Решение № 630 от 03.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 630 гр. София, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000500503 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение от 22.11.2021 г. по гр.д. № 26/2021 г. на ОС – Монтана е осъдено ЗД „Евроинс“ АД да заплати на Л.Л. А., действащ чрез неговата майка и законен представител Ж. М. А., сумата 6 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие причинено ПТП, настъпило на 08.05.2018 г. в гр.

Монтана, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен над този размер до предявения такъв 25 001 лева, предявен като частичен от 33 000 лева, като неоснователен.

Ищецът е депозирал въззивна жалба против решението в частта, в която искът му е отхвърлен за сума над 6 500 лева до 13 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП.

Изложени са доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част като необосновано и поради противоречие с материалния закон –чл.

51, ал. 2 ЗЗД. По делото не било доказано твърдяното съпричиняване от страна на родителите на пострадалото дете. Поддържа, че дори да има неоказан в достатъчна степен родителски контрол, то той не водел до съпричиняване, а до независимо съизвършителство, което не води до намаляване отговорността на водача, а съизвършителите отговарят пълно и солидарно. Ищецът моли да бъде отменено решението на ОС - Монтана в обжалваната част и да му бъдат присъдени още 6 500 лева, ведно със законната лихва от 20.02.2019 г. до окончателното плащане.

ЗД „Евроинс„ АД не е депозирало отговор на въззивната жалба на ищеца, но е депозирало въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен за 6 500 лева. Посочено е на първо място, че съдът погрешно приложил 1 приетото от него съпричиняване в размер на 50% като най-напред извадил от определения дължим размер на обезщетението 20 000 лева доброволно платените от застрахователя 7 000 лева, а едва след това остатъкът от 13 000 лева намалил с 50%.

Според застрахователя най-напред следва да се намали определеното обезщетение с 50% и едва тогава от него да се извади вече платената сума. На следващо място се поддържа, че определеното от съда в Монтана обезщетение е прекомерно спрямо установените вреди. Решението било и немотивирано по отношение критериите, свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД и не съответствало на приетите в съдебната практика рамки. Иска се редуциране и на законната лихва и разноските съобразно съдбата на главния иск. Прави се искане да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част.

Ищецът е депозирал отговор на въззивната жалба на застрахователя, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът Л.Л. А., действащ чрез неговата майка и законен представител Ж. М. А. е твърдял в исковата молба, че на 08.05.2018 г. следобед се намирал заедно с баща си Л. Д. на бул.„Трети март“ в близост до кръстовището с ул. „Тимок“. В същото време движещият се по ул. „Тимок“ лек автомобил Форд Маверик с рег. № *******, управляван от В. В. И. предприел маневра завой надясно по ул. „Трети март“. Поради несъобразяване с наличието на пешеходци на пътното платно той не подсигурил достатъчно странично отстояние и със задната част на автомобила – задна дясна гума ударил Л.А. в областта на левия крак. На ищеца била причинена епифизиолиза на външен глезен на долния ляв крайник. В МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД било извършено закрито наместване на отделената епфиза и поставена гипсова имобилизация за 45 дни. След сваляне на имобилизацията походката на детето била болезнена и затруднена, имало видима разлика в обиколката на двете подбедрици. Той и досега не се е възстановил и се оплаква в спорадични болки в левия крак.

Ищецът е твърдял, че водачът В. И. е застраховал гражданската си отговорност при ответника ЗД „Евроинс“ АД с полица № BG/07/518000761137 от 11.03.2018 г., валидна до 10.03.2019 г. Предвид това той предявил извънсъдебна претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпените в причинна връзка с ПТП неимуществени вреди, като дружеството определило и изплатило такова само в размер на 7000 лева, който размер ищецът счита за недостатъчен да репарира вредите му.

Поддържа, че справедливото обезщетение е в размер на 40 000 лева и претендира ответникът да бъде осъден да му заплати 25 001 лева, частично от 33000 лева, ведно със законната лихва от 20.02.2019 г. до окончателно изплащане на обезщетението.

Ответникът ЗД „Евроинс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Оспорвал е механизма на ПТП и наличието на виновно противоправно поведение на застрахования водач. Оспорвал е и причинната връзка между ПТП и 2 търпените вреди. Направил е евентуално възражение за съпричиняване от страна на пострадалото дете, което нарушила чл. 107 ЗДвП, с което значително допринесъл за настъпване на вредите. Направено е възражение за съпричиняване и изразяващо се в нарушаване от страна на родителите на малолетния ищец на разпоредбите на чл. 125, ал. 3 СК и неупражнен контрол върху детето. Застрахователят е твърдял още, че изплатеното обезщетение в размер на 7000 лева напълно покрива претърпените от ищеца вреди. Поддържал е, че лихва евентуално се дължи от 21.02.2019 г., а не от 20.02.2019 г. Молил е искът да бъде отхвърлен.

За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован относно съответното МПС. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в който отговаря застрахования водач, като единствено по отношение на лихвата за забава КЗ въвежда някои ограничения.

