Решение № 3670 от 25.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3670 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110156975 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 09.10.2024 г., подадена от В. Г. ., чрез адв. Ч., срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на дружеството сумата от 2346,45 лв., представляваща цената за доставената от „Топлофикация София“ ЕАД топлинна енергия в имот с адрес: гр. София, ж.к. „.., с абонатен № .., начислена с фактура № ..31.07.2024 г., за периода от м. май 2023 г. до м. април 2024 г., поради липсата на основания за начисляване на посоченото вземане в тежест на ищцата.

В срока и по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил срещу В. Г. . насрещни обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД за осъждане на В. Г. . да заплати на дружеството сумата от 2346,45 лв.

– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена в имот с адрес: гр. София, ж.к. „.., в периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на насрещната искова молба – 15.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 32,87 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 15.09.2024 г. до 21.10.2024 г.

Ищцата излага, че не дължи на ответника сумата от 2346,45 лв., представляваща цена за доставената топлинна енергия в имот с адрес: гр.

София, ж.к. „.., с абонатен № .., начислена с фактура № ..31.07.2024 г., за периода от м. май 2023 г. до м. април 2024 г. Сочи, че не е клиент на топлофикационното дружеството, доколкото в рамките на посочения период не притежавала качеството собственик или ползвател на процесния имот.

Излага съображения, с които обосновава правния си интерес от търсената 1 защита. При условията на евентуалност, сочи че претендираното от дружеството вземане е произволно установено и завишено, поради което не дължи плащане. В тази връзка, моли съда да признае за установено, че не дължи на дружеството сумата от 2346,45 лв., предмет на издадена от „Топлофикация София“ ЕАД фактура № ..31.07.2024 г., поради липсата на основания за начисляване на вземането в нейна тежест. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Излага доводи, че ищцата е собственик на процесния имот, поради което има качеството потребител на доставените от дружеството услуги. Твърди, че същата не е погасила задълженията за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. В тази връзка, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

В срока и по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът е предявил насрещни осъдителни искове срещу В. Г. ., с които претендира осъждането й за следните суми: 2346,45 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена в имот с адрес: гр. София, ж.к. „.., в периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на насрещната искова молба до изплащане на вземането, както и за сумата от 32,87 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 15.09.2024 г. до 21.10.2024 г. Ищецът по насрещните искове твърди наличието на облигационно отношение с ответницата, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като последната не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Според приложимите общи условия, купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което ответницата изпаднала в забава за плащане на цената за потребената топлинна енергия. Ищецът сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „ПМУ Инженеринг“ ООД. Моли съда да осъди ответницата за заплащането на процесните вземания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещните искове е подала отговор на исковата молба. Излага доводи, че претендираните от дружеството вземания се дължат от .., в качеството й на вещен ползвател на жилището.

Оспорва наличието на облигационно отношение с дружеството. При условията на евентуалност, оспорва размера на претендираните вземания.

Прави искане за разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск 2 като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищеца да доказва правния си интерес. Установява се от представената справка за задължения за процесния имот, че в списъка за дължими суми са включени и посочените в исковата молба суми и периоди, като с отговора си по чл.131 ГПК ответното дружество е признало изтеклата погасителна давност по отношение на тези вземания, но е оспорило твърденията на ищеца за липса на облигационна връзка и реална доставка на ТЕ в имота.

Спорно между страните по делото е дали през процесния период между него и ответното дружество е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с 3 топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

В случая ищецът сочи, че не дължи сумите за процесния период, а вземания се дължат от .., в качеството й на вещен ползвател на жилището.

Съдът намира, че от представените по делото доказателства се установи твърдяната от ответника облигационна връзка с ищеца през процесния период. Установява се от събраните по делото доказателства, че ищецът е собственик на процесния имот въз основа на НА №.., том II, рег. №.., дело №../2013г. на нотариус ... Действително при прехвърляне на собствените си ¾ идеални части от имота на В. .., .. е запазила пожизнено право на ползване върху тях, но от приложен по делото препис от акт за смърт на лист 102 се установява, че същата е починала на 21.10.2018г. преди процесния период.

Останалата ¼, която в посочения нотариален акт е отбелязана като вече придобита собственост на В. .., се установява, че е придобита чрез наследствено правоприемство от представените по делото НА №72, том VIII, нот.дело №../1981г., саморъчно завещание и протокол за обявяване на саморъчно завещание от 04.03.1992г., удостоверение за наследници на .. на лист 105 от делото. Представено е и заявление декларация именно от ищцата В. ., с която се иска от ответното дружество партидата за процесния имот да бъде променена на нейно име. Освен това самата ищца е представила към исковата молба като доказателство заявление и възражение, подадени от нея до ответното дружество и до „ПМУ Инженеринг“ ООД, с което се иска преразглеждане на изравнителната сметка за процесния отоплителен сезон, в която самата тя изрично е посочила, че „в качеството си на потребител“ се е оплаквала поради недостиг на топлина в имота.

Поради изложеното съдът приема, че се доказа наличието на облигационна връзка между ищцата и ответното дружество, като за процесния период тя е била битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за имота на адрес гр. София, ж.к. „.., с абонатен № .. в качеството си на единствен собственик на недвижимия имот.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР 4

/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ищецът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.