Акт от 24.03.2021, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- 1188/2020
- Подписан
- 24.03.2021
- В сила
- 24.03.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 4, ал. 2, предложение второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 150а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2а · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2а, б."а" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 30, ал. 1, т. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 31, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 37, ал. 1, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 43 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 43, ал. 3, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
Р Е
Ш Е Н
И Е
№
141
24.03.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА при секретаря Ангелина Латунова, като разгледа докладваното от съдия
Митрушева адм. дело № 1188 по описа за 2020 година на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Е.Ж.В. с ЕГН: ********** ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0254-000238/16.07.2020 г., издадена от Ан.Т.А., полицейски инспектор към ОДМВР - Хасково, РУ -Димитровград.
Жалбоподателят посочва, че с връчената му на 14.12.2020 г. ЗППАМ № 20-0254-000238/16.07.2020г. му е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на товарен автомобил "Ман" с рег. № Х .... КК за срок от 11 месеца по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата. Заповедта била издадена на основание съставен му на 16.07.2020 г. АУАН № GA201941/16.07.2020 г., според текста на който на 16.07.2020 г. жалбоподателят управлявал автомобила, след като от 29.06.2020 г. свидетелството му за управление на МПС било отнето по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и несъответстваща на разпоредбите и целта на закона.
Заповедите за прилагане на принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП имали характера на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и следвало да се издават при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, като специалният закон (чл. 172, ал. 1 от ЗДвП) въвеждал и изричното изискване да са мотивирани.
Когато за мярката били предвидени долна и горна граници на срока (в случаите на чл. 171, т. 2а от ЗДвП предвидените граници били от шест месеца до една година), административният орган дължал излагане на мотиви относно определяния конкретен срок, като условие за законосъобразност на индивидуалния административен акт.
В обжалваната ЗППАМ липсвали каквито и да е било мотиви на административния орган относно преценката му защо следва да се наложи почти максималният предвиден за тази ПАМ срок. Липсата на мотиви относно срока, за който в случая била приложена принудителната административна мярка, съставлявала нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, водещо до невъзможност да се прецени изпълнено ли е изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, а това било едно от изискванията за законосъобразност на акта, подлежащо на проверка съгласно чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146, т. 5 от АПК. Жалбоподателят счита, че така определеният срок от единадесет месеца не съответствал на визирания в чл.
6, ал. 2 от АПК принцип за съразмерност, изискващ ПАМ да е в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Тази цел, съгласно чл. 22 от ЗАНН и чл. 171 от ЗДвП, в случая била да се преустанови извършването на административно нарушение и да се осигури безопасността на движението по пътищата. Тя щяла да бъде постигната и с определяне на по-кратък срок. Налице било несъответствие с целта на закона, по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, нарушено било изискването за законност, визирано в чл. 4, ал. 2, предложение второ от АПК.
Незабавно, след като му бил съставен
АУАН № GA201941/16.07.2020 г., същият актосъставител му съставил и АУАН № GA201942/16.07.2020 г., според текста на който по същото време и място на 16.07.2020 г. жалбоподателят управлявал същия автомобил, който бил с прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП регистрация поради липса на ЗЗГО.
Издалият обжалваната ЗППАМ полицейски инспектор А.Т.А. бил посочен като свидетел-очевидец, както в АУАН № GA201941/16.07.2020 г., така и в АУАН № GA201942/16.07.2020 г. Очевидно издалият обжалваната ЗППАМ полицейски инспектор А.Т.А. бил наясно, че към датата 16.07.2020 г. регистрацията на автомобила „Ман“ с рег. № Х .... КК вече била прекратена.
Жалбоподателят счита, че след като към датата 16.07.2020 г. автомобилът „Maн“ не бил регистриран (регистрацията му била прекратена), неправилно с обжалваната ЗППАМ отново се постановявало прекратяване на тази вече прекратена регистрация.
Предвид гореизложеното, моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразна ЗППАМ № 20-0254-000238/16.07.2020 г., издадена от полицейски инспектор към OДMBP - Хасково, РУ - Димитровград А..Т.А.. В случай, че това не бъде сторено, моли заповедта да бъде отменена за определения срок над минималния такъв, което в пълна степен щяло да съответства както на принципа на съразмерност, така и на целта на закона. Моли да му бъдат присъдени направените в производството разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът - Полицейски инспектор при РУ-Димитровград към ОДМВР – Хасково А. А., се явява лично в съдебно заседание и изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На
16.07.2020 г. срещу жалбоподателя Е.Ж.В. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA, № 201941, за това, че на същата дата, в 17.07 часа, в гр.Димитровград, ул.„Хасковска“, управлява пътно превозно средство – влекач „Ман“ с рег.№ Х ... КК с прикачено към него полуремарке с рег.номер Х ….ЕМ, след като свидетелството му за управление на МПС е отнето по чл. 171, т. 1, б.
