника, тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил представения по делото протокол за въвод във владение от 23.09.2009г.

Моли съда да отмени атакуваното решение и да отхвърли исковете. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемите

– ищци А.Л.П., О.Л.П., Е.П.П., Р.П.П., А.А.П. и Д.Д.П. оспорват жалбата в депозиран писмен отговор. Поддържат, че основното възражение на ответника за наличие на съсобственост, както и за липса на осъществявана фактическа власт, е неоснователно, по подробно изложени съображения. Молят съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо. Възражението в жалбата за недопустимост на решението е неснователно. СРС се е произнесъл по предявения иск, с правилна правна квалификация, при наличие на правен интерес от иска, с оглед изложеното по-долу. Отделно следва да се отбележи, че и при двата иска – чл. 73 ЗС и чл. 59 ЗЗД, защитата е идентична и се състои във възстановяване на неоснователното разместване на имуществени блага, като в хипотезата на чл. 73

ЗС при определяне размера на вредите, не се съизмеряват обедняването и обогатяването, но в случая е предявен именно субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД, предвид изложените от ищците твърдения.

По същество решението е правилно, като въззивният съд споделя мотивите на СРС, към които препраща по реда на чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на всеки ищец на обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1578 кв.м., съставляващо реална част от имот пл. № 1472 от кв. 3 по плана на гр. София, м.

Манастирски ливади, за който съгласно действащия регулационен план са отредени УПИ XVІ – 1472 с площ 1160 кв.м. и УПИ XVІІ – 1472 с площ от 2130 кв.м. за периода 08.02.2005г. –

08.02.2010г. Изложени са твърдения в исковата молба, че ищците /техни наследодатели/ са собственици на основание наследство и реституция по ЗВСОНИ на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 3 760 кв.м. – имот пл. № 1472 от кв. 1, м. Манастирски ливади, за което им е издаден нотариален акт № 81/1994г. за възстановяване право на собственост по ЗВСОНИ и наследство, а ответното дружество неоснователно ползва част от имота, предмет на настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е направил правоизключващо възражение за право на собственост на основание давностно владение. В отговора също се поддържа, че конкуренцията на вещни права следва да се разреши с оглед поредност на вписване, но липсва възражение за наличие на съсобственост в идеални части между страните, респ. за приложение на чл. 31, ал. 2 ЗС.

С решение от 06.02.96г. по гр.д. № 55/94г. „Т.“ АД е осъден да предаде на част от ищците по настоящото дело /праводатели на част от тях/, владението върху общо 29/36 ид. части от дворно място, с общо застроена и незастроена част от 738 кв.м., представляващо част от имот пл. № 1 472, кв.1, м. Манастирски ливади, както и са осъдени „Т.“ АД, „Т.Х.“ АД и „Т.“ да предадат на ищците на основание чл. 108 ЗС владението върху 29/36 ид. части от дворно място, общо застроена и незастроена част от 840 кв.м., представляващо част от имот пл. № 1472 .

С решение от 14.04.2009г. по гр.д. № 756/2008г. на ВКС , ІІ ГО, е оставена без уважение молбата на въззивника – ответник „Х.Х.Х.“ за отмяна на основание чл. 233, ал. 2 вр. чл. 231, ал.1, б. „е“ ГПК /отм/ на влезлите в сила решения за уважаване на исковете по чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС и чл. 73 ЗС срещу „Т. – Т.“ ЕАД.

С определение от

02.11.2010г. на СРС производството по настоящото дело е било спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д.№ 16651/2007г. на СРС, 51с-в. С решение 30.11.2012г., постановено по цитираното дело, в сила от 20.03.2015г., е отхвърлен предявения от „Х.Х.Х.“ АД срещу част от ищците по настоящото дело - А.Л.П., О.Л.П., Е.П.П. и Р.П.П., иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото му на собственост на основание давностно владение върху част от ПИ с идентификатор *** с площ от около 1648 кв.м., обозначена на скица към заключението, заедно с построените върху това място две халета с траен градоустройствен статут с обща застроена площ от 340 кв.м., както и временна постройка с площ от 400 кв.м. и осъждане на ответниците да му предадат владението върху процесния имот. В исковата молба на Х.Х.Х.“ АД, по която е образувано гр.д.№

16651/2007г. на СРС, 51с-в., ищецът се е позовал като придобивни основания, на частно правоприемство от „Т.- Т.“ ЕАД, поради извършен апорт на недвижим имот, част от който е процесният, вписан в хода на процеса срещу праводателя му – на 13.12.2000г. и на придобивна давност. Производството по гр.д.№

16651/2007г. на СРС, 51с-в. е частично прекратено досежно предявения иск на основание вписан апорт, като процесуално недопустимо, по арг. от чл. 220 ГПК /отм/, тъй като частното правоприемстово е настъпило в хода на предявения от ищците процес срещу дружеството – праводател.

След възобновяване на производството по делото е представен протокол от 23.09.2009г. за принудително отнемане на недвижим имот – въвод във владение на ЧСИ Б., съгласно който е предадено владението върху дворно място с площ от 1548 кв.м., съставляващо част от имот пл. № 1472 на взискателите А.Л.П. и О.Л.П., като е отбелязано,че в имота са заварени трети лица. Протоколът е съставен въз основа на изпълнителен лист от 01.04.2003г.,съгласно решение по гр.д. № 478/2000г. на САС, ГО. Решението на САС е изцяло отменено с решение от 28.07-.2005г. по гр.д. № 2125/2003г. на ВКС, ІV ГО.

В о.с.з. на 29.03.2017г. пълномощникът на ответника изрично е заявил, че реален въвод в частта от имота, с площ от 1548 кв.м., не е извършен съгласно протокола от 23.09.2009г. на ЧСИ Б..

При така изложеното жалбата е изцяло неоснователна.

Фактическият състав на притезанието за обезщетение по чл. 59 ЗЗД в разглеждания случай, включва следните елементи: ищците да са собственици на процесния имот за претендирания период; ответникът да е ползвал без правно основание за същия период собствения на ищците имот, в резултат на което да е настъпило обогатяване за ответника с размера на спестения пазарен наем, респ. обедняване за ищците, произтичащо от същия факт.

Наличието на активната материалноправна легитимация на ищците по спора е установено със сила на присъдено нещо и всички възражения в тази връзка в жалбата са изцяло неоснователни.

В случая досежно правото на собственост на общо 29/36 ид. части от имота на ищците е налице сила на присъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение за уважаване на иска по чл. 108 ЗС по гр.д. № 55/94г. на СГС срещу дружеството – праводател на ответника, досежно процесната площ от 1548 кв.м. Поради това и ответникът, в качеството на частен правоприемник в хода на процеса, заявил собствени права върху имота на основание апорт, е обвързан от влязлото в сила решение за уважаване на иска по чл. 108 ЗС срещу неговия праводател , по арг. от чл. 220 ГПК /отм/. Без значение е и факта, че ищецът по настоящото Д.А.П., починал в хода на настоящия процес, не е участвал в производството по гр.д. № 55/94г. на СГС, доколкото фактите и възраженията са същите и по заявената от него претенция.