Определение № 1196 от 28.05.2025, Районен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1196 гр. гр. Хасково, 28.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Частно гражданско дело № 20255640101225 по описа за 2025 година

Производството е образувано по заявление с вх. № 8473/12.05.2025 г. по описа на РС-Хасково за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от “ЕВН БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК: 123526430, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, срещу З. Н. И..

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК заповедният съд следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, в случай че длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на страната.

От служебно извършената справка в Национална база данни "Население" се установява, че считано от 17.08.2020 г. длъжникът е с регистриран настоящ адрес на територията на Кралство Великобритания.

В ГПК не се съдържа легална дефиниция на понятието "обичайно местопребиваване", а неговото съдържание е изяснено в практиката на Съда на ЕС, която разглежда същото като място, което изразява определена интеграция в социалната и семейната среда, като за тази цел трябва поспециално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава-членка, както и причините за преместването в тази държава, гражданството, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от лицето в посочената държава (Решение на Съда на ЕО, ІІІ-ти състав от 02.04.2009 г. по дело C523/07). Същевременно, съгласно чл. 48, ал. 7 КМЧП под "обичайно местопребиваване" се разбира мястото, в 1 което лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.

С оглед горното следва, че разглежданото понятие отразява фактическата връзка на едно лице с територията на съответната държава.

Предвид обстоятелството, че заповедното производство в настоящия си начален етап се развива като едностранно, поради което не са налице други данни, касаещи действителното обичайно местопребиваване на длъжника на територията на определена държава, съдът намира, че при преценката си за наличие на коментираната предпоставка за издаване на заповед за изпълнение следва да изхожда от регистрирания настоящ адрес на лицето. Разрешението в последния смисъл намира опора в нормите на чл. 94 ЗГР, съгласно които настоящ адрес е адресът, на който лицето живее (ал. 1), като всяко лице има само един настоящ адрес (ал. 2), а настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят (ал. 3). В този смисъл е и Решение № 85 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 251/2016 на III г.о., ВКС, според което настоящият адрес е адресът, на който живее лицето и той отразява неговото действително местоживеене.

С оглед на тези разяснения и на данните, съдържащи се в Национална база данни "Население" относно настоящия адрес на длъжника и доколкото длъжникът се е възползвал от нормативно предвидената възможност за регистриране на настоящ адрес, същият няма обичайно местопребиваване на територията на Република България, а постоянно пребиваване в друга държава. При това положение, съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на З. Н. И. - арг. от нормата на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК. Заповедното производство е факултативен правен ред, като за заявителя е налице възможността да предяви по исков ред претенцията си.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 8473/12.05.2025 г. по описа на Районен съд-Хасково за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.

2

УКАЗВА на заявителя “ЕВН БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК: 123526430, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса, като и следва да довнесе единствено разликата и представи доказателство за довнесена дължима държавна такса /която е в размер на 4 процента по всеки един от кумулативно съединените искове поотделно минус заплатената държавна такса при подаване на заявлението/.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Хасково в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/Не се чете!

Вярно с оригинала!

Секретар: Т.Г.

3