Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 31.03.2023, Районен съд - Кула

Съд
Районен съд - Кула
Дело
Гражданско дело 102/2022
Вид
Решение № 12
Подписан
31.03.2023
Състав
Дияна Иванова Дамянова Цанкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл.4, ал.1, т.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 43 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.294, ал.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Кула, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря Нели Г. Йончева като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело № 20221330100102 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 430 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „ТОКУДА БАНК“ АД с ЕИК 813155318 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ....1, представлявано от изпълнителните директори Анна П.а Ц.Б. и Д.С.В., действащи чрез пълномощника си юрк. Х. Б. Г. против В. П. В., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. В., ж.к. „......., настоящ адрес в с. Б., ул. „..... с искане да бъде признато за установено между страните, че ответникът дължи на „Токуда Банк“ АД във връзка с Договор за банков ипотечен кредит в лева № 055-471- 031/26,01.2016г. главница в размер на 13 147.37 лева, сумата 1 248.48 лева - договорна (възнаградителна) лихва - начислена за периода от 30 09. 2018 г. до 27.07.2020г. вкл., съгл. чл. 3. 6.1. от договора за банков кредит; сумата 169.92 лева -дължима договорна лихва за просрочие, начислена за периода от 30.10.2018 г. до 27.07.2020 г., вкл, съгл. чл.3.8., изречение първо от договора за банков кредит; сумата 94.63 лева - договорно обезщетение за забава, начислено за периода от 31.10.2018 г. до 27.07 2020 г. вкл., съгл. чл.3,8., изречение второ от Договора за банков кредит; сумата 55.14 лева - дължими застрахователни премии, начислени на 30.11.2018 г. и 28.11.2019 г., съгласно чл. 4.4. от Договора за банков кредит; 62.06 лева 1 мораторна лихва, начислена за периода от 28.07:2020 г. до13.08,2020 г. вкл.;законна лихва от 14.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество съдебноделоводни разноски в заповедното производство за платена държавна такса за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в размер на 295,55 лева и юрискоисултско възнаграждение в размер па 100.00 лева за процесуално представителство в производството за издаване на заповед за изпълнение, както и разноски в исковото производство в същия размер.

Ищцовото дружество твърди в исковата молба, че между страните, ищецът в качеството на кредитор и ответникът в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за банков ипотечен кредит в лева № 055-471031/26.01.2016г. /“Договора“/ с одобрен и усвоен размер 15 000.00 лева, като одобрената главница по кредита е усвоена от кредитополучателя в пълен размер на 04.02.2016г., съгласно негово искане до банката за ползване на суми от кредит от 01.02.2016г. и вътрешнобанково искане за усвояване на кредита от 04.02.2016г., с което ищцовото дружество е изпълнило задължението по Договора, а за ответника е възникнало задължението за издължаване на получената сума в срока и размера, съгласно погасителния план, описан в чл.3,3 и следващите от Договора. Излагат се твърдения, че през 2019г. кредитополучателят трайно е преустановил обслужването на кредита, в резултат на което са възникнали задължения, подробно описани по основание и размер в Извлечение от сметка на „Токуда Банк“ АД от 14.08.2020г., приложено в заповедното производство по ЧГД №183/2О20г. на РС-Кула, като последното плащане по кредита е извършено на 31.10.2018г., като след тази дата, вкл. и до подаване на исковата молба, ответникът не е погасявал задължения си, произтичащи от Договора. Твърди се също в исковата молба, че поради неизпълнение на условията за плащане на кредита, на 10.03.2020г. ищцовото дружество чрез ЧСИ Стефан Нинов е рег. № 898 на КЧСИ и район на действие - ОС-В., връчил на длъжника покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 във връзка с чл, 47, ал. 1 и ал.