“б“ от ЗДвП със ЗППАМ № 20-0254-000153/29.06.2020 г. В АУАН е посочено още, че с това деяние Е.Ж.В. е нарушил чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан от актосъставителя – младши автоконтрольор РУ – Димитровград, ОД на МВР – Хасково Н.
В. К., от присъстващите свидетели А. Т. Д. и П. А. Т. и от Е.Ж.В. като нарушител, който не е дал обяснения, но е вписал, че има възражения. В АУАН е посочено също, че са иззети като доказателство: два броя регистрационни табели с номер Х … КК.
Същият ден и при същата проверка на жалбоподателя е съставен още един Акт за установяване на административно нарушение Серия GA, № 201942, за това, че на 16.07.2020 г., в 17.07 часа, в гр.Димитровград, ул.„Х.“, управлява пътно превозно средство – влекач „Ман“ с рег.№ Х ... КК с прикачено към него полуремарке с рег.номер Х 0165 ЕМ, което моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред и е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на ЗЗГО – нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан от актосъставителя – младши автоконтрольор РУ – Димитровград, ОД на МВР – Хасково Н.
В. К., от присъстващите свидетели А.Т. Д. и П. А. Т. и от Е.Ж.В. като нарушител, който не е дал обяснения, но е вписал, че има възражения.
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 20-0254-000238 от 16.07.2020 г., А.Т.А. – полицейски инспектор към ОД на МВР – Хасково, РУ – Димитровград, упълномощен със Заповед № 272з-906/20.03.2019 г. на Директора на ОДМВР - Хасково, е наложил на Е.Ж.В. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на автомобил с рег.№ Х ... КК за срок от 11 месеца“. Отнети са 2 регистрационни табели с номер: Х …. КК.
Заповедта е обоснована с това, че Н. В. К., на длъжност младши автоконтрольор към ОДМВР – Хасково, РУ – Димитровград, е съставил АУАН с № GA201941/16.07.2020 г. против Е.Ж.В. за това, че на 16.07.2020 г., в 17.07 часа, в гр.Димитровград, по ул.„Х.“, управлява влекач „Ман“ с рег.№ Х ... КК с прикачено към него полуремарке с рег.номер Х …..ЕМ, след като свидетелството му за управление на МПС е отнето по чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП със ЗППАМ № 20-0254-000153/29.06.2020 г., с което виновно е нарушил разпоредбите на чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на оспорената по делото заповед, препис от същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 14.12.2020 г. Жалбата срещу заповедта е подадена до Административен съд – Хасково на 17.12.2020 г.
С оглед на така изложените факти, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок за обжалване, срещу подлежащ на оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Вземайки предвид доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от административен орган, разполагащ със съответна материална и териториална компетентност. На основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед № 272з-906/20.03.2019 г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР - Хасково, на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи и чл. 43, ал. 4, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР Хасково, включително (т. 11) държавните служители от звената "Териториална полиция" при сектори/групи "Охранителна полиция" в РУ при ОДМВР Хасково (ПИ и Мл. ПИ), да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Съгласно нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във връзка с чл. 43 от ЗМВР и чл. 42, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки (чл. 31, т. 2 от ЗМВР), поради което с представената заповед е доказана и материалната, и териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на акта.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискване същата да е мотивирана.
В случая оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта. Действително в заповедта е вписано като правно основание за издаването й единствено разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, а според тази разпоредба, в приложимата й редакция (изм. ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), действаща към датата на издаване на ЗППАМ, се прилагат принудителни административни мерки, и по-конкретно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Тоест, като предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“, законодателят е предвидил множество алтернативни хипотези, като в процесната заповед не е уточнено конкретното предложение на приложимата норма. Не може обаче да се приеме, че се касае за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на процедурата по издаване на обжалваната заповед, доколкото, макар и в заповедта да не се сочи конкретното предложение на приложимата законова разпоредба, същото е изписано в заповедта с думи – управлява ППС, след като свидетелството му за управление на МПС е временно отнето по чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП. В този смисъл следва да се приеме, че оспореният индивидуален административен акт съдържа фактически и правни основания съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Разпечатката съдържа 42 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/94b27ea6-7563-4ba6-9c7d-7897d345b614