Решение № 271 от 20.05.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Русе, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Й. Русева при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно наказателно дело № 20244520200242 по описа за 2024 година Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Д. Е. Т. от гр.Русе, против Наказателно постановление № 23- 1085- 002785 от 29.09.2023 г. на Началник група в ОДМВР Русе, С- р Пътна полиция Русе, с което за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението си като незаконосъобразно поради допуснати процесуални нарушения и недоказаност на твърдяното нарушение.

Ответникът по жалбата намира същата за неоснователна, а издаденото постановление- за обосновано и законосъобразно.

Русенска районна прокуратура не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и в това си качество е наказван за нарушения по ЗДвП.

На 27.08.2023 г., около 00.20 часа, управлявайки собствен лек автомобил БМВ с рег. № ****, жалбоподателят се движел по ул.“Чипровци“ в гр.Русе, когато в района на кръстовище с ул.“Околчица“ бил забелязан от полицейски патрул, в чиито състав бил св.Ж. Ж..Поради обстоятелството, че малко порано в същата нощ, преминавайки по бул.“Липник“ водачът на автомобила не 1 реагирал на подаден сигнал със стоп палка с цел извършване на проверка от този патрул, полицейските служители опитали да спрат превозното средство със звуков и светлинен сигнал, но водачът не се подчинил.На последващ етап чрез снемане на данни от видеонаблюдение в района, където се е движел автомобила и извършване на справки, св.Ж.Ж. достигнал до извод, че на посочените дата и място конкретното МПС било управлявано от жалб.Т..Същият бил установен, посетен в дома си за връчване на книжапризовка.Доколкото жалб.Т. не се явил в Сектор ПП ОДМВР Русе и не дал допълнителни обяснения, срещу него били съставени два акта за нарушения по ЗДвП.С АУАН № 1017799, Т. бил санкциониран за нарушение по чл.103 от ЗДвП, за това, че не спира плавно на посоченото място или в най- дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган. АН бил съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като призован, не се явил.Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление с наложените административни наказания. Във въззивното производство от страна на жалб.Т. се твърди, че не е извършил вмененото му нарушение.Св.Г.

Г.- майка, заявява пред съда, че автомобилът не е бил във владение на Д.Т. към датата на твърдяното нарушение, а той отсъствал от страната.

Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 1017799 от 03.09.2023 г., докладна записка, справка за нарушител, НП № 23- 1085- 002786 от 29.09.2023 г., съставено срещу Д.Т. за нарушение по чл.103 от ЗДвП, извършено на 26.08.2023 г. в 23.55 часа в гр.Русе по бул.“Липник“, показанията на свидетелите Ж. Ж. и Г. Г.. При анализа на гласните доказателства съдът дава вяра на показанията на св.Ж., тъй като те кореспондират с писмените доказателства по делото- изготвената докладна записка. Съдът не кредитира показанията на св.Г., доколкото не намира потвърждение на заявените факти в събраните по делото писмени доказателства.Св.Г. като майка на жалбоподателя е заинтересована да поддържа оневиняващата го теза за липса на каквото и да било съпричастие съм фактите, въз основа на които е заключено, че лицето е извършило вмененото му нарушение.

Правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, притежаващо процесуална легитимация. По същество жалбата е неоснователна.

В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения.Актът за нарушение и обжалваното наказателно постановление притежават всички законово определени реквизити и са постановени при спазване на процесуалните правила.

По същество извършването на нарушението е правилно установено и доказано.

Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най- дясната част на платното за движение или на 2 посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Налице е редовно съставен акт за нарушение, който се ползва с презумптивна доказателствена сила относно отразените обстоятелства и те не са опровергани. Показанията на св.Г. не следва да се кредитират, както бе посочено по- горе.Същите не се потвърждават от нито едно писмено доказателство.Следва да се посочи, че самият жалбоподател Т. е имал обективна възможност да представи доказателства за отсъствието си от страната на инкриминираната дата, още повече- при твърдения на майка му, че е бил служебно ангажиран.Това не е сторено. Жалбоподателят не е направил и възражения още в производството по установяване на административното нарушение във връзка с твърденията, че друго лице е управлявало собствения му автомобил, нито е посочило, кое е това лице.При посоченото, съдът намира, че извършването на нарушението е правилно установено и доказано.

По отношение на предмета на настоящото дело е ирелевантно съставянето и на друго наказателно постановление за същото по вид административно нарушение.ЗАНН не регламентира института на продължаваното нарушение, поради което правилно при две деяния са образувани две административнонаказателни производства, приключили с издаването на две наказателни постановления.От обстоятелствената част на НП № 23- 1085- 002786 от 29.09.2023 г. на Началник група ОДМВР Русе, Сектор ПП Русе, е видно, че се твърди извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП от жалб.Т., но при други обстоятелства- време и място.

Наложените административни наказания са правилно и законосъобразно индивидуализирани. Според разпоредбата на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 лв. до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нарежданията на органите за контрол и регулиране на движението. Наказанията са индивидуализирани в максимален размер, но като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се възприемат доказателствата за множество други нарушения по ЗДвП, санкционирани по надлежен ред, видно от справката за нарушител.Предвид това, съдът намира, че и в тази си част издаденото постановление се явява обосновано и следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23- 1085- 002785 от 29.09.2023 г. на Началник група в ОДМВР Русе, Сектор Пътна полиция Русе, с което на Д. Е. Т. с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.****, за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването 3 му на страните, пред Русенски административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4