Пред настоящата инстанция не е спорно настъпването на ПТП и участниците в него, наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Фолксваген Маверик“, управляван от В. И. към датата на ПТП със ЗД „Евроинс“ АД; получените от ищеца травми във връзка с ПТП - епифизиолиза на външен глезен на долния ляв крайник. Спорен пред настоящата инстанция е размерът на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с ПТП, както и дали е налице принос, чрез бездействието на родителите на малолетния ищец да упражнят контрол върху него. Спорно е още по какъв начин следва да се изчисли дължимото се от ответника обезщетение при наличие на принос във връзка с платените вече 7000 лева обезщетение.

За установяване механизма на ПТП, относим към преценка поведението на всеки от участниците в ПТП, в първата инстанция са събрани писмени доказателства – протокол за оглед, скица и фотоалбум, изготвени в досъдебно производство по случая, разпитан е свидетелят Л. Д. – баща на ищеца и е дадено заключение на КСМАТЕ, част автотехническа.

Свидетелят Л. А. Д. е посочил, че на 08.05.2018 г. бил със сина си на ул. „Янтра“ в гр. Монтана. Бил паркирал автомобила си плътно в дясно, там нямало тротоар. Бил на около десет метра от кръстовището. Детето било с колело, което трябвало да се прибере в колата. Докато свидетелят се опитвал да прибере колелото в колата, за която цел трябвало да свали задните седалки на автомобила и бил наполовина в колата, забелязал, че от ул. „Трети март“ по ул. „Янтра“ завива автомобил. Излязъл от автомобила и извикал детето да дойде по-близо до него. Той направил една крачка, но автомобилът закачил леко детето със задна дясна гума. Детето паднало на земята.

Двамата били на асфалта, плътно до паркираната кола. Колата спряла на 15-20 метра.

Детето било ожулено на глезена на левия крак. След това го гипсирали за около 40 дена. Като свалили гипса кракът бил по-подут. Детето се оплаквало често от болки в крака, особено през нощта. Правели му масаж. В момента още имал болки. Не трябвало да стъпва на гипсирания крак. След инцидента и като свалили гипса, заминали за Италия. Там му правили нещо като нагревки.

Въз основа писмените доказателства и свидетелските показания и като е 3 съобразил данните в тях, заключение по част автотехническа на КСМАТЕ е дал вещото лице инж. О. В., неоспорено от страните. Същият е посочил, че ПТП станало в светлата част на деня, около 17.20 ч. Видимостта на мястото била добра. Там пътят бил с двупосочен режим на движение, с две пътни ленти, по една за всяка посока на движение. Автомобилът с италианска регистрация е бил паркиран вдясно на ул.

„Тимок“ в близост до ограда и бащата на ищеца е извършвал дейности около него, като детето е било до него. Към момента на ПТП лекият автомобил „Фолксваген Маверик“ е извършвал маневра заобикаляне на спрения автомобил с италианска регистрация, който е бил с отворена предна лява врата. При заобикалянето лекият автомобил „Фолксваген Маверик“ е преминал в близост до отворената врата на спрения автомобил, където се е намирало детето със скорост от около 24 км/ч., при която е могъл да възприеме и най-малките подробности от пътната обстановка. Ударът е настъпил, когато задно дясно колело е било на 3.50 м. вдясно от левия ръб на ул.

„Тимок“, където се е намирало детето, на нивото на отваряне на вратата на спрелия автомобил. Детето е получило травма и е откарано в болница. Според вещото лице водачът на „Фолксваген Маверик“ е могъл да осигури по-голяма странична дистанция при заобикалянето. Той е могъл и да възприеме наличието на дете на пътното платно и да предприеме намаляване на скоростта или спиране и да продължи след като се убеди, че ще извърши безопасно маневрата заобикаляне.

За установяване претърпените от ищеца неимуществени вреди освен разпита на Л. Д. по делото са събрани писмени доказателства – медицински документи, изслушано е заключение по КСМАТЕ в част медицинска.

Въз основа на събраните писмени доказателства и след личен преглед заключение по част медицинска на КСМАТЕ е дал д-р И. Д.. Той е посочил, че при процесното ПТП и в пряка причинна връзка от него, ищецът е получил следните увреждания: травма в областта на лява глезенна става с охлузване в областта на външния глезенен израстък и с епифизиолиза на глезенния израстък на малкопищялната кост на подбедрицата. Пояснил е, че посочената епифизиолиза представлява отслояване (отделяне, разслояване) на епифизата (дисталната част на костта) от диафизата. Заявил е, че това увреждане е от естество да причини временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като несъмнено пострадалият е търпял болки и страдания. В здравно заведение му била направена гипсова имобилизация и му било предписано обезболяващо средство. Към момента на изготвяне на експертизата няма остатъчни явления от получената травма, като пострадалият се е възстановил напълно. Няма настъпили усложнения, от които да се влоши в бъдеще здравословното му състояние.