2 от ГПК, но в срока за доброволно изпълнение, в т.ч. и до датата на депозиране на заявление по чл, 417 ГПК по ЧГД №183/2020г. на РС-Кула, ответникът не е заплатил изцяло или частично задълженията си към ищцовото дружество. Излагат се твърдения, че с изтичането на срока за 2 доброволно изпълнение, посочен в поканата, е настъпила изискуемостта на вземането по Договор и съгласно клаузите на чл. 6.1., б. а/ от същия, във връзка с чл.60, ал.2 от ЗКИ и също така предвид разпоредбите на Закона за мерките и действията но време на извънредното положение по отношение на длъжниците - физически лица, ищцовото дружество е обявило кредита за предсрочно и незабавно изискуем, считано от 28.07.2О20г. и е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по което е образувано Ч.гр.д. 183/2020г. по описа на PC-гр. Кула и по което са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 102/18.12.2020г. и Изпълнителен лист от 21.12.2020г. , вземането, по които е предмет на настоящото производство и по силата, на които въз основа на извлечение от сметка ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество претендираните суми.

Тъй като ответникът не е открит на известните му адреси и връчването е станало по реда на чл. 47 ГПК му е назначен от съда особен представител, от който е депозиран отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и по размер. Посочва, че не е ясно каква част от вноските, които ответникът е следвало да заплаща, са договорени за погасяване на главница и каква част са договорени да погасяват лихва, а съгласно чл.11, ал.1, т.12 от Закона за потребителските кредити договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа информация за погасителния план, който следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи, както и че когато лихвеният процент не е фиксиран, както приема, че е в случая или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит, а от приложените справки е видно, че банката е разпределяла направените вноски по свое усмотрение без да са налице доказателства, че на длъжника е осигурявана информация за това, каква част от вноските, е разпределена за погасяване на главница и каква част за погасяване на лихва. Също така се посочва, че съгласно чл.6.1, б. „а“ от договора за банков кредит ищецът е имал възможност да обяви предсрочна изискуемост още на 28.11.2018г., предвид 3 датата - 31.10.2018г. на последното плащане, посочена в извлечението на банката, но вместо това ищецът е обявил предсрочна изискуемост едва на 28.07.2020г., като за периода от 31.10.2018г. до 28.07.2020г. е начислявал всички видове лихви, като не става ясно върху какъв размер на главницата са начислявани лихвите, като предвид посоченото и с оглед на договорката в чл.6.1, б. „а“ прави възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на претендираните възнаградителна и договорна лихва за просрочие. На следващо място, прави възражение за нищожност поради противоречие е добрите нрави, тъй като се договаря обезщетение в размер на законна лихва върху просрочена лихва, което намира за недопустимо съгласно чл.26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с договорката по чл.3.8, първи абзац от договора, на основание, на която се начислява лихва за просрочие, а с чл.3.8, втори абзац се договаря обезщетение за забава, което по съществото си е едно и също деликтно деяние-просрочие. Във връзка с възражението за нищожност, прави искане да бъде отхвърлен иска в частта, в която се иска присъждане на договорно обезщетение за забава в размер на 94,63лв. Посочва също, че ищецът е осигурил за себе си неоснователно обогатяване, тъй като времевия период от настъпване на изискуемостта до предявяване на молбата за събиране на кредита по съдебен ред зависи само и единствено от волята на банката-кредитор, като за ответника - кредитополучател не е предвидена възможност да противодействат на това забавяне, поради което счита, че искът за осъждане на ответника за заплащане на възнаградителна лихва и лихва за просрочие за периода от - 31.10.2018г. до 28.07.2020г. е неоснователен. На последно място посочва, че от ИМ не е ясна променян ли е основният лихвен процент и уведомяване ли е ответника по реда на чл.3.9 от договора, като липсата на уведомяване прави неоснователно искането на ищеца за частта от лихвите, с която е увеличена първоначално договорената лихва, за което претененцията в тази част е неоснователна.

С писмено становище от 25.01.2023г., получено в съда непосредствено преди първото по делото заседание ищцовото дружество оспорват направените от особения представител на ответника възражения като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание особеният представител на ответника оспорва исковата молба, поддържа отговора на същата и прави искане при постановяване на решението да вземете предвид възражението, посочено в отговора на ИМ за 4 нищожност на договора за кредит в частта за договорката по чл. 3.8, с която се договаря начисляване на лихва върху лихва, както и възражението за изтекла 3 годишна погасителна давност за претендираната възнаградителна лихва, разноските по делото да бъдат присъдени за плащане съразмерно с уважената част, частично да бъде отхвърлени искането по отношение на застрахователните премии, тъй като претенцията в тази част е недоказана.

