Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 596 от 09.10.2026, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно частно гражданско дело 482/2026
Вид
Определение № 596
Подписан
09.10.2026
В сила
09.10.2026
Състав
СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ, мл. съдия ДИАН МИЛЕНОВ НЕДЕЛЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 596 гр. В., 09.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й. мл. съдия Д.М.Н. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500482 по описа за 2026 година

Постъпила е частна жалба от “К.“ ЕООД ЕИК:

*********,седалище и адрес на управление гр. С., , ***,представлявано от адв. Х.М., против Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №973 от 22.07.2026г. по ч.гр.д. №1191/26г. на РС-К. в частта за разноските,с която са присъдени 200евро за адв. възнаграждение.

Жалбоподателят счита,че заповедта в обжалваната част е неправилна,тъй като КРС не е отчел,че е налице злоупотреба с право предвид разпоредбата на чл.3 ГПК,тъй като заявителят е предявил няколко сходни иска.Счита,че по този начинсе цели да се увреди длъжника като се генерират разноски по всяко отделно производство.

Счита също,че заявеното адв.възнаграждение е завишено и не е съобразено с извършената работа за подадено заявление по чл.410 ГПК,което се свежда единствено до попълване на бланково заявление.

Позовава се на практиката на съдилищата в България и Решение на съда от 13.07.2023г. по делоС-35/22 на СЕС.

Моли въззивната инстанция да отмени Заповедта за изпълнение в частта на разноските и постанови ново,с което да остави без уважение искането за присъждане на адв. възнаграждение,а при условията на евентуалност да намали същите значително.

От данните по делото Окръжният съд констатира следното:

1

По ч.гр.д. №1191/26г. на РС-К. А. И. И. от гр.Варна е подал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение с правно основание чл.410 ГПК срещу “К.“ ЕООД ЕИК: *********,седалище и адрес на управление гр.

С. за посочени в заявлението суми-31,26евро-главница ведно със законната лихва,200евро-адв. възнаграждение и 10,86евро-д. такса.

КРС е постановил Разпореждане и е издал Заповед за изпълнение №973 от 22.07.2026г. за претендираните суми като в частта за разноските е присъдил претендираните

200евро адв. възнаграждение.Жлбоподателят счита,че същите са завишени с оглед фактическата и правна сложност за изготвяне на заявлението и моли съда да отмени разпореждането и заповедта по чл.410 ГПК в тази част.

При тези данни Окръжният съд намира жалбата за основателна по следните съображения:

В Глава ХХХVІІ на ГПК-„Заповедно производсттво” и в частност чл.410 законодателят е дал възможност на кредитора да събере вземането си от длъжника без да води исков процес,а само въз основа на подадено от него заявление по образец от Министерство на правосъдието без да представя убедителни доказателства,удостоверяващи вземането.Съдът се произнася в разпоредително заседание,без допълнително събиране на доказателства или изслушване на страните.В този смисъл заявителят следва да заяви точно искането си в заявлението,тъй като няма възможност допълнително да се доуточнява искането или доказателствата.Целта на заповедното производство е бързина на правораздаване за безспорни вземания и заявителят следва да установи именно това.

В конкретния случай заявителят е претендирал суми,съставляващи главница,произтичаща от Договор за потребителски кредит,които са присъдени в пълен размер от КРС.

Относно възможността за коригиране на адв. възнаграждение в заявлението по чл.410 ГПК, настоящият съдебен състав съобрази Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на Съдът на ЕС с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийския районен съд (СРС). Поставените от СРС въпроси касаят присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения и в частност обвързването им с минималния размер, посочен в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските 2 възнаграждения.

Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 101, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на тази разпоредба, националният съд може да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът на ЕС счита, че определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС като ограничаващо конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на ЕС. И стига до извода, че такова ограничение в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ като тези, които се твърди, че се преследват с минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Изхождайки от изложеното съдът разполага с процесуална възможност по свое усмотрение да коригира направените от заявителя разноски като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото.

В случая е налице подаване на Заявление по чл.410 ГПК,което е бланково и се попълват данните на страните и обстоятелствата във връзка с претендираното вземане.Няма процесуално представителство и други допълнителни действия по производството.

При тези данни РС-К. е имал възможност да намали сумата за адв. възнаграждение,ако счете същата за прекомерна ,но не го е сторил.

Въззивната инстанция не споделя изводите на КРС,поради което следва да уважи ч.жалба като намали присъденото адв. възнаграждение в размер на 200евро на 50 евро с оглед действително извършената работа от пълномощника на заявителя.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №973 от 22.07.2026г. по ч.гр.д. №1191/26г. на РС-К. в частта за разноските като вместо присъдените 200евро за адв. възнаграждение присъжда 50 евро за адв. възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4