Ищцовото дружество представя списък с разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

От приетото по делото Ч.гр.д. № 183/2020г. по описа на РС – Кула се установява, че по посоченото дело е издадена Заповед за изпълнение № 102 от 18.12.2020 г. по посоченото дело, по отношение на която е разпоредено незабавно изпълнение и Изпълнителен лист от 21.12.2020 г. срещу ответника В. В. за претендираните суми. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК и са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, поради което и на основание чл.415 ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал с ищцовото дружество възможността да предяви иск в законния срок, което разпореждане е връчено на ищцовото дружество на 09.06.2022г. и същото е предявило настоящия иск в законоустановения срок на 08.07.2022г.

Ето защо, предвид дотук изложеното, съдът намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.

От съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства съдът намира за установено фактическа и правна страна следното:

Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдени от него като възникнали факти, а именно: че спорното право е възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на валидна облигационна връзка между ищцовото дружество и ответника по Договор за банков ипотечен кредит в лева № 055-471- 031/26.01.2016г., усвояване на договорената сума в размер на 15000лв. от ответника - кредитополучател, дължимост на претендираните суми за главница, договорни, наказателни лихви и т.н.и то в посочените от 5 ищеца размери. С оглед твърденията за настъпила предсрочна изискуемост, ищецът следва да докаже настъпването на същата, както и че ответникът е уведомен за това обстоятелство. Видно от приетото по делото и неоспорено от страните писмено доказателство - Договор за банков ипотечен кредит в лева № 055-471- 031/26.01.2016г., сключен между ищцовото дружество и ответника В., „ТОКУДА БАНК“АД в качеството на кредитор е отпуснала кредит в размер на 15 000 лв. на ответника в качеството на кредитополучател с краен срок на кредита 30.01.2031г., който кредит е следвало да бъде погасяван на месечни вноски съгласно погасителен план, определен между страните в чл. 3,4, както следва - на 180 вноски, както следва: - 36 месечни анюитетни погасителни вноски по 122,00 лева, първата от които дължима на 28.02.2016 г.; 143 месечни анюитетни погасителни вноски по 124.00лв., първата от които дължима на 28.02.2019 г. и 1 последна изравнителна анюитетна погасителна вноска, платими ежемесечно, на 30-то число, като когато падежната дата е неработен ден, погасителната вноска по кредита трябва да постъпи по разплащателната сметка не по-късно от последния предшестващ работен ден. За предоставения кредит, кредитополучателят се задължил, както следва: в чл.3.6.1 от Договора да заплаща на банката лихва в размер на 5,40% на годишна база за първите 3 години от срока на кредита, а за останалия период от срока на кредита - променлив лихвен процент, формиран от стойността на лихвения индекс тримесечен SOFIBOR плюс надбавка 5,40 пункта, но не по-малко от общо 5,40 % на годишна база - 5.667 %,, като стойността на тримесечния SOFIBOR към дата 26.01.2016 г. е в размер на 0,267 % , като в чл. 3.7. е договорено, че лихвите се заплащат ежемесечно, на 30-то число, като част от месечната анюитетна погасителна вноска и дължимите лихви, включително лихвите за просрочие се начисляват от БАНКАТА при база 365/360 дни. Съгласно чл. 3.8. при просрочие на погасителна вноска, дължима съгласно условията на чл.3.4. неиздължената изискуема част от главницата по кредита се олихвява с лихва за просрочие. включваща договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната, лихва по просрочени задължения (основният лихвен процент на БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година, плюс 10 /десет/ процента) за времето на забавата, до окончателното изплащане на просрочената сума, а за частта от месечната анюитетна погасителна вноска, представляваща просрочена лихва, кредитополучателят дължи обезщетение 6 за забава върху неизплатената в срок лихва в размер на законната лихва по просрочени задължения (основният лихвен процент на БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година, плюс 10 /десет/ процента за времето на забавата), до окончателното изплащане на просрочената сума, като обезщетението е незабавно изискуемо и е дължимо ежедневно.